Предвижда се това да става благодарение на молекулите на изпаряващия се лед. Новата технология е представена в сп. Acta Astronautica, съобщи "Ню сайънтист", цитиран от БТА.

Наноспътници се наричат космическите апарати с особено малки размери. Широко разпространените платформи CubeSat се състоят от модули с формата на куб със страна 10 сантиметра и тегло около килограм. Те лесно се изстрелват, като се прибавят към основния товар на ракетите. А това ги прави идеално средство за бюджетните научни изследвания.

Липсата на ракетен двигател обаче значително ограничава тяхната маневреност и управляемост. За да реши проблема, Анджело Червоне от Технологичния университет в Делфт, Холандия, конструира ракета с ледена тяга.

Предвижда се в CubeSat да има 100 грама лед. В космоса започва сублимация на веществото /изпарението на леда, който се превръща направо в пара, без да се топи/ и отделяне на молекулите на парата. Мощността на двигателя се увеличава за сметка на използването на нагревателен елемент.

Предвидено е изстрелването на прототип на системата в космоса да стане след няколко години. Сега Червоне и неговата група работят над запазването на водата в състояние на лед, докато спътникът очаква изстрелването. Този срок често е няколко дни. В краен случай водата може да бъде замразена на орбита, но такова решение ще усложни конструкцията на наноспътника.

Новата система вече си има сериозни конкуренти. Сред тях е например миниатюрният йонен двигател на специалистите от университета на щата Мичиган. Според Червоне тези технологии ще се допълват една друга.

За изстрелване на спътник на голямо разстояние е по-добре да бъде използвана енергията на заредени частици, а за корекцията на корпуса на орбита по време на краткосрочните проекти отлично подхождат ракети с гориво от лед.