Двете небесни тела са обект на непрестанно бомбардиране от метеорити. На естествения спътник на Земята метеорити са допринесли за формиране на слой от железни наночастици, които затъмняват повърхността му, съобщава сп. "Сианс е авнир", цитирано от БТА.

Астрономи дълго смятаха, че същото се случва на Меркурий, но спектрални анализи на планетата разкриха, че на повърхността ѝ няма желязо.

"Предположихме, че мистериозен агент допринася за слабата отражателна способност на Меркурий", заяви Мегън Брук Сайъл от националната лаборатория "Лорънс Ливърмор" в САЩ.

Когато комети доближават Слънцето, част от материята им се изпарява. Някои комети се разпадат напълно, какъвто бе случаят с кометата ISON през 2013 г. Част от тази материя, близо 25 на сто от която е съставена от въглерод, в края на краищата стига до повърхността на Меркурий под формата на микрометеорити.

"Досега не бе предвидено, че на Меркурий пада голямо количество материя, произлязла от комети", отбеляза изследователката.

Екипът ѝ се опитал да изчисли количеството въглерод, донесен от комети върху повърхността на Меркурий за милиарди години. Резултатите сочат, че в резултат на това непрестанно бомбардиране 3 до 6 на сто от повърхността на Меркурий е съставена от въглерод.

Дали това е достатъчно за затъмняването ѝ? За да отговорят на този въпрос, изследователите ползвали инструмента Ames Vertical Gun Range, построен през 60-те години на миналия век, за да подготви мисиите "Аполо".

Става въпрос за нещо като огромно оръдие, което позволява да се симулират сблъсъци на метеорити с лунната повърхност. За целите на изследването били използвани "снаряди", съдържащи органична материя, която присъства в метеоритите. Тези "снаряди" били изстреляни срещу материя, която имитира лунен базалт.

Експериментите показали, че при всеки сблъсък малки частици въглерод попадат в почвата и че броят им е достатъчен, за да намали количеството отразена светлина с около 5 процента.

Резултатите от изследването са публикувани в Nature Geoscience.