Наблюдаваме кометата и зодиакална светлина
Понс-Брукс вече достигна яркост 7,2 видима звездна величина и през следващите няколко вечери може да се види
Началото на март е подходящо време за любителите астрономи по нашите ширини да наблюдават кометата Пон-Брукс и явлението, известно като зодиакална светлина. Това каза за БТА Пенчо Маркишки, физик от Института по астрономия при Българската академия на науките и от катедра "Астрономия" при Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Кометата 12P/Pons-Brooks (Понс-Брукс) вече достигна яркост 7,2 видима звездна величина и през следващите няколко вечери, ако облаците се разкъсат, ще бъде достъпна за наблюдение с бинокъл в съзвездието Андромеда, уточни Маркишки.
"Нейната яркост ще продължи да нараства и от нашите географски ширини кометата ще може да се наблюдава до вечерите на 17 - 18 април, но вече много ниско над западния хоризонт и за кратко след залез-слънце, до около 21:35 ч. за София".
Той съветва любителите да изберат наблюдателно място с нисък западен хоризонт и достатъчно отдалечено от нощните светлини на градовете, за да има тъмно небе. Очакваната яркост на кометата тогава е около 4,3 звездна величина. Във вечерите на тези дати 12P/Pons-Brooks ще бъде на около 5 градуса вляво и под клонящия към залез Юпитер. Ярката планета ще бъде удобен ориентир за намирането на кометата и преди това - във вечерите около 13 април ще можем да открием 12P с бинокъл на около 3 грасуда под Юпитер. Тогава кометата ще бъде с яркост около 4.4 звездна величина, каза Маркишки.
Той уточни, че теоретично би следвало тогава да можем да забележим кометата и с невъоръжено око, но поради нейното ниско разположение над хоризонта, бинокълът ще си остане ценен помощник. Луната също ще затруднява до известна степен наблюденията - на 15 април тя ще бъде във фаза първа четвърт и във вечерите около тази дата ще повишава леко осветеността на нощното небе.
Кометата 12P/Pons-Brooks е комета от Халеев тип и има орбитален период 71,3 години. Тя ще премине през перихелия си на 21 април 2024 г., на разстояние 116,82 млн. километра от Слънцето. Най-близо до Земята кометата ще бъде на 2 юни, на разстояние около 231,28 млн километра, но тогава тя няма да бъде достъпна за наблюдение.
Кометата е открита от Жан-Луи Понс през лятото на 1812 г. от астрономическата обсерватория на Марсилия. При следващата си поява през 1883 г. тя е наблюдавана от Уилям Робърт Брукс, поради което носи техните имена.
Тези вечери са най-удобното време от годината за наблюдение и фотографиране на т.нар. зодиакална светлина, която е видима след залез-слънце, в посока запад-югозапад, каза още Маркишки.
Нужно е в същата посока да не бъде разположен град, чиито нощни светлини да озаряват небето и така да влошават видимостта ниско над западния хоризонт. Към края на февруари и в началото на март пролетната равноденствена точка в съзвездието Риби залязва в края на вечерния полумрак, което означава, че тогава еклиптиката се издига най-стръмно спрямо хоризонта. Това условие благоприятства наблюдението на зодиакалната светлина, която принципно е видима недалеч от Слънцето - на фона на близките до него зодиакални съзвездия, посочи физикът.
Тези вечери при ясно небе зодиакалната светлина се наблюдава във формата на светъл клин, наклонен наляво (към юг), на фона на съзвездията Риби и Овен. Ако фотографираме феномена в безлунна вечер с много ясно небе, можем да видим на кадрите си, че върхът на този "клин" достига видимо недалеч от двата звездни купа Плеяди и Хиади в съзвездието Бик, уточни Маркишки. Тази пролет до върха на зодиакалната светлина ще се проектира и ярката планета Юпитер, добави той.
Причината за сиянието на зодиакалната светлина е наличието на прахов диск, лежащ в плоскостта на еклиптиката и заемащ известно пространство около Слънцето - с радиус почти до орбитата на Венера. Слънцето осветява този прах и вечер, около 1.5 часа след залеза, част от праховия диск е видима над хоризонта.
Зодиакалната светлина не бива да се бърка с вечерното сияние след залеза, подчерта специалистът. За да наблюдаваме ефективно този феномен, трябва да сме далеч от светлините на градовете, в ясна безлунна вечер, съветва Маркишки.
Той е автор на станалото вече традиционно издание "Гид на любителя астроном" на катедра "Астрономия" на Физическия факултет на СУ. Тазгодишното издание излезе от печат в края на февруари и ще бъде представено на 7 март във Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски", в зала А205, на поредна сбирка на Кръжока по астрономия, традиционно провеждащ се всеки четвъртък.
Справочникът съдържа информация за по-забележителните астрономически явления през 2024 г., като е обърнато специално внимание на условията за тяхното наблюдение от България. Във втората част на новото издание читателят ще открие статии, в които детайлно са обяснени сложните движения на Луната. В тях се обсъждат на популярен език въпроси като колко вида са лунните месеци и какво определя тяхната продължителност, защо се случват слънчевите и лунните затъмнения, какво представляват сароските и Метоновите цикли, и други теми. В допълнение са включени няколко статии, посветени на различни проблеми в археоастрономията. В тях се обсъжда достоверността на често изказвани хипотези за немалко на брой древни археологически обекти.