Има ли в България ледници и къде се намират те? | IT.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018
Има ли в България ледници и къде се намират те? 3
Снимка: доц. Емил Гачев

Има ли в България ледници и къде се намират те?

В циркус Големия Казан под вр. Вихрен има лед дори през лятото, а през зимата снегът достига до 20 метра

| Редактор: Стоян Гогов 3 6113

В България се намира най-южната ледникова маса в Европа. Това е микроледник "Снежника", който се намира в циркус Големия Казан под вр. Вихрен (на 2430-2480 м н. в.).

Другият микроледник "Бански суходол" е в едноименния циркус, разположен под карстовия ръб "Кончето" на 2620-2700 м н. в. След 2014 г. се очертават ясни тенденции на свиването им. Това каза в интервю за БТА доц. Емил Гачев, преподавател в катедра "География, екология и опазване на околната среда" в ЮЗУ "Неофит Рилски", Благоевград, и изследовател в департамент "География" на Националния институт по геофизика, геодезия и география (НИГГГ) при БАН.

Работата му е в областта на науката за ледниците - глациологията, на глациалната и периглациалната геоморфология. С изследователи от ЮЗУ "Неофит Рилски", Благоевград, БАН и СУ "Св.Климет Охридски", както и с учени от Румъния, Сърбия, Словения и Босна и Херцеговина, работи по теми за ледниците, периглациалните форми и климатичните промени.

От 2006 година се занимавам с изследвания и наблюдения на микроледниците в Пирин, като от 2008 г. отивам всяка есен в планината да измервам големината им, каза доц. Гачев за БТА. От 2011 г. мониторинговите наблюдения бяха разширени с обекти в други части на Балканския полуостров - планините Проклетия (Албания) и Дурмитор (Черна гора), в които също се извършват ежегодни наблюдения на намиращите се там 9 малки ледника. През 2022 г. в мониторинговата програма е включен и един постоянен снежник в планината Немърчка в южна Албания.

Поведението на микроледниците показва, че климатичната система е много сложно устроена и глобалните тенденции могат да имат сложно и многостранно отражение на местно ниво, каза българският глациолог. Той посочи, че затоплянето на климата не влияе директно чрез повишаване на температурите, а чрез промени в атмосферната циркулация. Според него популяризирането на най-южните микроледници в Европа, намиращи се у нас, ще допринесе за развитието на туризма, а ролята на учените е да разсейват дезинформациите, свързани с промените в климата, и изследванията им да се ползват за разработване на практики за устойчива и успешна адаптация на стопанството и живота към променящите се климатични условия.

Очертаващите се тенденции към засушаване на климата на фона на затопляне може да породят нарастващи дефицити на водни ресурси - сезонно и целогодишно, което налага да мислим в посока на разумно опазване и рационално ползване на водите още от сега, каза доц. Гачев.

Следва пълният текст на интервюто:

Откога съществуват ледниците в България и кое обуславя наличието им?

- По дефиниция, ледник е голямо тяло от лед, което отговаря на две условия - има постоянен характер във времето (тоест, не се стопява напълно в продължение на десетилетия и дори векове) и се движи под действие на собствената си тежест.

За да се образува ледник, трябва място, на което приходът от твърди валежи (сняг) да е по-голям от разхода в топене на средногодишна база, и то в течение на много години. Такива условия по принцип съществуват в големите географски ширини и високите планини. Границата, на която количеството на падналия сняг на годишна база изравнява количеството на стопяващия се сняг, се нарича снежна линия или снежна граница. За нашите географски ширини тази граница е на надморска височина около 3200 метра, тоест над най-високите върхове (знаете, Мусала е на 2925 м).

Обаче, тъй като все пак нашите най-високи планини са близо до тази граница, на определени места съществуват такива местни топографски условия, които карат границата да се понижи с до няколкостотин метра, и то само на съвсем ограничени места, така че в такива специфични локации става възможно многогодишно задържане и натрупване на сняг и уплътняването му даже до лед.

Какви са тези условия? На първо място - значителна надморска височина, понеже, за да падат много снеговалежи, са нужни ниски температури. Второ - силно засенчване - най-добри условия за максимално продължително запазване на снега от стопяване има на северно изложение под високи скални стени. Трето - основа от карбонатни скали. Карбонатни скали са варовикът, доломитът, мраморът. Отличителна черта на тези скали е тяхната силна химическа разтворимост от водата, а цветът им е доста светъл. Такава основа осигурява от една страна по-студена повърхност поради по-силното отражение, а от друга, стичащите се по скалите води попиват в скалата, вместо да текат по нея, и не съдействат за стопяване на снега. Четвърто - място, където пада голямо количество сняг във вид на лавини. Оптимални са дълбоките циркуси, останали от последната ледникова епоха (плейстоцена).

