Ракетите, с които разполага Роскосмос (снимки) | IT.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018
Ракетите, с които разполага Роскосмос (снимки) 34
Снимка: Минобороны РФ

Ракетите, с които разполага Роскосмос (снимки)

Какви са ракетите, на които може да разчита руската космическа програма

| Редактор: Стоян Гогов 40 54578

Годините след разпада на Съветския съюз бяха катастрофални за космическата програма на бившата супер сила. Много перспективни проекти бяха прекратени, множество налични разработки - унищожени или занемарени. Най-добрият пример е напълно действащата совалка, която бе "забравена" в склад до Байкунур, където гниеше необезпокоявано, докато покривът на склада не рухна върху нея и не я разруши.

В началото на настоящото десетилетие обаче се забеляза оживление - Роскосмос неочаквано се превърна в монополист на изпращането на хора до Международната космическа станция, след като американците пенсионираха своята совалка. Цените на петрола бяха високи, печалбите от пусковете на ракетите - големи и руснаците започнаха да правят големи планове. Те включваха изпращането на мисия до луната на Марс - Фобос, създаването на нова и малка совалка, както и кацането на Луната.

За жалост, в последните години Русия се сблъска с множество санкции, ниска цена на петрола и необходимост от увеличаване на военния бюджет, за сметка на космическия. Самият Роскосмос бе белязан от тежки скандали, като най-големия от тях бе свързан със строежа на новия космодрум "Восточный" и незаконното отклоняване на средства в размера на милиони щатски долари (според някои става дума за кражба на няколкостотин милиона долара).

Така се оказа, че макар и да бяха направени някои положителни неща - като разработката на новия космически кораб "Федерация", то в последното десетилетие Русия сериозно изостана от САЩ, които вече разполагат с приземяващи се ракети, които могат да се използват повторно, а само след година ще имат и свръх тежка ракета, с която ще могат да се завърнат на Луната и дори да отидат до Марс. Разработките на руска свръх-тежка ракета са едва сега започнали. Въпреки това, нека видим какви са ракетите, с които руснаците разполагат, и какви ще са бъдещите им попълнения.

Вижте кои са руските ракети >> >> >>

 

Настоящите ракети

Както казахме, към този момент Русия не разполага със свръх-тежки ракети (преди 30 години бе налична свръх-тежката "Енергия"). Освен това обаче руснаците изпитват и недостиг на тежки ракети, което е и една от причините космическата им програма да се е концентрирала на ниска околоземна орбита, вместо да изпраща сонди към други планети. Утешението на Роскосмос е, че към този момент единствено те могат да изстрелват хора към космоса. Нека видим с какво разполагат руснаците към днешна дата:

Союз-ФГ
Това е една от най-успешните ракети в световен мащаб - от 63 изстрелвания, 63 са били успешни. Стандартната конфигурация включва две степени. Първата включва типичните за ракетата 4 течно горивни бустера, работещи с двигател RD-107A, докато основното ядро ползва RD-108A. Втората степен работи с двигателя RD-0110. Всички изброени до агрегати използват за гориво смес от течен кислород и модифициран керосин. Третата степен е опционална и работи с двигател Фрегат (S5.92), който използва за гориво диазотен тетраоксид и асиметричен диметилхидразин. Тези горива са токсични, но изгарянето им става извън атмосферата, което не е проблем. В зависимост от наличието на трета степен на ниска околоземна орбита могат да бъдат доставени 6 900 килограма (без 3-та степен) или 7 800 кг (с 3-та степен). Макар и да няма точно обявени данни за по-високи орбити, изстрелването на сондата Марс Експрес доказа, че ракетата може да достави 1123 кг до Марс. Няма данни за цената на един пуск на ракетата, но се предполага, че той струва около 80 милиона долара. Данните варират и спрямо товара - дали е телекомуникационен сателит, сонда или космически кораб. В последния случай обаче Роскосмос продава едно място на борда на капсулата "Союз-МС" за около 85 милиона долара.

Союз-2
На практика това е подобрен вариант на добре познатата конфигурация на ракетите Союз. Първата, втората и третата степен са идентични с тази на Союз-ФГ. Една от разликите обаче се състои в това, че ракетата използва единствено дигитални системи, за разлика от Союз-ФГ, която разчита и на аналогови електронни блокове. Друга разлика е, че третата степен освен с модула Фрегат, може да използва и модула Волга, който е по-удобен за изстрелването на военни мисии в космоса. Русия не планира да модифицира ракетата за изстрелване на хора.

