В началото на този век учени от Проекта за човешкия геном обявиха пробив: те бяха секвенирали пълния човешки референтен геном, включително всичките три милиарда ДНК букви, научно начинание, сравнимо с кацането на астронавти на Луната.

В последно време учените добавиха повече от два милиона допълнителни варианта, а съхранението на цялата тази информация е възможно дори на обикновен компютър.

Илон Мъск обаче смята, че може да се отиде отвъд това.

Най-богатият човек на планетата предлага да "пази ДНК последователностите на всички хора, които живеят днес, в доста малка система за съхранение на данни".

Според главния редактор на MIT Technology Review Антонио Регаладо, който се е ангажирал с Мъск по въпроса, размерът на съхранение на един човешки геном може да се окаже около 100 гигабайта.

Това означава, че са необходими 800 милиарда гигабайта, за да се пази ДНК-то на всички живи хора. Ако се измисли по-добър начин за кодирането на информацията, то пространството може да се оптимизира.

"Човек може просто да има няколко референтни човешки генома и да кодира всеки индивид с делта на компресия без загуби!", смята Мъск.

За сега няма индикации, че Мъск планира да предприеме стъпки по създаването на специален център за съхранение на ДНК на всички хора. Според мнозина милиардерът просто е разсъждавал на глас.

Един от неговите близки приятели, създателят на Dogecoin Били Маркин, се опита да посочи проблемът с подобно решение, публикувайки меме-картинка под поста на Мъск.