Когато голямо земетресение разтърси Алеутските острови в Аляска през 2014 г., учени от САЩ побързаха да оценят щетите на остров Амчитка. Те търсеха изтичане на радиация от подземни ядрени опити, извършени преди десетилетия.

През първата половина на 20-ти век отдалеченият остров е бил резерват за диви животни, докато Вашингтон не го превръща в полигон за ядрени опити.

В Амчитка избухват три ядрени взрива в края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век, включително най-голямата подземна детонация в САЩ. На острова не са живели хора, но най-голямата експлозия през 1971 г. убива най-малко 900 морски видри. Но много от животните са преместени преди взрива.

През 18 и 19 век видрите в региона са избивани заради ценната им кожа. В резултат на това популацията им пада от 200 000 на 2 000.

През 1959 г. харизматичните животни участват във филм за природата "Морските видри от Амчитка". Никой не искал да види тези очарователни видри, унищожени от подземен ядрен взрив.

През следващите няколко години учените хванаха повече от 700 видри в мрежи и ги закараха до югоизточна Аляска, Вашингтон, Орегон и Британска Колумбия.

50 години по-късно близо 125 000 морски видри живеят в Северна Америка. На практика те са наследници на спасените от ядрения полигон животни.

В залива Ситка морските видри намалиха популацията на морски таралежи с 99%. Броя на горите от водорасли експлодираха в замяна. Горите от водорасли също са невероятни в улавянето на въглерод, което е проблем за затоплящата се планета.

 

Оказва се, че макар и по случайност, ядреният тест в Аляска може да е довел до големи ползи за видрите, а и за улавянето на въглеродния диоксид.