Ангара А1.2
Това е централният модул на ракетната платформа Ангара. Тя се състои от две степени, като първата използва ракетният двигател RD-191, работещ с течен кислород и керосин. Втората степен използва същата горивна смес, но двигателят е RD-0124A. Ракетата може да изстрелва над 3 тона на ниска околоземна орбита. Липсват официални данни за цената на един пуск, но от НАСА изчисляват, че едно изстрелване трябва да струва по-малко от 35 милиона долара.

Протон-М
Първата ракета Протон излита през 1965 година, а за един кратък момент съществува вероятността модификация на ракетата да се използва за пилотирания полет към Луната на СССР. Моментът е проигран и заради вътрешно противоборство руснаците залагат на все още неготовата ракета Н-1. За сметка на това Протон се превръща в работния кон на Роскосмос за мисии извън ниската околоземна орбита. Освен това Протон се използва за изграждането на космическата станция Мир, както и на МКС. Днес модернизираната версия разполага с осъвременена електроника, но конфигурацията й е почти непроменена. Първата степен използва 6 ракетни двигателя RD-275, които работят с токсичната комбинация от диазотен тетраоксид и асиметричен диметилхидразин. Втората степен използва 3 двигателя RD-0210 и един RD-0211, отново горящи токсичното гориво, с което работи и третата степен имаща само един RD-0212 двигател. Едва четвъртата степен разчита на RD-58M, който изгаря комбинацията от течен кислород и керосин. Успешните пускове на Протон са над 90%, но сложното съхранение на горивото правят пусковете по-скъпи. Едно изстрелване струва 112 милиона долара. На ниска околоземна орбита Протон-М може да изведе 22 000 килограма, а на геостационарна орбита - 6 300 кг. Около Протон има и два други любопитни факта, на чертожната дъска ракетата се ражда изцяло с военно предназначение - да изстреля свръхтежка водородна бомба с капацитет от 100 мегатона към Америка, но в последствие СССР се отказва от направата на такова оръжие. Макар и първият полет да е през 1965 година, Русия планира да ползва Протон поне до 2030 година.

Бъдещи ракети

Това, което е сигурно, е че в следващото десетилетие, Русия ще се сдобие с тежка ракета, благодарение на която ще може да излезе извън пределите на ниската околоземна орбита и евентуално да изпрати мисия към една от луните на Юпитер, както и да участва в строежа на Окололунната космическа станция. Ето кои са разработките, които ще се качат на ракетната площадка в следващите 10 години:

Ангара А5
Това е първата тежка ракета на Русия, чийто първи полет към космоса ще се осъществи до 1 година. Ангара А5 има 4 помощни бустера, като всеки един от тях е версия на първата степен на Ангара А1.2, работещ с течен кислород и керосин, които се изгарят от ракетния двигате RD-191. Заедно с ядрото, при излитането функционират общо 5 агрегата RD-191. Втората използва същото гориво и ракетният двигател RD-0124A. Нещата са по-сложни при третата степен, защото тя може да бъде или с модулът Бриз-М, ползващ токсичното гориво диазотен тетраоксид и асиметричен диметилхидразин или модулът КВТК, работещ с течен водород и кислород. На ниска околоземна орбита ще могат да се извеждат 24 500 килограма, а на геостационарна - 7500 кг. Според някои един пуск на Ангара А5 ще бъде с поне 30% по-евтин от този на Протон-М. Други обаче твърдят, че цената ще бъде между 95 и 105 милиона долара.

Ангара А7В
Това ще бъде подобрена версия на Ангара А5, която ще разчита на двигатели, работещи с течен водород и кислород. Това би наложило  и модификации по конструкцията, но крайният резултат ще е, че ракетата ще може да извежда 50 тона на ниска околоземна орбита.

Союз-5
Оригинално, тази ракета ще има 2 или 3 степени, всяка от които ще работи с смес от течен кислород и ракетен керосин. Версията с 2 степени ще може да извежда 16 000 кг на ниска околоземна орбита и 6 000 на геостационарна орбита. Това въобще не звучи впечатляваща - още повече че първият полет ще бъде осъществен през 2025 година, когато САЩ ще може да изстрелва 10 пъти по-тежки товари на ниска околоземна орбита. Интересното на Союз-5 обаче е, че конструкцията и може да послужи за основа на създаването на нова супер-тежка ракета, която да извежда 180 000 килограма на ниска околоземна орбита и да може да се използва за пилотирани полети до Марс и Луната.

Супертяж
За тази ракета не се знае нищо, освен нейният прякор - Супертяж. Тя все още е на чертожната дъска, а първият й полет би бил през 2028 г. или дори 2030 г. Това ще бъде третата супертежка ракета, създавана от русия - след неуспешната Н-1 и успешната Енергия. Супертяж ще трябва да има параметри, сходни с тези на SLS, тъй като Русия планира да използва ракетата за пилотирани мисии до Луната и Марс.

