Напреднала извънземна цивилизация може да предприеме пътуване из галактиката, като управлява двойна звездна система, твърди нова научна статия.

Подобни цивилизации може да имат много причини да се преместят в друга част на галактиката. Например, може да им се наложи да избягат от предстояща свръхнова. Или може би имат нужда да проучат за нови природни ресурси. А може просто да искат да изследват и колонизират Млечния път.

Заради огромните разстояния между звездите междузвездното пътуване е изключително трудно и отнема много енергия и време. Вместо да напусне своята система, извънземна раса може да предпочете да премести самата система.

Основното предимство на това да ускорят собствената си звезда е, че ще я запазят, докато пътуват. Те биха могли да постигнат това, като накарат звездата да излъчва или да изпарява материя само в една посока, което би придвижило звездата заедно с нейните планети към ново място в галактиката.

Астрономите са изследвали дали "хиперскоростни" звезди (такива с изключително висока скорост) може да са били умишлено ускорени от извънземни цивилизации. Досега известните кандидати не показват признаци на изкуствена намеса.

В нова статия Клемент Видал от Свободния университет в Брюксел, Белгия, отбелязва, че повечето звезди не са самотни, а принадлежат към двойни системи. Това означава, че може би пропускаме половината от потенциално изкуствено ускорените звезди.

Още по-добре, двойните системи предлагат много предимства пред самостоятелните звезди, пише Видал в статията си, която все още не е рецензирана.

Видал използва модел на система, състояща се от неутронна звезда и звезда с малка маса, които обикалят плътно една около друга. Тази конфигурация осигурява най-голяма гъвкавост в управлението и тягата.

За да изхвърлят материал от звездата, извънземната цивилизация би трябвало да използва асиметрични магнитни полета или устройство, което неравномерно загрява повърхността на звездата. Целта би била да се изхвърлят повече частици в една посока, отколкото в друга. Това би създало тяга, която да придвижи двойната система в противоположната посока, обяснява Видал.

Ако цивилизацията постави машината си в близост до неутронната звезда, където силната гравитация би осигурила източник на енергия, те биха могли да управляват движението на системата, като внимателно активират и изключват машината. Например, ако активират машината само в определена точка от орбитата, биха придвижили системата в една посока. Ако я оставят включена за малко по-дълго време, биха коригирали курса, насочвайки движението в друга посока в орбиталната равнина.

"Те дори могат да управляват системата си в нови извънорбитални посоки, като променят посоката на работа на машината, ефективно изменяйки орбитата на неутронната звезда около нейния спътник", смята Видал.

Изумително е, че в космоса съществуват реални системи с подобни характеристики, като "черната вдовица" пулсар PSR J0610-2100 и "червеногърбия" пулсар PSR J2043+1711.

И двете системи имат значителни ускорения в една посока. Макар че е малко вероятно те да са резултат от извънземна технология, Видал смята, че си струва да бъдат изследвани.