17-11-2017 20-11-2018

Колко бихме искали да знаят за нас?

15:14 | 12 май 2021 0 2824

Сърфирането и използването на множество Интернет услуги до голяма степен е свързано със споделяне на лични данни в различните платформи - това понякога е неизбежно. При използването на Google продуктите и техните функционалности, например, ние споделяме голяма част от своята лична информация - име, пол, възраст, хоби, любима храна, имена и контакти на близки и приятели, локации, които сме посещавали, каква информация сме търсили, любим стил музика и пр. Компаниите използват всички тези данни, за да подобряват и развиват своите услуги спрямо нашите нужди като потребители. И не крият това - политиките им разкриват, че събират и съхраняват лични данни с цел подобряване на потребителското изживяване и предоставяне на информация, която ни интересува. Но това, което може да ни изненада е, колко много знаят за нас всъщност.

Цялата информация за предпочитанията ни се натрупва в профил, който може да бъде използван за насочване на реклами по различните канали в дигиталното пространство. Това е често използвана маркетинг стратегия, с която обикновено потребителите са свикнали. Но нека за момент си представим, че цялата ситуация се развива в реалния живот - ако по улицата ни преследва продавач на автомобили само защото е забелязал, че се интересуваме от тях, би предизвикало недоумение у нас. Така е и с рекламите, които всекидневно заливат социалните мрежи и онлайн платформите, в които сърфираме.

От една страна, това е предимство за самите нас - така до нас достига съдържание, което наистина ни вълнува. От друга страна, е възможно да попаднем в "капана на изобилието", в който рекламите са много и се показват само защото по погрешка сме попаднали в определен сайт, например. Компаниите обработват личните ни данни под презумпцията, че гарантират тяхната сигурност. Онлайн търсачките са на мнението, че облачните им инфраструктури защитават нашата информация от различни външни източници, което на практика е вярно.

Но що се касае до нас самите, понякога не обръщаме внимание върху начините, по които разрешаваме на администраторите да съхраняват личната ни информация. Благодарение на въвеждането на Общия регламент за защита на личните данни (GDPR) съществува по-строга регламентация за компаниите във връзка с използваните от тях данни, тяхното изискване и съхранение. Това вълнува всички нас, които ежедневно използваме онлайн услугите - важно е да знаем правата си когато се обработват и съхраняват личните ни данни в Интернет. Ето защо Европейската комисия създаде кампания за повишаване на информираността относно този важен потребителски въпрос. Инициативата е под надслов "Твоето бъдеще. Твоят избор" и посочва по какъв начин бихме могли да контролираме начините, по които организациите събират, обработват и съхраняват информация за нас:

Ако администраторите на онлайн страници поискат съгласие за обработка на информация, то задължително трябва да бъде безплатно, конкретно и информирано. Общите условия без конкретни параметри или предварително маркираните полета за съгласяване с тях не се считат като стандарт и следва да бъдат докладвани.
Можем да оттеглим съгласието си ако променим решението си данните ни да бъдат обработвани. Това следва да бъде указано и достъпно за всички граждани, използващи услуги онлайн.
Трябва да имаме достъп до личните си данни, които организациите съхраняват за нас. При установено нарушение, имаме право да докладваме на компетентните органи.
В някои от случаите има възможност за преносимост на данни, когато например се сменя доставчика на услуги.
Можем да поискаме от администраторите да изтрият данните за нас или казано на правен език "да бъдем забравени".

Също така е важно да бъдем мнителни към подозрителните съобщения, които получаваме по имейл или в платформите за споделяне на съдържание. Голяма част от тях изискват да посочваме наши данни именно с цел злоупотреба. Т.нар. "фишинг" атаки зачестяват все повече именно поради факта, че потребителите споделят голяма част от личната си информация, подведени от определено приканващо действие. Например, много фалшиви профили на киберпрестъпници се представят за банки и институции, които ни предлагат да потвърдим профила си онлайн, въвеждайки лични контакти. Други пък разчитат на "бързите оферти" с ясно приканване на потребителя да действа - "Натисни Тук", "Виж Тук Повече Информация", "Само Сега! Нова Оферта! Кликни Тук" и пр.

Ако случайно заподозрем, че личните ни данни се обработват без наше изрично разрешение или установим неправомерно използване на нашата информация, бихме могли да се обърнем към националния компетентен орган. Правилата в ЕС дават избор и механизъм да се възползваме от правата си. Добре е да знаем как можем да се възползваме от тях.

Mатериалът е спонсориран от ЕК.

ИЗБРАНО