Космическият телескоп "Хъбъл" разкри рядка галактика със светещо сърце, съобщи сайтът Space, цитиран от БТА.

Галактиката NGC 612 не е толкова масивна, колкото Млечния път, но е впечатляваща по няколко други причини.

Ако някой смята, че е стресиращо да си представи мащаба на Слънцето, което е 330 000 пъти по-голямо от Земята, то сега ветеранът "Хъбъл" разкрива ново изображение на нещо още по-внушително. Това е галактиката NGC 612, която е 1,1 трилиона пъти по-масивна от нашата централна звезда.

NGC 612 все пак отстъпва на нашата галактика Млечен път, която е приблизително 1,5 трилиона пъти по-масивна от Слънцето.

Галактиката NGC 612 обаче попада в няколко класификации, които я правят особено интересна за наблюдение.

Една от най-интересните й характеристики е, че тя е активна. В активните галактики свръхмасивна черна дупка захранва централния регион, създавайки невероятно енергично галактично сърце. То на свой ред изхвърля струи газ със скоростта почти на светлината. В резултат на това централната област става толкова сияйна, че засенчва комбинираната светлина на всяка звезда в самата галактика.

Въпреки че на новото изображение, уловено от "Хъбъл", галактиката се вижда под страничен ъгъл, човек лесно може да придобие представа за зрелището в центъра й. Друга забележителна характеристика е, че в тази област има т.нар. "централна изпъкналост".

Изображението показва и "галактичния диск", където, макар и рядко, в галактиката NGC 612 се раждат звезди.

Наличието на изпъкналост и галактичен диск и липсата на спирални ръкави разкриват, че NGC 612 е лещовидна галактика. Тя се явява рядък пример за неелиптична галактика, която излъчва радиоемисии. Досега астрономите са открили само пет радиоизлъчващи лещовидни галактики като тази.

Според една от теориите необичайните радиоизлъчвания на NGC 612O се дължат на минало взаимодействие със сателитна спирална галактика.

NGC 612 освен това е от т.нар. галактики на Сейферт, което означава, че отделя големи количества инфрачервено лъчение, въпреки че се вижда и във видимата светлина.

Учените припомнят, че инфрачервените вълни са форма на светлина, която е невидима за човешките очи. От друга страна обаче, човечеството разполага с инструменти като космическите телескопи "Хъбъл" и наследника му "Джеймс Уеб", способни да улавят инфрачервени сигнали и да ни показват тези скрити източници.

Звездите в галактиката NGC 612 са необичайно млади - на възраст около 40 до 100 милиона години.