Над 300 млади учени получават 657 млн. евро европейско финансиране | IT.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018
Над 300 млади учени получават 657 млн. евро европейско финансиране
Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Над 300 млади учени получават 657 млн. евро европейско финансиране

Тези грантове подкрепят изследователи в ключов момент от техните кариери

| Редактор: Стоян Гогов 3 728

Общо 321 млади учени получават 657 млн. евро финансиране чрез Европейския научноизследователски съвет (ЕНС) по програма "Хоризонт Европа", съобщи пресслужбата на ЕНС, цитирана от БТА.

Грантовете (Consolidator Grants) ще помогнат на учените, които са защитили докторантури преди 7-12 години, да развият обещаващите си идеи в науката.

Тези грантове подкрепят изследователи в ключов момент от техните кариери, като укрепват независимостта им, подсилват екипите им и им помагат да се установят като лидери в своята област, каза в изявление проф. Мария Лептин, председател на ЕНС. Преди всичко тази подкрепа им дава възможност да преследват мечтите си в науката, добави тя.

Лауреатите в конкурса за 2022 г. са предложили да изпълняват научните си проекти и изследвания в университети и научни центрове в 18 страни членки на ЕС и други държави, асоциирани към програмата "Хоризонт Европа". Най-много от отличените изследователи ще работят в Германия (62 проекта), Франция (41 проекта) и Испания (24 проекта).

Учени от 37 държави ще получат подкрепа от ЕНС в рамките на тази конкурсна програма. От Германия са подкрепени 52-ма изследователи, италианците са 32-ма, от Франция и Великобритания - по 31 учени. Няма нито един български учен, който ще получи грантове по тази схема, показа справка в списъка, публикуван на сайта на ЕНС.

Общо 2222 души са кандидатствали за финансиране, а проектите са оценявани от именити учени от цял свят. С помощта на това финансиране ще бъдат създадени 1950 работни места за постдокторанти, докторанти и други служители в институциите домакини.

Средствата се инвестират в научни проекти в различни сфери на познанието - от инженерни и природни науки до хуманитарни науки.

Един от отличените проекти например е на невролог от Дания, който ще търси персонализирано лечение за хронична болка. Френски изследовател ще проучва фиброзни материали като зелена алтернатива на пластмасите от фосилни бипродукти, а биоархеолог от Литва ще изследва какво е повлияло на възприемането и съответно на отхвърлянето на зърнени култури през годините с цел подобряване на хранителната сигурност в наши дни, на биоразнообразието и на адаптацията към климатичните промени, уточняват от пресслужбата на ЕНС.

ЕНС предлага четири основни грантови схеми за учени в различни етапи на кариерата. Друга схема пък улеснява пътя на научното откритие до първите етапи на достигането му до потребителите. Бюджетът на ЕНС за периода 2021-2027 г. е 16 милиарда евро като част от програмата "Хоризонт Европа".

Не искаме от кандидатите да следват установени практики, каза преди дни проф. Лептин по време на дискусия след годишната лекция, организирана от Панела за бъдещето на науката и технологиите към Европейския парламент.

"Ние финансираме фундаментална наука, защото не знаем какви ще са бъдещите предизвикателства. Акцентът е върху гранични изследвания", каза проф. Лептин.

Над 300 млади учени получават 657 млн. евро европейско финансиране

Над 300 млади учени получават 657 млн. евро европейско финансиране

Тези грантове подкрепят изследователи в ключов момент от техните кариери

| Редактор : Стоян Гогов 3 728 Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Общо 321 млади учени получават 657 млн. евро финансиране чрез Европейския научноизследователски съвет (ЕНС) по програма "Хоризонт Европа", съобщи пресслужбата на ЕНС, цитирана от БТА.

Грантовете (Consolidator Grants) ще помогнат на учените, които са защитили докторантури преди 7-12 години, да развият обещаващите си идеи в науката.

Тези грантове подкрепят изследователи в ключов момент от техните кариери, като укрепват независимостта им, подсилват екипите им и им помагат да се установят като лидери в своята област, каза в изявление проф. Мария Лептин, председател на ЕНС. Преди всичко тази подкрепа им дава възможност да преследват мечтите си в науката, добави тя.

Лауреатите в конкурса за 2022 г. са предложили да изпълняват научните си проекти и изследвания в университети и научни центрове в 18 страни членки на ЕС и други държави, асоциирани към програмата "Хоризонт Европа". Най-много от отличените изследователи ще работят в Германия (62 проекта), Франция (41 проекта) и Испания (24 проекта).

Учени от 37 държави ще получат подкрепа от ЕНС в рамките на тази конкурсна програма. От Германия са подкрепени 52-ма изследователи, италианците са 32-ма, от Франция и Великобритания - по 31 учени. Няма нито един български учен, който ще получи грантове по тази схема, показа справка в списъка, публикуван на сайта на ЕНС.

Общо 2222 души са кандидатствали за финансиране, а проектите са оценявани от именити учени от цял свят. С помощта на това финансиране ще бъдат създадени 1950 работни места за постдокторанти, докторанти и други служители в институциите домакини.

Средствата се инвестират в научни проекти в различни сфери на познанието - от инженерни и природни науки до хуманитарни науки.

Един от отличените проекти например е на невролог от Дания, който ще търси персонализирано лечение за хронична болка. Френски изследовател ще проучва фиброзни материали като зелена алтернатива на пластмасите от фосилни бипродукти, а биоархеолог от Литва ще изследва какво е повлияло на възприемането и съответно на отхвърлянето на зърнени култури през годините с цел подобряване на хранителната сигурност в наши дни, на биоразнообразието и на адаптацията към климатичните промени, уточняват от пресслужбата на ЕНС.

ЕНС предлага четири основни грантови схеми за учени в различни етапи на кариерата. Друга схема пък улеснява пътя на научното откритие до първите етапи на достигането му до потребителите. Бюджетът на ЕНС за периода 2021-2027 г. е 16 милиарда евро като част от програмата "Хоризонт Европа".

Не искаме от кандидатите да следват установени практики, каза преди дни проф. Лептин по време на дискусия след годишната лекция, организирана от Панела за бъдещето на науката и технологиите към Европейския парламент.

"Ние финансираме фундаментална наука, защото не знаем какви ще са бъдещите предизвикателства. Акцентът е върху гранични изследвания", каза проф. Лептин.