Споразумението, което експертите нарекоха инструмент за приватизиране на онлайн цензурата, задължава доставчиците на интернет да следят и да докладват обмена на информация в мрежата, която би могла да бъде или е обект на авторски права. В резултат може да се стигне до глоби или дори арест за теглене например на филми от интернет.
Засега недоволството от него у нас е само във форумите, но в редица страни и особено в Полша хората излязоха и на улиците. Полската партия "Движението на Паликот" започва да поставя маска върху статуи, включително тази на Исус Христос в знак на протест срещу договора за борба с пиратството в интернет

Идеята на неправителствената организация Avaaz е да събере минимум 2 млн. подписа преди да ги изпрати в Европейския парламент, който трябва да одобри оспорването споразумение вероятно през юни.Петицията може да бъде подписана в България, съобщава dnevnik.bg. Тя изисква име и електронна поща, като използва универсален текст, адресиран до ЕП, под който желаещите могат да се разпишат. 

Българското правителство все още може да оттегли подписа си, твърди междувременно "Сега". В обяснителния меморандум е записано, че всяко правителство може да излезе от споразумението до 180 дни от ратификацията.
Блогъри и правозащитници у нас реагираха остро срещу споразумението, което беше подписано тихомълком от България в края на миналата седмица. Недоволството срещу предвижданите ограничения расте лавинообразно в социалните мрежи. Във "Фейсбук" вече има няколко групи срещу споразумението.

Защитниците на споразумението изтъкват, че няма да бъдат нарушавани правата на гражданите. "В АСТА се говори за това как стоки, които се фалшифицират, трябва да бъдат спирани, говори се за търговски количества, говори се за изключения в случаите, когато става дума за незначителни количества. И се прави референция и препратка със защитата на авторските и сродните права в цифровото пространство", коментира пред mediapool директорът на МУЗИКАУТОР Магдалина Тодорова.

"АCТА цели опазване на интелектуалната собственост в световен мащаб, то създава международна правна рамка", каза за сутрешния блок на БНТ Цветелина Димитрова, Отдел „Международни икономически организации" в МИЕТ, цитирана от КРОСС.

Според нея и сега се предвиждат санкции за злоупотреби в интернет, но целим още по-пълен контрол в интернет търговията с различни държави. АCТА по никакъв начин не съдържа клаузи за ограничаване на свободното ползване на интернет от свободните граждани, категорична е Димитрова. България подписа АКТА предвид законовата процедура, но тепърва ще бъде ратифицирано в Народното събрание, ще бъде подложено на дискусии, както у нас, така и в Европейския парламент, заключи експертът.

Международното търговско споразумение ACTA беше подписано от ЕС и 22 страни-членки, сред които и България на 26 януари в Токио. Подписите сложиха и представители на Австралия, Канада, Швейцария, Мароко, Мексико, Нова Зеландия, Южна Корея, Сингапур, САЩ и Япония.
ACTA не е подписана все още от Германия, Кипър, Холандия, Естония и Словакия. Очаква се те също да се присъединят към него, като засега мотивите им за отлагане на подписването не са обявени. За да влезе в сила, ACTA трябва да бъде одобрено от Европейския парламент, а след това да бъде ратифицарано и от нашето Народното събрание.