Подобно съчетание от условия в България има само на едно място - във високата мраморна част на Северен Пирин, в района на вр. Вихрен и на северозапад от него. Там, по ледниковите циркуси на северния склон, образувани от обширното заледяване през ледниковия период, се задържат и днес устойчиво, често и цяло лято, големи снежници, а няколко от тях са постоянни.

Два от тези постоянни снежници са подробно проучвани в последните 20-25 години. Освен постоянния характер и вековна възраст (в основата на единия от тях е датиран лед на възраст над век), за тях е доказано и наличие на гравитационно движение. Много ясен знак за това са надрасканите скали в посока на движение на леда, които се разкриват в основата на едното от тези ледени тела. На базата на тези доказателства двата въпросни постоянни снежника в Пирин бяха прекатегоризирани в "микроледници". По същество това са малки ледничета, които въпреки незначителните си размери (площ 5000 - 10000 кв. м, дебелина 10-20 м), притежават редица черти на същинските планински ледници, които се наблюдават в Алпите и Кавказ. За пиринските микроледници е установена възраст от поне 500 години без стопяване, тъй като периодът между 14 век и средата на 19 век е бил много по-студен от всичкото време след това. В дъното на микроледник "Снежника" под вр. Вихрен е установен лед на 100 години, но преди век климатът е бил доста по-студен, а преди два века - още повече. Предполага се, че липсата на по-стар лед се дължи на движението на микроледника, при което най-старият лед постепенно стига долния край на ледника и се стопява.

За да обобщя - в Пирин понастоящем има два микроледника - "Снежника" в циркус Големия Казан под вр. Вихрен (на 2430-2480 м н. в.), и "Бански суходол" в едноименния циркус, разположен под карстовия ръб "Кончето" на 2620-2700 м н. в.

Въпреки че в известна степен е засенчен от 450 метровата отвесна североизточна стена на вр. Вихрен, "Снежника" се намира на източно изложение и цяла сутрин е огрят от слънцето, дори зиме. Причина да съществува целогодишно е огромното количество лавинен сняг. Микроледникът се намира на дъното на огромна скална "фуния" с площ, превишаваща 20 пъти тази на самия микроледник. Всичкият сняг от тази площ се свлича долу и образува до 20 м дебели преспи.

От друга страна микроледник "Бански суходол" е доста по-високо и на чисто северна експозиция. Оцеляването си той дължи предимно на ниските температури и силната сянка.

Микроледник Снежника понастоящем се води най-южната глациална маса в Европа.

В същата част на Пирин има и три постоянни снежника. Те не са ледници, понеже при тях няма движение на леда.

В какво състояние са днес снежниците, как им влияят промените в климата?

- Микроледниците в Пирин се наблюдават ежегодно в течение на дълги години: "Снежника" се мери всяка есен от 1994 г. насам, а "Бански суходол" - от 2009 г. Есента е най-показателна, тъй като по това време се вижда какво е останало след лятното топене. Измерванията показват много големи междугодишни колебания в площта, които достигат два пъти между отделни поредни години. Дългосрочните тенденции са слаби, но в последните години се очертава негативен тренд. Той е доста по-слаб от това, което се наблюдава в Алпите и на други места.

Практически до 2016 г. нямаше тенденция, въпреки регистрираното климатично затопляне, понеже през 90-те години е имало период с много малки валежи и тогава са регистрирани малки площи въпреки по-ниските температури. В периода след 2004 г. се качват температурите, но и валежите. След 2014 г. обаче се очертава период със сухи зими и горещи лета, което води до ясни тенденции на свиване.

Могат ли микроледниците да бъдат индикатор за степента на климатичните промени?

- Микроледниците са безпристрастни регистратори на климатичните колебания и промени. Те свидетелстват за тях дори по-добре от големите ледници, понеже при по-голям размер има инертност в реакциите. При малките форми климатичните колебания се предават веднага. Поведението на микроледниците показва, че климатичната система е много сложно устроена и глобалните тенденции могат да имат сложно и многостранно отражение на местно ниво. Де факто затоплянето на климата не влияе директно чрез повишаване на температурите, а чрез промени в атмосферната циркулация, тоест във вида и честотата на преминаващите над България циклони и антициклони, оказващи влияние едновременно върху температурите, валежите и ветровете.

