Звездите с размерите на нашето Слънце не са най-често срещаните в Млечния път. Много по-разпространени са по-малките звезди, около които се срещат най-скалистите планети в галактиката - типът, който е в центъра на вниманието на учените, търсещи светове, способни да поддържат живот, предават Ройтерс и БТА, позовавайки се на публикация в сп. "Сайънс".

Ново изследване дава представа за това как се формират планетите около тези малки звезди, наречени звезди с много ниска маса, показвайки как химическият състав на заобикалящите ги планетообразуващи дискове от газ и прах се различава съществено от тези, наблюдавани около звезди като Слънцето.

Космическият телескоп "Джеймс Уеб" е събрал данни за планетообразуващ - протопланетен - диск около новородена звезда, наречена ISO-ChaI 147. Масата й е около 11 процента от тази на Слънцето, диаметърът - около 43 процента от него, а светимостта й - около 2 процента. ISO-ChaI 147 се намира на около 625 светлинни години от Земята. Светлинната година е разстоянието, което светлината изминава за една година - 9,5 трилиона километра.

Наблюденията на телескопа "Джеймс Уеб" показват, че протопланетният диск на тази звезда - съставките за бъдещите планети, е богат на въглерод и няма следи от водни пари, за разлика от богатия на кислород газ и изобилните водни пари в подобни дискове около новородени звезди от типа на Слънцето.

Възможно ли е тази разлика да повлияе на бъдещата обитаемост на скалистите планети, които се формират около подобни малки звезди?

"За да бъде една планета обитаема, е необходимо, наред с други неща, водата да е в течно състояние и да има подходяща атмосфера", казва астрофизикът Адитя Арабхави от университета на Грьонинген, Нидерландия, и водещ автор на изследването.

"Въпреки очакването, че различната среда на дисковете на звезди с много ниска маса ще има силно влияние върху композицията на планетата и съответно върху нейната обитаемост, е трудно да се предвиди дали това намалява вероятността тя да бъде обитаема", допълва ученият.

Звездите се образуват, когато плътни струпвания на междузвезден газ и прах се сриват под собственото си гравитационно привличане. След като звездата се появи в центъра на такъв облак, останалият материал образува около нея въртящ се диск, който подхранва звездния растеж и често дава началото на планети.

Дисковете около зараждащите се звезди с размерите на Слънцето съдържат много повече материал от тези около по-малките звезди, което увеличава вероятността около тях да се формират планети газови гиганти като Юпитер и Сатурн в Слънчевата система.

"Те са най-често срещаните звезди в нашия Млечен път", казва астрофизикът и съавтор на изследването Томас Хенинг от Института по астрономия "Макс Планк" в Германия за звездите с много ниска маса.

"Понастоящем тези обекти са цел в търсенето на скалисти планети, тъй като е по-лесно те да бъдат открити около подобни звезди", допълва ученият.

Освен това масите на техните планетообразуващи дискове като цяло са твърде малки, за да се образуват гигантски планети, но са достатъчно големи за формирането на скалисти планети, обяснява Хенинг.

Учените вече са идентифицирали скалисти планети около звезди с много ниска маса, включително някои в "обитаемата зона" - орбитално разстояние от звезда, на което на планетата e "податлива" на условия, подходящи за живот.

Все още в начален стадий на развитие, ISO-ChaI 147 в крайна сметка може да се превърне в тип звезда с много ниска маса, наречена червено джудже.

Космическият телескоп "Джеймс Уеб", който започна работа през 2022 г., също така е забелязал етан в протопланетния диск на ISO-ChaI 147 - за първи път той е открит извън нашата Слънчева система, и други богати на въглерод газове, които никога преди това не са наблюдавани в подобен диск.

"Телескопът със сигурност ни помага, като ни предоставя безценни данни, които никога преди не са били възможни", казва Арабхави.

"Въпреки че предишни изследвания с вече пенсионирания космическа телескоп "Спицър", показват, че тези планетообразуващи дискове около звезди с много ниска маса се различават от дисковете около звезди от типа на Слънцето, не беше известно, че тези източници не просто се различават леко, но са различни от всяка наблюдавана слънцеподобна звезда по отношение на газовия състав", допълва ръководителят на изследването.

ИЗБРАНО