Само едно зрънце лед ще е достатъчно, за да знаем има ли живот на Европа

Предстоящата мисия на НАСА има високи шансове да открие извънземна форма на живот

Кадър: NASA

Само едно зрънце лед ще е достатъчно, за да знаем има ли живот на Европа

Предстоящата мисия на НАСА има високи шансове да открие извънземна форма на живот

11:56 | 28 март 2024 | Редактор : Стоян Гогов 6 2129 Кадър: NASA

Сондата Europa Clipper на НАСА може да се нуждае само от 1 ледено зърно, за да открие живот на ледената луна на Юпитер - Европа.

Вижте кадри от луната Европа >> >> >>

"С подходящи инструменти, като например праховия анализатор SUrface на космическата сонда Europa Clipper на НАСА, може да е по-лесно, отколкото си мислехме, да открием живот или следи от него върху ледените луни", каза ученият Франк Постберг от Свободният университет в Берлин.

Първата специална мисия до тази замръзнала луна е планирана за изстрелване през октомври 2024 г. Очаква се да пристигне в орбита около Юпитер през 2030 г., след което да извърши почти 50 близки облитания на Европа, прелитайки ледената повърхност на височина само от 25 километра над повърхността.

Основната цел на мисията е да научи повече за обитаемостта на подземния океан на Европа и дебелината на ледената черупка над него. Мисията не е предназначена да открие живот, за да бъде ясно - но учените сега осъзнават, че може да има начин.

Откриването на ледени частици е много вероятно. През 2006 г. мисията "Касини" до Сатурн откри струи водни пари, изригващи от океана на Енцелад през големи пукнатини на повърхността, наречени "тигрови ивици".

През 2014 г. космическият телескоп Хъбъл наблюдава нещо, което изглеждаше като струя с подобен вид, извисяваща се на 200 километра над повърхността на Европа. Две години по-късно той видя друг облак, излизащ от същото място. След това, през 2018 г., астрономите на НАСА разкриха, че старата сонда "Галилео", която е работила в орбита около Юпитер между 1995 и 2003 г., всъщност е прелетяла през струя.

При предположението, че Europa Clipper може също да лети през ледена струя, учени, ръководени от Фабиан Кленър от Вашингтонския университет в Сиатъл, проучиха дали анализаторът на повърхностния прах на космическия кораб (SUDA) може да открие живот, пренесен от подземния океан.

Инструментът SUDA е предназначена да изследва частици от повърхностния лед и прах на Европа, разпръснати в космоса, тъй като Луната е постоянно бомбардирана от микрометеорити, но може би може да анализира и ледени зърна в струите.

Симулирането на удари с висока скорост на ледени зърна върху инструмента в лаборатория би било доста непрактично, така че вместо това екипът на Кленър изстреля тънка, бързо движеща се струя водна пара, заредена с бактерията Sphingopyxis alaskensis, във вакуумна камера. Sphingopyxis alaskensis се среща в морските води край бреговете на Аляска и оцелява при ниски температури и с малко хранителни вещества.

Вакуумът доведе до разпадането на водната струя на капчици, които замръзнаха като ледени зърна. След това зърната бяха изследвани с масспектрометър.

Резултатите от експеримента показаха, че Sphingopyxis alaskensis може да се открие при изследване само на едно ледено зърно.

"Показахме, че дори малка част от клетъчния материал може да бъде идентифицирана от масспектрометър на борда на космически кораб", каза Кленър. "Резултатите ни дават повече увереност, че с помощта на предстоящите инструменти ще можем да открием форми на живот, подобни на тези на Земята, за които все повече вярваме, че могат да присъстват на луни, носещи океан."

Инструментите на Europa Clipper не са в състояние да идентифицират ДНК, но SUDA може да открие мастни киселини и липиди, които могат да образуват биологични клетъчни мембрани.

"За мен е още по-вълнуващо да търся липиди или мастни киселини, отколкото да търся градивни елементи на ДНК и причината е, че мастните киселини изглеждат по-стабилни", каза Кленър. Ако в океана на Европа има живот, съдържащ липидни мембрани, тогава има по-голям шанс биологичните компоненти да останат в едно цяло, за да може Europa Clipper да ги открие.

Констатациите са публикувани на 22 март в списанието Science Advances.

ИЗБРАНО