Древни вируси са играли роля за развитието на мозъка ни | IT.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018
Древни вируси са играли роля за развитието на мозъка ни
Снимка: БТА/Pixabay

Древни вируси са играли роля за развитието на мозъка ни

Те са подобрили невроните ни

| Редактор: Стоян Гогов 2 774

Древни вируси, заразили гръбначните животни преди стотици милиони години, са изиграли решаваща роля в развитието на нашия мозък и големината на тялото, съобщи АФП, цитирана от БТА.

Статия, публикувана в сп. "Сел", разглежда произхода на миелина - мастна изолационна мембрана, която се образува около нервите и позволява електрическите импулси да се предават по-бързо.

Според авторите генетична последователност, придобита от ретровируси - вируси, които навлизат в ДНК на своя гостоприемник, е от решаващо значение за производството на миелин. Този код сега се среща в съвременните бозайници, земноводни и риби.

"Това, което намирам за най-забележително, е, че цялото това разнообразие от познати съвременни гръбначни животни и размерите, които са достигнали - слонове, жирафи, анаконди ... не би се случило без заразяването с тези ретровируси", казва пред АФП неврологът Робин Франклин, съавтор на изследването.

Изследователите преглеждат геномни бази данни, за да открият генетични фактори, свързани с производството на миелин.

Танай Гош, биолог и генетик, работещ с Робин Франклин, проявява особен интерес към загадъчните "некодиращи" области на генома, които нямат видима функция и са били смятани за безполезни, но е призната важната им роля за еволюцията. Той стига до последователност, извлечена от ретровирус, която отдавна присъства в нашите гени и която изследователите наричат "ретромиелин".

За да потвърдят откритието си, учените провеждат експерименти, като изтриват тази последователност при плъхове и наблюдават, че гризачите вече не произвеждат протеин, необходим за образуването на миелин.

Учените са проверили за подобни последователности също геномите на други видове и са открили подобни при гръбначните с челюст - бозайници, птици, риби, влечуги, земноводни, но не и при гръбначни без челюст или безгръбначни. Затова стигат до извода, че тази последователност се появява в дървото на живота приблизително по същото време като челюстите, т.е. преди около 360 милиона години.

Древни вируси са играли роля за развитието на мозъка ни

Древни вируси са играли роля за развитието на мозъка ни

Те са подобрили невроните ни

| Редактор : Стоян Гогов 2 774 Снимка: БТА/Pixabay

Древни вируси, заразили гръбначните животни преди стотици милиони години, са изиграли решаваща роля в развитието на нашия мозък и големината на тялото, съобщи АФП, цитирана от БТА.

Статия, публикувана в сп. "Сел", разглежда произхода на миелина - мастна изолационна мембрана, която се образува около нервите и позволява електрическите импулси да се предават по-бързо.

Според авторите генетична последователност, придобита от ретровируси - вируси, които навлизат в ДНК на своя гостоприемник, е от решаващо значение за производството на миелин. Този код сега се среща в съвременните бозайници, земноводни и риби.

"Това, което намирам за най-забележително, е, че цялото това разнообразие от познати съвременни гръбначни животни и размерите, които са достигнали - слонове, жирафи, анаконди ... не би се случило без заразяването с тези ретровируси", казва пред АФП неврологът Робин Франклин, съавтор на изследването.

Изследователите преглеждат геномни бази данни, за да открият генетични фактори, свързани с производството на миелин.

Танай Гош, биолог и генетик, работещ с Робин Франклин, проявява особен интерес към загадъчните "некодиращи" области на генома, които нямат видима функция и са били смятани за безполезни, но е призната важната им роля за еволюцията. Той стига до последователност, извлечена от ретровирус, която отдавна присъства в нашите гени и която изследователите наричат "ретромиелин".

За да потвърдят откритието си, учените провеждат експерименти, като изтриват тази последователност при плъхове и наблюдават, че гризачите вече не произвеждат протеин, необходим за образуването на миелин.

Учените са проверили за подобни последователности също геномите на други видове и са открили подобни при гръбначните с челюст - бозайници, птици, риби, влечуги, земноводни, но не и при гръбначни без челюст или безгръбначни. Затова стигат до извода, че тази последователност се появява в дървото на живота приблизително по същото време като челюстите, т.е. преди около 360 милиона години.