Ракетите, с които разполага Роскосмос (снимки) 34

Ракетите, с които разполага Роскосмос (снимки)

Какви са ракетите, на които може да разчита руската космическа програма

| Редактор : Стоян Гогов 40 54578 Снимка: Минобороны РФ

Годините след разпада на Съветския съюз бяха катастрофални за космическата програма на бившата супер сила. Много перспективни проекти бяха прекратени, множество налични разработки - унищожени или занемарени. Най-добрият пример е напълно действащата совалка, която бе "забравена" в склад до Байкунур, където гниеше необезпокоявано, докато покривът на склада не рухна върху нея и не я разруши.

В началото на настоящото десетилетие обаче се забеляза оживление - Роскосмос неочаквано се превърна в монополист на изпращането на хора до Международната космическа станция, след като американците пенсионираха своята совалка. Цените на петрола бяха високи, печалбите от пусковете на ракетите - големи и руснаците започнаха да правят големи планове. Те включваха изпращането на мисия до луната на Марс - Фобос, създаването на нова и малка совалка, както и кацането на Луната.

За жалост, в последните години Русия се сблъска с множество санкции, ниска цена на петрола и необходимост от увеличаване на военния бюджет, за сметка на космическия. Самият Роскосмос бе белязан от тежки скандали, като най-големия от тях бе свързан със строежа на новия космодрум "Восточный" и незаконното отклоняване на средства в размера на милиони щатски долари (според някои става дума за кражба на няколкостотин милиона долара).

Така се оказа, че макар и да бяха направени някои положителни неща - като разработката на новия космически кораб "Федерация", то в последното десетилетие Русия сериозно изостана от САЩ, които вече разполагат с приземяващи се ракети, които могат да се използват повторно, а само след година ще имат и свръх тежка ракета, с която ще могат да се завърнат на Луната и дори да отидат до Марс. Разработките на руска свръх-тежка ракета са едва сега започнали. Въпреки това, нека видим какви са ракетите, с които руснаците разполагат, и какви ще са бъдещите им попълнения.

Вижте кои са руските ракети >> >> >>

 

Настоящите ракети

Както казахме, към този момент Русия не разполага със свръх-тежки ракети (преди 30 години бе налична свръх-тежката "Енергия"). Освен това обаче руснаците изпитват и недостиг на тежки ракети, което е и една от причините космическата им програма да се е концентрирала на ниска околоземна орбита, вместо да изпраща сонди към други планети. Утешението на Роскосмос е, че към този момент единствено те могат да изстрелват хора към космоса. Нека видим с какво разполагат руснаците към днешна дата:

Союз-ФГ
Това е една от най-успешните ракети в световен мащаб - от 63 изстрелвания, 63 са били успешни. Стандартната конфигурация включва две степени. Първата включва типичните за ракетата 4 течно горивни бустера, работещи с двигател RD-107A, докато основното ядро ползва RD-108A. Втората степен работи с двигателя RD-0110. Всички изброени до агрегати използват за гориво смес от течен кислород и модифициран керосин. Третата степен е опционална и работи с двигател Фрегат (S5.92), който използва за гориво диазотен тетраоксид и асиметричен диметилхидразин. Тези горива са токсични, но изгарянето им става извън атмосферата, което не е проблем. В зависимост от наличието на трета степен на ниска околоземна орбита могат да бъдат доставени 6 900 килограма (без 3-та степен) или 7 800 кг (с 3-та степен). Макар и да няма точно обявени данни за по-високи орбити, изстрелването на сондата Марс Експрес доказа, че ракетата може да достави 1123 кг до Марс. Няма данни за цената на един пуск на ракетата, но се предполага, че той струва около 80 милиона долара. Данните варират и спрямо товара - дали е телекомуникационен сателит, сонда или космически кораб. В последния случай обаче Роскосмос продава едно място на борда на капсулата "Союз-МС" за около 85 милиона долара.

Союз-2
На практика това е подобрен вариант на добре познатата конфигурация на ракетите Союз. Първата, втората и третата степен са идентични с тази на Союз-ФГ. Една от разликите обаче се състои в това, че ракетата използва единствено дигитални системи, за разлика от Союз-ФГ, която разчита и на аналогови електронни блокове. Друга разлика е, че третата степен освен с модула Фрегат, може да използва и модула Волга, който е по-удобен за изстрелването на военни мисии в космоса. Русия не планира да модифицира ракетата за изстрелване на хора.

