Астрономи документираха "анемична" експлозия на свръхнова в Млечния път
Взривът дори не е повлиял драматично на орбитата на обекта
Свръхновите невинаги са толкова свръх. Тези експлозии, които съпътстват гибелта на звезда, често са впечатляващо енергични. Понякога обаче те са пълен провал, предаде Ройтерс, позовавайки се на изследване, публикувано в сп. "Нейчър", цитирано от БТА.
Авторите му описват подробно един подобен провал - масивна звезда, от която другата звезда в двоичната звездна система е "изсмукала" толкова много материал чрез гравитационното си привличане, че когато е трябвало да експлодира в края на жизнения си цикъл, едва е успяла да "изхленчи".
Евентуалната й експлозия всъщност е била толкова сдържана, че колабиралата звезда - сега невероятно плътен обект, наречен неутронна звезда, е останала в "покорна" кръгова орбита със своята спътница. Една по-мощна експлозия би довела най-малкото до по-овална орбита, и дори би могла да запрати двете звезди в противоположни посоки.
Бинарната система, изследвана с помощта на телескоп в обсерваторията "Серо Тололо" в Чили, се намира на около 11 000 светлинни години от Земята в галактиката Млечен път по посока на съзвездието Кърма. Светлинната година е разстоянието, което светлината изминава за една година - 9,5 трилиона километра.
Масата на неутронната звезда е около 1,4 пъти по-голяма от тази на нашето Слънце, като преди това е била 12 пъти по-масивна от него. Другата звезда, изявила се като канибал по отношение на своята партньорка, е с маса 18 до 19 пъти по-голяма от слънчевата. Двете звезди обикалят една около друга на всеки 59 и половина дни, разделени от около осем десети от разстоянието между Земята и Слънцето.
Анемичната звездна експлозия, която все пак се е случила, е наречена "ултра-оголена" свръхнова. При подобни експлозии масивна звезда с изчерпано гориво в ядрото колабира, но не може да предизвика мощен взрив, тъй като другата звезда е изсмукала голяма част от външните й слоеве и е отстранила материал, който иначе би бил изхвърлен яростно в космическото пространство, обяснява водещият автор на изследването Ноел Ричардсън от университета "Ембри-Ридъл" в САЩ.
Съавторката на изследването Клариса Павао, студентка по физика в същия университет, описва експлозията като "слаба, едва доловима и пасивна".
"Ако експлозията беше по-силна, орбитата нямаше да е кръгова", каза Ричардсън. "Една нормална свръхнова не би унищожила непременно спътницата си, но може да наруши орбитата в много по-голяма степен. Тя може например да даде тласък на системата, който или да направи орбитата много по-елиптична, или да изпрати оцелялата звезда и неутронната звезда по бързи траектории в противоположни посоки със скорости, които дори биха могли да ги запратят извън галактиката", обяснява ученият.
Типът двойна система, разгледан в настоящото изследване, е рядък. Предполага, че в галактиката Млечния път, населена с около 100-400 милиарда звезди, съществуват около 10 такива.
За разлика от нашето самотното Слънце, вероятно половината от звездите в Млечния път се намират в бинарни системи. Учените са размишлявали дали в подобни системи съществуват планети, способни да поддържат живот, както в случая с Татуин - родната планета на героя от "Междузвездни войни" Люк Скайуокър.