Във високите циркуси на Рила и Пирин много силно е влиянието на конкретните топографски условия - засенчване, положение на склона спрямо преобладаващите ветрове (които при нас са от запад), големина на лавиносборната площ. От значение е даже колко пъти вали и по колко. Наблюдаваните закономерности са показателни не само за поведението и оцеляването на ледниците, но и на снежната покривка и на условията за формиране на водните ресурси в планините, и това показва голямото практическо значение на тези изследвания.

Как можем на опазим микроледниците, каква е ролята на българските учени, на държавата и на гражданите?

- Поведението на микроледниците показва локална реакция на тези природни тела на промени в глобалните фактори, което силно ограничава нашите възможности да влияем на процесите, които се случват. Би било добре да се популяризира фактът, че в нашата Пирин планина все още се намират най-южните ледникови маси в Европа - това би могло да се ползва и за привличане на туристи. Ние, учените, имаме задачата да проучим какво се случва с природната среда на България. Популяризирането на резултатите от нашите изследвания е важно от гледна точка на ограничаването на разпространението на подвеждащи и спекулативни информации относно климатичните промени, защото, знаете, пространството не търпи празни места - на мястото на липсващата достоверна информация веднага се намества друга, не толкова достоверна, която да удовлетвори нуждата на хората да бъдат информирани. Още нещо - данните от нашите изследвания би трябвало да се използват за прогнозиране на това, което ще се случва в бъдеще с нашата природа, и за разработване на практики за устойчива и успешна адаптация на стопанството и живота към променящите се климатични условия. В случая важни са не толкова самите микроледници, а това, което те показват. Очертаващите се тенденции към засушаване на климата на фона на затопляне, може да породят нарастващи дефицити на водни ресурси - сезонно и целогодишно, което налага да мислим в посока на разумно опазване и рационално ползване на водите още от сега.

Това, което ние като граждани трябва да правим, е да имаме активна позиция по въпросите на опазването на природата във всичките им аспекти. Малко пример да вземем от гърците, които за всяко нещо скачат на протести. Ситуацията в България е такава, че при добро обществено съзнание и разумно управление бихме могли да станем пример за устойчиво развитие в световен план, но това е друга, обширна тема за разговор.

Има ли в България ледници и къде се намират те? 3

Има ли в България ледници и къде се намират те?

В циркус Големия Казан под вр. Вихрен има лед дори през лятото, а през зимата снегът достига до 20 метра

| Редактор : Стоян Гогов 3 6113 Снимка: доц. Емил Гачев

В България се намира най-южната ледникова маса в Европа. Това е микроледник "Снежника", който се намира в циркус Големия Казан под вр. Вихрен (на 2430-2480 м н. в.).

Другият микроледник "Бански суходол" е в едноименния циркус, разположен под карстовия ръб "Кончето" на 2620-2700 м н. в. След 2014 г. се очертават ясни тенденции на свиването им. Това каза в интервю за БТА доц. Емил Гачев, преподавател в катедра "География, екология и опазване на околната среда" в ЮЗУ "Неофит Рилски", Благоевград, и изследовател в департамент "География" на Националния институт по геофизика, геодезия и география (НИГГГ) при БАН.

Работата му е в областта на науката за ледниците - глациологията, на глациалната и периглациалната геоморфология. С изследователи от ЮЗУ "Неофит Рилски", Благоевград, БАН и СУ "Св.Климет Охридски", както и с учени от Румъния, Сърбия, Словения и Босна и Херцеговина, работи по теми за ледниците, периглациалните форми и климатичните промени.

От 2006 година се занимавам с изследвания и наблюдения на микроледниците в Пирин, като от 2008 г. отивам всяка есен в планината да измервам големината им, каза доц. Гачев за БТА. От 2011 г. мониторинговите наблюдения бяха разширени с обекти в други части на Балканския полуостров - планините Проклетия (Албания) и Дурмитор (Черна гора), в които също се извършват ежегодни наблюдения на намиращите се там 9 малки ледника. През 2022 г. в мониторинговата програма е включен и един постоянен снежник в планината Немърчка в южна Албания.

Поведението на микроледниците показва, че климатичната система е много сложно устроена и глобалните тенденции могат да имат сложно и многостранно отражение на местно ниво, каза българският глациолог. Той посочи, че затоплянето на климата не влияе директно чрез повишаване на температурите, а чрез промени в атмосферната циркулация. Според него популяризирането на най-южните микроледници в Европа, намиращи се у нас, ще допринесе за развитието на туризма, а ролята на учените е да разсейват дезинформациите, свързани с промените в климата, и изследванията им да се ползват за разработване на практики за устойчива и успешна адаптация на стопанството и живота към променящите се климатични условия.

