Темата за приобщаването – през погледа на бизнеса и изкуството
Бъди толерантен. Приеми другия. Подай ръка - тези послания са изписани върху огледалните повърхности на петметрова елха, разположена в градината на университета "Свети Климент Охридски".
Инсталацията носи името "Огледай се" и със средствата на изкуството повдига актуална и наболяла тема - за толерантността и приемането на другия. Разположена на малък кръстопът в центъра на София, огледалната елха събира хората и ги кани да се огледат в нея, за да видят себе си, но и другите около тях, напомняйки ни колко е важно да се приемаме и да сме толерантни един към друг.
Автори на идеята са агенцията за градски комуникации Imp-Act Agency и Филипина Стаменкова, а изработката е дело на творческото ателие Woood.
Инсталацията „Огледай се“ ще бъде в градината на университета „Св. Климент Охридски“ до 15 януари
Снимка: YettelЗа създаването на инсталацията обаче има и конкретен повод - програмата на Yettel за хора с увреждания "Рамо до рамо", която тази година отбелязва своята 10-та годишнина. И до днес програмата е една от малкото у нас, която дава възможност на хората с различни възможности да намерят своята професионална реализация.
Бизнесът, който приобщава
"В рамките на две години участниците в "Рамо до рамо" работят по реални проекти. Те се реализират в различни направления като технологии, финанси, управление на проекти, кол център, човешки ресурси и много други", обяснява Гергана Борисова, ръководител на програмата в телекома.
Добавя, че всеки от тях минава през специализирано обучение, с което плавно навлиза в работния процес. Целта е хората с различни възможности да бъдат максимално подкрепени, така че да превъзмогнат първоначалното притеснение и да се чувстват сигурни и приобщени.
Затова и като част от програмата участниците могат да разчитат на психологическа подкрепа от корпоративния психолог на компанията. През цялото време имат до себе си и личен ментор - обучен служител на Yettel, който им помага да натрупат нови знания и да разгърнат потенциала си. "Крайният резултат е, че по този начин те стават по-уверени, подготвени и по-конкурентни на пазара на труда", обобщава Борисова.
Допълнително удобство е, че "Рамо до рамо" дава възможност за изцяло дистанционна работа, което позволява на хора от цялата страна да се включат.
От старта ѝ през 2015 г. досега в нея са участвали 40 души, като близо 1/3 от тях продължават работа в Yettel и след края на двугодишния период. Близо 60 пък са служителите, обучени да бъдат ментори.
Телекомът подкрепя и онези, които след края на програмата продължават развитието си извън компанията. Зедно с Jamba - дългогодишен партньор на програмата, провеждат внимателен и задълбочен процес по офбординг (бел. ред. процеса по напускане на компанията).
"Работим с всеки участник, за да определим неговите силни и слаби страни. Дискутираме възможности за следваща реализация и обмисляме конкретни позиции, към които бихме насочили участниците - обяснява Борисова. - Активно съдействаме и с изготвянето на препоръка и подготовката за явяване на интервю."
"В основата си "Рамо до рамо" е социална програма. Важен е обаче примерът, който даваме с нея пред бизнеса - подготвени и приобщени по правилния начин, хората с различни възможности могат да са изключително ценни за всеки екип и за обществото ни", добавя тя.
Защо е трудно включването на хората с увреждания
Извън програми като "Рамо до рамо" обаче остава въпросът защо включването на хората с увреждания в пазара на труда продължава да бъде трудно.
От ляво надясно: Йоанна Колева и Гергана Борисова по време на откриването на тазгодишното издание на „Рамо до рамо“
Снимка: YettelПо думите на Йоана Колева, съосновател на Jamba, един от основните проблеми е липсата на държавни политики, които да насърчават заетостта сред тези хора и да развиват работещи решения за тяхното усъвършенстване. "Възприема се общият подход, че те трябва да се обгрижват, а не да се подкрепят с цел самостоятелно справяне", казва тя.
Така се получава омагьосан кръг - свикнали да ги приемат по този начин, голяма част от хората с различни възможности са пасивни, неинформирани са как работи пазарът и не знаят с какво могат да допринесат за средата. Това пък влияе негативно на работодателите, които трудно наемат хора със специални потребности, защото не виждат у тях увереност, мотивация, адаптивност, наличие на "меки" умения и поемане на отговорност за общи цели.
Колева цитира данни, според които у нас има над 800 хиляди души с увреждания. От тях около 200 000 са в трудоспособна възраст, като само 10% са заети на пазара на труда. Затова и мисията на организацията им е да подкрепя и обучава хората с различни възможности, като им помага да си намерят работа и да се реализират професионално. За целта провеждат обучения, събития и информационни кампании, с които подпомагат активната и ползотворна комуникация между тях и бизнеса. Така за шест години помагат на над 600 души да започнат работа.
Според Йоана Колева, за да приемеш човек с увреждания в бизнеса, първо трябва да си го приел като такъв като цяло. Да не подхождаш към него единствено като към някой, който се нуждае от помощ, а и като към някой, който може да помага на другите, стига да се научи и да добие увереност във възможностите си.
НАЙ
Хакнаха канала на Любомир Жечев в YouTube
Завръщането на двама астронавти на Земята отново се отлага
Японски учени разработват лекарство, което кара зъбите да израстват отново
Пръстените на Сатурн са на възрастта на самата планета
Експеримент в орбита около Земята може да крие отговора за бъдещето на човечеството
Хакнаха канала на Любомир Жечев в YouTube
Завръщането на двама астронавти на Земята отново се отлага
Втори неуспешен опит за изстрелване на ракета със сателити на японската компания "Спейс уан"
Пръстените на Сатурн са на възрастта на самата планета