Какво ще прави първият турски космонавт на МКС
Алпер Гезеравджъ ще извърши 13 научни експеримента
Полетът на първия турски космонавт на борда на ракетата Falcon 9 бе отложен за 0:49 ч. българско време на 19 януари. По време на двуседмичната мисия на Международната космическа станция Алпер Гезеравджъ се планира да извърши 13 различни научни експеримента. Какво знаем за тях?
Първият експеримент на Гезеравджъ е разработен от Изследователския център Мармара към Съвета за научни и технологични изследвания на Турция (Tubitak), със седалище в северозападна Турция. Целта му е изследване на производството на сплави с висока якост, устойчиви на високи температури, пише Анадолската агенция (АА), цитирана от БТА.
Вторият експеримент, разработен от центъра на Мармара, експериментът gMETAL, ще изследва ефекта на гравитацията върху създаването на хомогенна смес между твърди частици и течна среда при условия без химическа реакция.
Експеримент, разработен от Босфорския университет и Център Мармара, включва тестове за растеж и издръжливост на микроводорасли, адаптирани към сурови земни условия, в условия без гравитация, за да се изследват техните метаболитни промени, да се определи тяхната производителност при улавяне на въглероден диоксид и способността им за производство на кислород, и да са разработи система за поддържане на живота.
Стремежът на проекта Extremophyte, разработен от Университета Еге в Измир, е да разкрие транскриптома чрез следващо поколение секвениране на растения, отглеждани в космоса и на Земята, които са изложени на солен стрес, и да сравни някои физиологични и молекулярни реакции на гликофитни и халофитни растения към солния стрес при микрогравитация.
Експериментът Metabolom на Анкарския университет има за цел да изследва отрицателните ефекти на условията в космоса върху човешкото здраве. За да ограничи тези ефекти, експериментът предвижда изследване на физиологичните и биохимичните промени в генната експресия и метаболизма на астронавтите, участващи в космически мисии.
Експериментът Myeloid, разработен от Университета Хаджетепе в Анкара, има за цел да измери и оцени условията на пътуване и космоса и щетите от космическата радиация, на които участниците в космическата мисия са изложени имунологично на ниво миелоидни супресорни клетки.
Експериментът Message, разработен от Университета Юскюдар в Истанбул има за цел с помощта на CRISPR технология за генно инженерство да идентифицира гени, чиято функция все още не е открита, и да определи кои имунни клетки ще бъдат пряко засегнати от гравитацията по време на космически мисии.
С експеримента Algalspace, разработен от Истанбулския технически университет Йълдъз, данните за растежа в космоса на микроводорасли от антарктическите води и от умерения климат ще бъдат сравнени и за първи път ще бъде проведено проучване за използването на полярни водорасли в космоса. В космоса водораслите ще бъдат изследвани за получаване на кислород от въглероден диоксид, допълнително снабдяване с храна, подобряване на водата и поддържане на живота.
Експериментът CRISPR-Gem, също на Университета Йълдъз, ще изследва ефективността на техниките CRISPR за генно редактиране при растения в условията на микрогравитация, за да се разберат и подобрят защитните механизми на растенията, които са скелетът на системите за биорегенерация, предназначени да осигурят устойчива система в дългосрочни космически мисии, едно от основните препятствия за бъдещето на човечеството в космоса.
С експеримента Pranet, подготвен от студенти от "Муз Сайънс енд Арт Сентър" (Mus Science and Art Center), ще бъде изследван ефектът на прополиса върху бактериите в условията на микрогравитация.
Експериментът VocalCORD на Университета Халич в Истанбул ще се опита да открие смущения във физиологията на дихателната система от честотни промени в гласа с помощта на изкуствения интелект на смарт часовник и да изследва ефекта от липсата на гравитация върху човешкия глас.
Експериментът за насищане с кислород на Университета Нишанташъ в Истанбул търси разликите и нарушенията, причинени от ниската гравитация, чрез изчисляване на нивото на кислород във въздуха, подаван с помощта на изкуствен интелект.
При експеримента Miyoka от Изследователския институт за космически технологии "Тубитак" (Tubitak) Гезеравджъ ще запои безоловни компоненти на електронна карта в станцията и по-късно обратно на Земята ще ги подложи на подробно изследване, тествайки ефекта на микрогравитацията върху процеса на безоловно запояване.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}