Групата на главните научни съветници на Европейската комисия предлагат промяна в начина на хранене на европейците - процес, който засяга цялата верига на храните, от производството до потреблението, съобщава БТА.

Професор Ерик Ламбен от Католическия университет в Льовен бе лектор на семинар в Европейския парламент в Брюксел. Там той заяви, че жителите на съюза трябва да променят диетата си, намалявайки консумацията на месо.

Преди два месеца приключихме работата върху препоръки за устойчива консумация на храни, за това как да преодолеем пречките пред устойчиво и здравословно хранене. Следващата стъпка е да представим съдържащите се в документа 18 препоръки сред различните институции и органи в Европа, каза Ламбен.

"Има две основни концепции в препоръката - не можем да очакваме от потребителите да променят поведението си само въз основа на мотивация, цялата среда, в която храните се произвеждат и консумират, трябва да се модифицира, за да се превърне в устойчива и здравословна възможност за потребители. Втората основна идея е, че храненето няма да се промени само с една или няколко отделни мерки, нужен е цялостен, интегриран подход.

Препоръчваме повече информация и образование за потребителите, стимули и за производителите, и за търговците, и за потребителите - за това здравословната и устойчива храна да бъда достъпна, както и поредица от мерки за представяне на нови хранителни продукти и ограничения за реклама на някои храни", посочи изследователят.

Едно от предложенията в документа "Towards sustainable food consumption" на Групата на научните съветници на ЕК e данъчната политика в страните от ЕС да се използва за насърчаване на здравословното хранене и на промяната в хранителните навици на европейците.

В ЕС средното потребление на червено месо, захар, сол и мазнини продължава да надвишава препоръчваните здравословни количества, а консумацията на пълнозърнести храни, плодове, зеленчуци и ядки е недостатъчно, пише в препоръката.

Дисбалансите в начините на хранене, подсилвани от неравенството в доходите, води до различни форми на недохранване, като по официални данни близо 462 милиона възрастни по света са с тегло под нормата, а 1,9 милиарда страдат от наднормено тегло или затлъстяване. Смята се, че през 2017 г. в ЕС над 950 000 - или една пета от всички смъртни случаи, са свързани с нездравословно хранене и са причинени основно от сърдечно-съдови и онкологични заболявания.

В документа се отбелязва, че Световната здравна организация отчита много добри резултати от въвеждането на допълнителни такси върху съдържащите захар безалкохолни напитки, защото от една страна допринася за намаляването на случаите на затлъстяване и диабет, а от друга страна генерира приходи.

Научните съветници на ЕК отбелязват, че тази политика намира добър отклик в някои европейски страни. Те дават пример с това, че през 2011 г. Унгария въведе данък върху хранителни продукти с високо съдържание на сол и захар, което само в рамките на година е накарало 40 на сто от производителите на храни да променят съдържанието на сол и захар в продуктите си.

По данни на СЗО подобна политика дългосрочно кара три четвърти от потребителите да намалят консумацията на облаганите с по-високи данъци и такси продукти.

В интервю за информационния сайт на STOA неотдавна проф. Ламбен поясни, че е възможно в бъдеще европейците, които употребяват много червено месо, да плащат повече.

В отговор на въпрос той каза, че не всички хранителни продукти в Европа ще поскъпнат, а само онези, чиято честа употреба не се вписва в здравословното и устойчиво хранене.

Основно имаме предвид червеното месо и напитките със захар, каза той.

Проф. Ламбен добави в интервюто, че препоръката на научните съветници е намаляване на ДДС върху плодовете и зеленчуците, за да се насърчи тяхното потребление.

За да стане здравословното хранене по-достъпно за европейците с по-ниски доходи, учените препоръчват приходите от по-високите такси и данъци върху някои храни да се използват за финансиране на хранителни субсидии за домакинствата с ниски доходи.

Има научни доказателства, че хората реагират по-често на финансови стимули вместо само на информация, посочи проф. Ламбин в интервюто.

Целта е не да натоварим повече потребителите, като ги караме да преценяват сами как да променят здравословно хранителния си режим, а да ги насочим към здравословни и устойчиви хранителни продукти, каза главният научен съветник на Европейската комисия.