Ангара А1.2
Това е централният модул на ракетната платформа Ангара. Тя се състои от две степени, като първата използва ракетният двигател RD-191, работещ с течен кислород и керосин. Втората степен използва същата горивна смес, но двигателят е RD-0124A. Ракетата може да изстрелва над 3 тона на ниска околоземна орбита. Липсват официални данни за цената на един пуск, но от НАСА изчисляват, че едно изстрелване трябва да струва по-малко от 35 милиона долара.

Протон-М
Първата ракета Протон излита през 1965 година, а за един кратък момент съществува вероятността модификация на ракетата да се използва за пилотирания полет към Луната на СССР. Моментът е проигран и заради вътрешно противоборство руснаците залагат на все още неготовата ракета Н-1. За сметка на това Протон се превръща в работния кон на Роскосмос за мисии извън ниската околоземна орбита. Освен това Протон се използва за изграждането на космическата станция Мир, както и на МКС. Днес модернизираната версия разполага с осъвременена електроника, но конфигурацията й е почти непроменена. Първата степен използва 6 ракетни двигателя RD-275, които работят с токсичната комбинация от диазотен тетраоксид и асиметричен диметилхидразин. Втората степен използва 3 двигателя RD-0210 и един RD-0211, отново горящи токсичното гориво, с което работи и третата степен имаща само един RD-0212 двигател. Едва четвъртата степен разчита на RD-58M, който изгаря комбинацията от течен кислород и керосин. Успешните пускове на Протон са над 90%, но сложното съхранение на горивото правят пусковете по-скъпи. Едно изстрелване струва 112 милиона долара. На ниска околоземна орбита Протон-М може да изведе 22 000 килограма, а на геостационарна орбита - 6 300 кг. Около Протон има и два други любопитни факта, на чертожната дъска ракетата се ражда изцяло с военно предназначение - да изстреля свръхтежка водородна бомба с капацитет от 100 мегатона към Америка, но в последствие СССР се отказва от направата на такова оръжие. Макар и първият полет да е през 1965 година, Русия планира да ползва Протон поне до 2030 година.

Бъдещи ракети

Това, което е сигурно, е че в следващото десетилетие, Русия ще се сдобие с тежка ракета, благодарение на която ще може да излезе извън пределите на ниската околоземна орбита и евентуално да изпрати мисия към една от луните на Юпитер, както и да участва в строежа на Окололунната космическа станция. Ето кои са разработките, които ще се качат на ракетната площадка в следващите 10 години:

Ангара А5
Това е първата тежка ракета на Русия, чийто първи полет към космоса ще се осъществи до 1 година. Ангара А5 има 4 помощни бустера, като всеки един от тях е версия на първата степен на Ангара А1.2, работещ с течен кислород и керосин, които се изгарят от ракетния двигате RD-191. Заедно с ядрото, при излитането функционират общо 5 агрегата RD-191. Втората използва същото гориво и ракетният двигател RD-0124A. Нещата са по-сложни при третата степен, защото тя може да бъде или с модулът Бриз-М, ползващ токсичното гориво диазотен тетраоксид и асиметричен диметилхидразин или модулът КВТК, работещ с течен водород и кислород. На ниска околоземна орбита ще могат да се извеждат 24 500 килограма, а на геостационарна - 7500 кг. Според някои един пуск на Ангара А5 ще бъде с поне 30% по-евтин от този на Протон-М. Други обаче твърдят, че цената ще бъде между 95 и 105 милиона долара.

Ангара А7В
Това ще бъде подобрена версия на Ангара А5, която ще разчита на двигатели, работещи с течен водород и кислород. Това би наложило  и модификации по конструкцията, но крайният резултат ще е, че ракетата ще може да извежда 50 тона на ниска околоземна орбита.

Союз-5
Оригинално, тази ракета ще има 2 или 3 степени, всяка от които ще работи с смес от течен кислород и ракетен керосин. Версията с 2 степени ще може да извежда 16 000 кг на ниска околоземна орбита и 6 000 на геостационарна орбита. Това въобще не звучи впечатляваща - още повече че първият полет ще бъде осъществен през 2025 година, когато САЩ ще може да изстрелва 10 пъти по-тежки товари на ниска околоземна орбита. Интересното на Союз-5 обаче е, че конструкцията и може да послужи за основа на създаването на нова супер-тежка ракета, която да извежда 180 000 килограма на ниска околоземна орбита и да може да се използва за пилотирани полети до Марс и Луната.

Супертяж
За тази ракета не се знае нищо, освен нейният прякор - Супертяж. Тя все още е на чертожната дъска, а първият й полет би бил през 2028 г. или дори 2030 г. Това ще бъде третата супертежка ракета, създавана от русия - след неуспешната Н-1 и успешната Енергия. Супертяж ще трябва да има параметри, сходни с тези на SLS, тъй като Русия планира да използва ракетата за пилотирани мисии до Луната и Марс.