Често пишем за дроновете на Турция, но по-малко известен факт е, че от 1992 година безпилотници се правят и от другата наша южна съседка - Гърция. Това повдига въпроса - какво всъщност знаем за Военновъздушните сили на Атина?

ВВС на Гърция са създадени през 1911 година и осъществяват бойното си кръщене по време на Балканската война. Първоначално те извършват мисии срещу Османската империя, а в последствие срещу България.

До 1930 година обаче ВВС на Атина не се развиват като самостоятелно крило на армията. По време на Първата световна война те продължават да играят сравнително малка роля. Окупацията на страната от силите на Оста също потушават развитието на силни ВВС.

Гърция се сдобива с първия си реактивен изтребител през 1955 година. За сравнение България се сдобива с него 3 години по-рано - през 1952 г.

До 1989 година между гръцките и българските ВВС има сравнителен паритет по отношението на броя самолети. До края на 90-те години можем дори да говорим за технологично равновесие. С настъпването на новия век обаче ВВС на Гърция се оказват в много по-добра позиция от Военновъздушните сили на България.

От 1992 година Атина развива дронове за наблюдение и днес има собствени безпилотници. Гърция постоянно провежда модернизации на своите самолети. Резултатът е, че днес Атина има по-модерни самолети от Анкара.

Вижте как изглеждат най-добрите оръжия във Военновъздушните сили на Гърция >> >> >>

156 бройки - F-16

F-16V

Снимка: Shutterstock

F-16 изгражда гръбнака на гръцките ВВС. Атина разполага с различни разновидности от изтребителя - произведените в края на 80-те F-16C/D и създадените преди по-малко от 10 години F-16V.

F-16V, наричан още "Вайпър" (Viper) e снабден с най-модерния американски радар и електроника. Той може да открива и проследява над 20 цели едновременно - по въздух, море и земя. Кабината е ъпгрейдната и разполага с модерни 6- и 8-инчови екрани с висока резолюция, които подават необходимата информация на пилота.

F-16V може да носи различен набор от ракети въздух-въздух, въздух-земя и бомби. Те могат да се разположат на общо 11 оръжейни пилона, като цялостното тегло на боеприпасите може да достигне до 9 тона.

Максималната скорост е 2120 км/ч, а бойният радиус зависи от въоръжението, но обикновено е над 500 километра.

Именно от тази разновидност на F-16 поръча и България.

24 бройки - Dassault Rafale

Dassault Rafale

Снимка: dassault-aviation.com

Към този момент Dassault Rafale е най-модерният изтребител на въоръжение в някоя от Балканските страни. Френският изтребител се задвижва от два реактивни двигателя и има максималната скорост от 1912 км/ч.

Ефективният боен радиус с 3 външни резервоара и 4 ракети (2 крилати ракети за удари на наземни цели и 2 ракети въздух-въздух) е 1852 километра. Максималното тегло на оръжието, с което може да излети самолета е 9500 кг.

Радарът е AESA с активна фазирана решетка и може да следи и води бой по няколко цели едновременно.

Максималната височина, на която може да лети Rafale е 15 235 метра. Разходът на гориво е около 150 литра на 100 километра. За излитане и кацане са необходими едва 450 писта или широк път.

Редно е да отбележим, че къ днешна дата Гърция има 15 бройки, като все още чака доставката на останалите 9.

24 бройки - Mirage 2000

Mirage 2000

Снимка: iStock by Getty Images

Mirage 2000 има максимална скорост от около 2 300 км/ч и обсег от 1 500 км.

Самолетът има 9 пилона за закачане на въоръжение с максимално тегло 6 300 кг. Освен това има и две 30-милиметрови оръдия с общо 250 патрона.

Изтребителят може да поразява цели по въздух и по земя и по атакуващите си показатели е по-ефективен от съветските МиГ-21, МиГ-23 и дори от МиГ-29.

Основното оръжие на гръцкия Mirage 2000 е крилатата ракета SCALP EG. Бойният й радиус е 550 километра, а бойната й глава е с тегло от 450 килограма. Това я праи особено смъртоносно оръжие.

Редно е да споменем, че Атина продължава да има и няколко бройки от сравнително стария американски изтребител F-4.

3 броя - MQ-9B

MQ-9B

Снимка: US Airfoce

Гърция е поръчала 3 бройки от атакуващия дрон MQ-9 Reaper.

MQ-9 Reaper може да изстрелва ракетата AGM-114 Hellfire или да носи 500-килограмова лазерно-насочвана бомба. Дронът може да носи още свободно падащи или GPS-насочвани бомби, а отскоро се разработва версия с ракети въздух-въздух AIM-9X.

Освен за нанасяне на удари, безпилотникът може да се използва за шпионаж и радиоелектронната борба.

С напълно заредени резервоари, дронът има обсег от над 1700 километра

ПВО системи "С-300" и "Пейтриът"

С-300

Снимка: iStock by Getty Images

Гърция разполага едновременно с едни от най-добрите американски и руски ПВО системи - "С-300" и "Пейтриът".

Атина разполага с 12 установки "С-300" и с 36 бройки от "Пейтриът". Работата им се подпомага от летящия радар Embraer E-99, който може да предупреждава за ранно излитане на противникови самолети.

MIM-104 Patriot

Снимка: iStock by Getty Images

Гръцката "С-300" има възможност да открива и стреля по цели в обсег от 150 километра. Ракетите на "Пейтриът" имат обсег от 70 километра и максимална скорост от малко около 3800 км/ч. 

И двата комплекса могат да свалят балистични ракети и да следят по няколко цели едновременно.