Очертаващите се тенденции към засушаване на климата на фона на затопляне може да породят нарастващи дефицити на водни ресурси - сезонно и целогодишно, което налага да мислим в посока на разумно опазване и рационално ползване на водите още от сега, каза доц. Гачев.

Следва пълният текст на интервюто:

Откога съществуват ледниците в България и кое обуславя наличието им?

- По дефиниция, ледник е голямо тяло от лед, което отговаря на две условия - има постоянен характер във времето (тоест, не се стопява напълно в продължение на десетилетия и дори векове) и се движи под действие на собствената си тежест.

За да се образува ледник, трябва място, на което приходът от твърди валежи (сняг) да е по-голям от разхода в топене на средногодишна база, и то в течение на много години. Такива условия по принцип съществуват в големите географски ширини и високите планини. Границата, на която количеството на падналия сняг на годишна база изравнява количеството на стопяващия се сняг, се нарича снежна линия или снежна граница. За нашите географски ширини тази граница е на надморска височина около 3200 метра, тоест над най-високите върхове (знаете, Мусала е на 2925 м).

Обаче, тъй като все пак нашите най-високи планини са близо до тази граница, на определени места съществуват такива местни топографски условия, които карат границата да се понижи с до няколкостотин метра, и то само на съвсем ограничени места, така че в такива специфични локации става възможно многогодишно задържане и натрупване на сняг и уплътняването му даже до лед.

Какви са тези условия? На първо място - значителна надморска височина, понеже, за да падат много снеговалежи, са нужни ниски температури. Второ - силно засенчване - най-добри условия за максимално продължително запазване на снега от стопяване има на северно изложение под високи скални стени. Трето - основа от карбонатни скали. Карбонатни скали са варовикът, доломитът, мраморът. Отличителна черта на тези скали е тяхната силна химическа разтворимост от водата, а цветът им е доста светъл. Такава основа осигурява от една страна по-студена повърхност поради по-силното отражение, а от друга, стичащите се по скалите води попиват в скалата, вместо да текат по нея, и не съдействат за стопяване на снега. Четвърто - място, където пада голямо количество сняг във вид на лавини. Оптимални са дълбоките циркуси, останали от последната ледникова епоха (плейстоцена).

Подобно съчетание от условия в България има само на едно място - във високата мраморна част на Северен Пирин, в района на вр. Вихрен и на северозапад от него. Там, по ледниковите циркуси на северния склон, образувани от обширното заледяване през ледниковия период, се задържат и днес устойчиво, често и цяло лято, големи снежници, а няколко от тях са постоянни.

Два от тези постоянни снежници са подробно проучвани в последните 20-25 години. Освен постоянния характер и вековна възраст (в основата на единия от тях е датиран лед на възраст над век), за тях е доказано и наличие на гравитационно движение. Много ясен знак за това са надрасканите скали в посока на движение на леда, които се разкриват в основата на едното от тези ледени тела. На базата на тези доказателства двата въпросни постоянни снежника в Пирин бяха прекатегоризирани в "микроледници". По същество това са малки ледничета, които въпреки незначителните си размери (площ 5000 - 10000 кв. м, дебелина 10-20 м), притежават редица черти на същинските планински ледници, които се наблюдават в Алпите и Кавказ. За пиринските микроледници е установена възраст от поне 500 години без стопяване, тъй като периодът между 14 век и средата на 19 век е бил много по-студен от всичкото време след това. В дъното на микроледник "Снежника" под вр. Вихрен е установен лед на 100 години, но преди век климатът е бил доста по-студен, а преди два века - още повече. Предполага се, че липсата на по-стар лед се дължи на движението на микроледника, при което най-старият лед постепенно стига долния край на ледника и се стопява.

За да обобщя - в Пирин понастоящем има два микроледника - "Снежника" в циркус Големия Казан под вр. Вихрен (на 2430-2480 м н. в.), и "Бански суходол" в едноименния циркус, разположен под карстовия ръб "Кончето" на 2620-2700 м н. в.

