Марс може да прилича най-много на Земята от другите планети в нашата Слънчева система. Оставена сама на себе си, планетата е негостоприемно студен пустинен свят с тънка и невъзможна за дишане атмосфера. Ако хората някога ще установят значителна колония на Червената планета, тогава ще трябва радикално да трансформират околната среда.

Досега повечето предложения за тераформиране на Марс включваха транспортиране на огромни количества материал от Земята. Но нови изследвания показват, че можем бързо да затоплим Червената планета, използвайки специално проектирани прахови частици, направени от минерали, изобилстващи на нейната повърхност.

Проучването, публикувано в списание Science Advances, установи, че инжектирането на тези частици в атмосферата може да създаде парников ефект, който ще затопли Марс с 50 градуса по Целзий за няколко месеца, което ще позволи на вечната замръзналост на планетата най-накрая да започне да се размразява. Това ще направи атмосферата ѝ по-гъста. Водата в течна форма също ще се завърне на Марс.

"Това предполага, че бариерата пред затоплянето на Марс, за да позволи течна вода, не е толкова висока, колкото се смяташе досега", каза съавторът на изследването Едуин Кайт, доцент по геофизични науки в Чикагския университет, в изявление за работата.

Тайната на успеха на този подход се крие в желязото и алуминия, естествено открити в марсианския прах. Уловени в праха, металите са лоши абсорбатори на топлина и всъщност леко охлаждат повърхността.

Но пренасочването им променя това. Използвайки желязото и алуминия, изследователите са проектирали малки частици под формата на нанопръчки с дължина около девет микрометра, което е по-малко от зрънце пясък.

След като бъдат освободени, гласи теорията, тези нанопръчки ще бъдат отнесени от ветровете до горните слоеве на атмосферата на Марс, където ще служат като забележително мощни парникови агенти. Нанопръчките не само пропускат слънчевата светлина, но и отразяват затоплящата радиация обратно към марсианската повърхност. С други думи, те биха уловили топлината.

При 10 литра в секунда за десетилетие частиците биха могли да затоплят Марс с до сходни със земните температури.

Подходът ще изисква отделянето на около два милиона тона материал на година, но това все още е 5000 пъти по-малко от количеството, необходимо за други геоинженерни подходи, казват изследователите. И всичко това може да се направи с помощта на желязото и алуминия, намиращи се на планетата, което го прави много по-осъществимо.

"Повишаването на температурата на планетата е само едно от нещата, които ще трябва да направим, за да живеем на Марс без никаква помощ", каза пред списанието Хуан Алдай, планетарен учен от Отворения университет, който не участва в изследването.

Марсианският въздух все още би бил твърде разреден за дишане, например, и почвата му най-вероятно няма да е достатъчно богата за земеделие. Но ако тераформирането някога ще бъде реалност, тогава затоплянето на планетата ще бъде важна първа стъпка.