Какво могат да ни разкажат 10 тона римски гвоздеи

Имало е времена, в които хората са изгаряли къщите си, за да си вземат пироните

19:05 | 18 юни 2023 | Автор: Тим Харфорд, "Файненшъл Таймс" 24 8874 Снимка: iStock by Getty Images

На петдесет мили северно от днешния Единбург и преди почти 2000 години Двадесетият легион на Римската империя започва да строи крепост край река Тей. По римските стандарти тя не е нищо особено, въпреки площта си от 20 хектара и земните насипи с дебелина няколко метра. В крепостта е имало ковачница, болница и зърнохранилища, но липсват бани и акведукти - може би защото твърдината била изоставена само няколко години след началото на строежа, когато римляните започнали да се изтеглят от Шотландия.

Още по темата

Учени разкриха тайната на древноримския бетон

Те оставили след себе си любопитно съкровище: 10 тона гвоздеи, близо един милион пирони. Съкровището от пирони е открито през 1960 г. в яма с дълбочина четири метра, покрита с два метра чакъл. Външните гвоздеи са ръждясали и са се превърнали в защитна обвивка за вътрешните гвоздеи, които са останали в добро състояние.

Били толкова много, че археолозите се видели в затруднение какво да правят с всички тях. Много от пироните били продадени като сувенири, за да се подпомогне финансирането на разкопките, а някои от тях - превърнати в сувенири - в комплекти от по пет броя. Днес това изглежда малко неуважително, но както коментира ръководителят на разкопките сър Иън Ричмънд: "Дори ако изпратим по един комплект на всеки музей на земята, пак ще останат много тонове".

Защо римляните са заровили един милион пирони? Вероятното обяснение е, че изтеглянето е било прибързано и те не са искали местните каледонци да се сдобият с 10 тона желязо, подходящо за изработката на оръжие. Пироните са заровени толкова дълбоко, че нямало да бъдат открити почти две хилядолетия.

По-късните цивилизации ще ценят квалифицирания ковашки труд, вложен в един пирон, дори повече от суровината. Както обяснява Рома Агравал в новата си възхитителна книга Nuts and Bolts ("Съставни части"), в началото на XVII век жителите на Вирджиния понякога изгаряли домовете си, ако планирали да се преместят. Това е било опит да си получат обратно ценните гвоздеи, които са можели да се използват отново след пресяване на пепелта. Идеята, че някой може да изгори цяла къща, само за да си възвърне гвоздеите, подчертава колко оскъдна, скъпа и ценна е била тази проста на пръв поглед технология.

Високата цена на пироните по онова време се дължи отчасти на факта, че Великобритания е забранила износа на скъпоценните гвоздеи за своите колонии. Споровете около индустриалната политика и националната сигурност, които сега бушуват във връзка с технологията за производство на силициеви чипове, са били актуални за търговията с пирони преди четири века.

Всичко това изглежда странно днес, когато пироните са толкова евтини, че малцина дори се замислят как са станали такива. Икономистът Даниел Сичъл задава този въпрос в научна статия, публикувана преди няколко години, като се опира на данни, вариращи от сметките на болницата в Гринуич от XVIII в. до цените на едро на пироните във Филаделфия през XIX в. Основният му извод е, че реалната цена на пироните е останала непроменена през XVIII в., спаднала е с 90% между края на XVII в. и средата на XIX в. и оттогава се покачва, отчасти поради цената на суровините, а може би и защото съвременните пирони са по-сложни и по-различни, отколкото са били преди. И както посочва Сичъл, цената на "забитите пирони" остава невероятно ниска, благодарение на изобретяването на пистолета за пирони.

Защо цените са спаднали толкова много след края на 1700 г.? Едно от обясненията идва от основополагащия текст на икономиката - "Богатството на народите" на Адам Смит, в който се описва огромната производителност на модерната по онова време фабрика за пирони, благодарение на специализацията на производствения процес. "Един човек тегли телта, друг я изправя, трети я реже, четвърти я насочва, пети я шлифова отгоре, за да получи главата". Този производствен процес е стотици пъти по-ефективен от този на един човек, който работи сам.

Дали самият Смит наистина е виждал такава фабрика, днес е спорен въпрос, но основният смисъл не е такъв. Разделението на труда и все по-голямата автоматизация на процеса са осигурили по-евтини щифтове, а несъмнено и по-евтини пирони. Сичел е съгласен: въпреки че намаляването на цената на пироните е било отчасти предизвикано от по-евтиното желязо и по-евтината енергия, по-голямата заслуга е на производителите на пирони, които просто са намерили по-ефективни начини да превръщат стоманата в пирони.

Самите гвоздеи са се променили през годините, но Сичел ги е изучавал, защото не са се променили много. Римските лампи и римските колесници са много различни от светодиодните ленти и спортните автомобили, но римските гвоздеи все още са ясно изразени гвоздеи. Би било абсурдно да се опитаме да проследим промяната в цената на спортните автомобили от 1695 г. насам, но да зададем същия въпрос за пироните е напълно логично.

Както се обяснява в книгата на Агравал, в предметите от ежедневието като пружини, колела и пирони има безкрайно очарование - от физиката, която стои зад тях, до прости практически съвети. (Докато не прочетох книгата, не знаех, че пироните често се огъват не защото ги удрям прекалено силно, а защото не ги удрям достатъчно силно.)

Не се извинявам за това, че съм обсебен от една особеност на тези предмети: тяхната цена. Все пак съм икономист. След като написах две книги за историята на изобретенията, разбрах, че макар да се говори за невероятно сложни технологии, евтините технологии променят света.

Печатарската преса на Гутенберг променя цивилизацията не чрез промяна на естеството на писането, а чрез промяна на цената му - и тя не би постигнала почти нищо без паралелен срив в цената на повърхностите за писане, благодарение на една често пренебрегвана технология, наречена хартия. Слънчевите панели имаха няколко нишови приложения, докато не станаха евтини; сега те променят световната енергийна система.

Римският и съвременният гвоздей имат сходна форма, но коренно различна цена. Само затова единият е бил строго пазено съкровище, а другият е обречен на еднократна употреба.

ИЗБРАНО