Въпреки че в известна степен е засенчен от 450 метровата отвесна североизточна стена на вр. Вихрен, "Снежника" се намира на източно изложение и цяла сутрин е огрят от слънцето, дори зиме. Причина да съществува целогодишно е огромното количество лавинен сняг. Микроледникът се намира на дъното на огромна скална "фуния" с площ, превишаваща 20 пъти тази на самия микроледник. Всичкият сняг от тази площ се свлича долу и образува до 20 м дебели преспи.

От друга страна микроледник "Бански суходол" е доста по-високо и на чисто северна експозиция. Оцеляването си той дължи предимно на ниските температури и силната сянка.

Микроледник Снежника понастоящем се води най-южната глациална маса в Европа.

В същата част на Пирин има и три постоянни снежника. Те не са ледници, понеже при тях няма движение на леда.

В какво състояние са днес снежниците, как им влияят промените в климата?

- Микроледниците в Пирин се наблюдават ежегодно в течение на дълги години: "Снежника" се мери всяка есен от 1994 г. насам, а "Бански суходол" - от 2009 г. Есента е най-показателна, тъй като по това време се вижда какво е останало след лятното топене. Измерванията показват много големи междугодишни колебания в площта, които достигат два пъти между отделни поредни години. Дългосрочните тенденции са слаби, но в последните години се очертава негативен тренд. Той е доста по-слаб от това, което се наблюдава в Алпите и на други места.

Практически до 2016 г. нямаше тенденция, въпреки регистрираното климатично затопляне, понеже през 90-те години е имало период с много малки валежи и тогава са регистрирани малки площи въпреки по-ниските температури. В периода след 2004 г. се качват температурите, но и валежите. След 2014 г. обаче се очертава период със сухи зими и горещи лета, което води до ясни тенденции на свиване.

Могат ли микроледниците да бъдат индикатор за степента на климатичните промени?

- Микроледниците са безпристрастни регистратори на климатичните колебания и промени. Те свидетелстват за тях дори по-добре от големите ледници, понеже при по-голям размер има инертност в реакциите. При малките форми климатичните колебания се предават веднага. Поведението на микроледниците показва, че климатичната система е много сложно устроена и глобалните тенденции могат да имат сложно и многостранно отражение на местно ниво. Де факто затоплянето на климата не влияе директно чрез повишаване на температурите, а чрез промени в атмосферната циркулация, тоест във вида и честотата на преминаващите над България циклони и антициклони, оказващи влияние едновременно върху температурите, валежите и ветровете.

Във високите циркуси на Рила и Пирин много силно е влиянието на конкретните топографски условия - засенчване, положение на склона спрямо преобладаващите ветрове (които при нас са от запад), големина на лавиносборната площ. От значение е даже колко пъти вали и по колко. Наблюдаваните закономерности са показателни не само за поведението и оцеляването на ледниците, но и на снежната покривка и на условията за формиране на водните ресурси в планините, и това показва голямото практическо значение на тези изследвания.

Как можем на опазим микроледниците, каква е ролята на българските учени, на държавата и на гражданите?

- Поведението на микроледниците показва локална реакция на тези природни тела на промени в глобалните фактори, което силно ограничава нашите възможности да влияем на процесите, които се случват. Би било добре да се популяризира фактът, че в нашата Пирин планина все още се намират най-южните ледникови маси в Европа - това би могло да се ползва и за привличане на туристи. Ние, учените, имаме задачата да проучим какво се случва с природната среда на България. Популяризирането на резултатите от нашите изследвания е важно от гледна точка на ограничаването на разпространението на подвеждащи и спекулативни информации относно климатичните промени, защото, знаете, пространството не търпи празни места - на мястото на липсващата достоверна информация веднага се намества друга, не толкова достоверна, която да удовлетвори нуждата на хората да бъдат информирани. Още нещо - данните от нашите изследвания би трябвало да се използват за прогнозиране на това, което ще се случва в бъдеще с нашата природа, и за разработване на практики за устойчива и успешна адаптация на стопанството и живота към променящите се климатични условия. В случая важни са не толкова самите микроледници, а това, което те показват. Очертаващите се тенденции към засушаване на климата на фона на затопляне, може да породят нарастващи дефицити на водни ресурси - сезонно и целогодишно, което налага да мислим в посока на разумно опазване и рационално ползване на водите още от сега.

Това, което ние като граждани трябва да правим, е да имаме активна позиция по въпросите на опазването на природата във всичките им аспекти. Малко пример да вземем от гърците, които за всяко нещо скачат на протести. Ситуацията в България е такава, че при добро обществено съзнание и разумно управление бихме могли да станем пример за устойчиво развитие в световен план, но това е друга, обширна тема за разговор.