Голямото червено петно на Юпитер се свива и отпуска

Снимка: NASA, ESA, A. Simon (Goddard Space Flight Center), and M. H. Wong (University of California, Berkeley) and the OPAL team.

Голямото червено петно на Юпитер се свива и отпуска

Защо е такова поведението на този огромен антициклон, чийто диаметър е около 14,750 км, е загадка

11:54 | 12 октомври 2024 | Редактор : Надежда Христова 6 1146 Снимка: NASA, ESA, A. Simon (Goddard Space Flight Center), and M. H. Wong (University of California, Berkeley) and the OPAL team.

Астрономи наблюдаваха с телескопа "Хъбъл" осцилация на Голямото червено петно на Юпитер, което се свива и отпуска приблизително на 90 дена, съобщи сайтът Спейс, цитиран от БТА.

Защо е такова поведението на този огромен антициклон, чийто диаметър е около 14,750 км, е загадка. Астрономите от Космическия център "Годард" на НАСА обаче са го наблюдавали 88,5 дена от декември 2023 г. до март 2024 г.

"Благодарение на високата разделителна способност на "Хъбъл" можем да кажем, че Голямото червено петно определено се свива и разширява, докато се движи по-бързо и по-бавно", казва Ейми Саймън от Космическия център "Годард". "Това беше много неочаквано и засега няма хидродинамични обяснения."

"Макар да знаем, че движението му леко варира в зависимост от географската дължина, не очаквахме да видим, че и размерът му се колебае", добавя тя.

Голямото червено петно е на 22 градуса южно от екватора на Юпитер. Отгоре и отдолу го притискат мощни струйни потоци, които профучават около гигантската планета със скорост 428 км/ч. Те не позволяват на огромния вихър да се отклони към други географски ширини, въпреки че се вижда, че той се движи на запад спрямо останалата част от атмосферата. Този дрейф не е постоянен, но е измерено, че се ускорява и забавя в рамките на приблизително 90-дневни колебания.

С това приблизително 90-дневно колебание на дрейфа в западна посока е свързана и наблюдаваната от "Хъбъл" промяна на формата на Голямото червено петно.

"Това прилича на сандвич, при който филийките хляб се издуват, когато в средата има твърде много плънка", добавя Майк Уонг от Калифорнийския университет в Бъркли.

Откритието е описано в The Planetary Science Journal.

ИЗБРАНО