Индийски учени оповестиха първия "значим резултат" от мисията "Адитя L-1"

Апаратът изучава как времето на Слънцето влияе на Земята

Снимка: БТА/Solar Dynamics Observatory/NASA via AP

Индийски учени оповестиха първия "значим резултат" от мисията "Адитя L-1"

Апаратът изучава как времето на Слънцето влияе на Земята

13:18 | 27 ноември 2024 | Редактор : Стоян Гогов 0 167 Снимка: БТА/Solar Dynamics Observatory/NASA via AP

Индийски учени оповестиха първия "значим резултат" от "Адитя L-1" (Aditya-L1) - мисия за наблюдение на слънчевата активност в космоса, съобщават от Би Би Си и БТА, позовавайки се на публикация в "Астрофизикъл джърнъл летърс".

На 16 юли най-важният от седемте научни инструмента, които носи космическият апарат - Visible Emission Line Coronagraph (VELC), е заснел данни, дали възможност на учените да оценят точното време на началото на изхвърлянето на коронална маса (Corornal Mass Ejection, CME).

Изследването на CME - масивни огнени кълба, изхвърляни от най-външния слой на короната на Слънцето, е една от най-важните научни цели на първата слънчева мисия на Индия.

"Съставени от енергийни частици те могат да тежат до трилион килограма и да развият скорост до 3000 километра в секунда по пътя си. Изхвърлената слънчева маса може да се насочи във всяка посока, включително към Земята", казва професор Р. Рамеш от Индийския институт по астрофизика, който е проектирал VELC.

"Представете си това огромно огнено кълбо, което се устремява към нашата планета. При максималната си скорост то ще има нужда само от около 15 часа, за да измине разстоянието от 150 милиона километра между Земята и Слънцето", продължава ученият.

Изхвърлянето на коронална маса, заснето от VELC на 16 юли, е възникнало от страната на Земята. В рамките на половин час от пътуването си обаче огнените кълба са се отклонили отклонили и са поели в друга посока, отивайки зад Слънцето. Поради отдалечеността си те не са оказали влияние върху времето на Земята, отбелязва професор Рамеш.

Слънчевите бури, слънчевите изригвания и изхвърлянията на коронална маса обаче редовно оказват влияние върху времето на нашата планета. Те влияят и върху космическото време, където са разположени близо 7800 сателита.

Според сайтът Спейс те рядко представляват пряка заплаха за човешкия живот, но могат да причинят хаос на Земята, предизвиквайки смущения в магнитното й поле.

Най-безвредното им въздействие се проявява под формата на красиви полярни сияния на места в близост до Северния и Южния полюс. По-силно изхвърляне на коронална маса може да предизвика появата на полярни сияния в небето на по-отдалечени места, например в Лондон или Франция, както се случи през май и октомври.

Въздействието обаче е много по-сериозно в космоса, където заредените частици на изхвърлената коронална маса могат да доведат до повреда на цялата електроника на сателит. Те са в състояние да доведат до срив на електропреносната мрежа и да засегнат метеорологични и комуникационни спътници.

"Животът ни днес изцяло зависи от комуникационните сателити, а изхвърлянията на слънчева коронолна маса могат да изключат интернета, телефонните линии и радиокомуникациите, което да доведе до пълен хаос", казва професор Рамеш.

Най-мощната слънчева буря в историята е регистрирана през 1859 г. Наречена "Карингтън", тя е предизвикала интензивни светлинни явления и е извадила от строя телеграфните линии по цялото земно кълбо.

От НАСА казват, че през 2012 г. към Земята се е насочила също толкова силна буря и ситуацията е била "не по-малко опасна". Тогава планетата ни е имала "невероятния късмет", че вместо да я удари, изхвърлената коронална маса е попаднала в слънчевата обсерватория STEREO-A на американската космическа агенция.

Според учените , ако хората са в състояние да виждат какво се случва на Слънцето и да забелязват слънчева буря или изхвърляне на коронална маса в реално време, за да бъде наблюдавана траекторията й, това може да послужи като предупреждение за изключване на електропреносните мрежи и спътниците с цел предпазването им от опасност.

Американската космическа агенция НАСА, Европейската космическа агенция (ЕКА), Япония и Китай наблюдават Слънцето чрез своите космически слънчеви мисии от десетилетия. Индийската организация за космически изследвания (ISRO) се присъедини към тази група по-рано тази година с мисията си "Адитя-L1", кръстена на хиндуисткия бог на Слънцето.

От своето място в космоса - точката на Лагранж L1, индийският космически апарат може да наблюдава Слънцето постоянно, дори по време на затъмнения, и да извършва научни изследвания.

Професор Рамеш припомня, че когато гледаме Слънцето от Земята, виждаме оранжево огнено кълбо или фотосферата - слънчевата повърхност или неговата най-ярката част.

Само по време на пълно затъмнение, когато Луната преминава между Земята и Слънцето и закрива фотосферата, можем да видим слънчевата корона - най-външния слой на нашата звезда.

Професор Рамеш казва, че индийският коронограф има предимството, че е с такъв размер, че може да имитира ролята на Луната и изкуствено да скрие фотосферата на Слънцето, осигурявайки на "Адитя-L1" непрекъснат поглед към короната 24 часа в денонощието и 365 дни в годината.

Той посочва, че коронографът на мисията на НАСА и ЕКА е по-голям, което означава, че скрива не само фотосферата, но и части от короната - така че не може да се види генезисът на изхвърлянето на коронална маса, ако тя се заражда в скрития регион.

Благодарение на VELC обаче може да бъде преценен моментът, в който започва изхвърлянето й.

Индийският космически апарат "Адитя-L1" беше изстрелян на 2 септември.

ИЗБРАНО