Някои събития могат да отнемат минути, но да преобърнат хода на историята.

Изминаващата 2022 година не страдаше от липсата им.

Някои от тях бяха повече от добре отразени от световните медии, но други минаха някак незабелязано. 

IT.Dir.bg направи специален подбор на събитията, които грабнаха интереса на нашите читатели и промениха обкръжаващата среда в областта на науката и технологиите. 

Ще опитаме да надникнем отвъд прякото им новинарско значение.

Завръщане към Луната

След 6 години на отлагане НАСА изстреля новата си най-мощна ракета SLS. На борда й пътуваше наследникът на космическия кораб "Аполо" - "Орион". 100-метровата ракета SLS потегли в утрото на 16 ноември с 25 000 км/ч към Луната. В основата й стоят двигателите RS-25, които са използвани в американската совалка, и помощните ускорители, създадени за нея. Корабът "Орион" обаче е напълно нов и има помещение за обитаване от 9 квадратни метра. Той може да превозва 4 души до земния спътник.

Космическа агенция осъществи успешно безпилотната мисия "Артемида I", с което проправи пътя за завръщането на американците на Луната. Всъщност, САЩ изпрати последния си екипаж към земния спътник преди 50 години. Мисията "Аполо" не доведе до създаването на колония на Луната или на постоянна база там. Щатите успяха да победят СССР в изпращането на човек на Луната и с това тя временно изгуби значение за тях.

Този път нещата са много по-различни. Луната придобива все по-ценно икономическо и научно значение. Там може да се разположат ново поколение телескопи, но може да се добиват и ценни ресурси, като Хелий-3.

Хелий-3 е изотоп на хелия, който почти липсва на Земята, но е срещан по повърхността на естествения ни спътник. Счита се, че той може да улесни термоядрения синтез и да донесе същинска революция в енергетиката. Залежите му обаче не са разположени равномерно. Най-богатата на хелий-3 зона е около Южния полюс на Луната.

Мисиите "Артемида" на САЩ планират именно кацане и установяване на трайно човешко присъствие на Южния полюс на Луната.

Успехът на безпилотната "Артемида I" демонстрира, че връщането на САЩ на Луната е постижимо. Следващата мисия "Артемида II" ще изведе астронавти в орбита около Луната без кацане на повърхността ѝ. Тази чест ще бъде запазена за екипажа на "Артемида III", чийто полет е планиран най-рано за 2025 г.

По време на "Артемида III" се очаква на Луната да стъпят първата жена и първият цветнокож човек. Досега на земния спътник са стъпвали само бели мъже. Космическата агенция на САЩ има планирани общо шест мисии "Артемида", но се очаква броят им да надхвърли 11. След това се очаква щафетата да бъде подадена на друга серия от мисии.

Вашингтон заявява, че този път планира да остане завинаги на земния спътник. Икономическите интереси сочат, че това е повече от логично.

Покупката на Twitter от Илон Мъск

Шефът на Tesla и SpaceX придоби социалната мрежа Twitter за 44 милиарда долара и с това отприщи същинска буря. Свободата на словото се оказа в нейния епицентър. Мъск има множество привърженици и противници, затова ще се концентрираме единствено върху фактите.

Факт 1. След покупката на Twitter Илон Мъск получи достъп до вътрешни документи на компанията. С помощта на независимия разследващ журналист Мат Таиби те станаха публично достояние. Оказа се, че политици от Демократическата партия са оказвали влияние върху служители на Twitter.

Социалната мрежа е използвала най-мощните си инструменти в арсенала, за да потули и цензурира историята с лаптопа на сина на Джо Байдън и нецензурните снимки на него. Това става преди президентските избори в САЩ. Нецензурните снимки в него биха могли да повлияят на резултата.

"Под натиска на стотици пристрастни служители, Twitter изтри профила на Доналд Тръмп, - действащ президент на САЩ. По техните признания, той обаче не е нарушил правилата", споделя Мъск.

Стартиралата поредица "Досиетата Twitter" хвърли светлина върху мащаба на изтриването и заглушаването на различните мнения в социалната мрежа, известна с по-голямата си свобода от Facebook.

Мъск дори разкри, че Twitter е бил ползван от Пентагона за провеждането на психологически операции.

Yikes! https://t.co/Qr0KyPuOYf

— Elon Musk (@elonmusk) December 20, 2022

Факт 2. Макар да се определя за абсолютен поддръжник на свободното слово, Илон Мъск започна да налага цензура. Сред новите блокирани бяха журналисти от "Ню Йорк таймс", "Вашингтон пост" и редица либерални коментатори. Причината за това бе, че те споделиха местоположението на частния самолет на милиардера. Информацията за него обаче е публична.

Впоследствие Мъск заяви, че ще блокира за 7 дни всеки, който разкрива личното му местоположение. Като едноличен собственик на платформата, милиардерът е свободен да определя правилата й. Мъск заяви още, че смята да трие профилите на всеки, който отправя обидни коментари или разпалва омраза.

През ноември, милиардерът заяви, че няма да позволи на конспиративния теоретик Алекс Джоунс да се върне в Twitter. Той написа, че едно от децата му е починало и че "няма милост" към никой , който "би използвал смъртта на деца за печалба, политика или слава". Впоследствие той изтри профила на рапъра Кание Уест, след като той сподели снимка на преплетени свастика и Звездата на Давид.

Можем да възприемем някои от тези забрани за оправдани. Въпреки това те противоречат на самоопределението "абсолютист на свободното слово".

If anyone posted real-time locations & addresses of NYT reporters, FBI would be investigating, there’d be hearings on Capitol Hill & Biden would give speeches about end of democracy!

— Elon Musk (@elonmusk) December 16, 2022

Факт 3. Откакто пое Twitter под свой контрол, Илон Мъск започна да провежда своеобразни референдуми с потребителите на платформата. Той им даде възможност да гласуват за или против завръщането на Доналд Тръмп в сайта. Попита ги дали искат забраните на мнозинството изтрити профили да бъде преразгледан. Милиардерът дори проведе анкета, в която попита дали трябва да се махне от шефското място на Twitter.

Мъск се ангажира да спази исканията на мнозинството. Той наистина премахна забраната над Доналд Тръмп. Последният му референдум обаче донесе победа на лагера, искащ слизането на Мъск от поста му в Twitter. Милиардерът не коментира директно резултата, но изрази съгласие с мнението на известния хакер Ким Дотком, че ботове може да са опорочили гласуването.

Преди покупката Twitter отказа да разкрие броя на ботовете в социалната мрежа. След като Мъск придоби компанията написа, че има 1,5 милиарда профила, които никога не са имали активност. Колко от тях са "заспали" ботове и колко е количеството на активни такива все още е мистерия.

Should I step down as head of Twitter? I will abide by the results of this poll.

— Elon Musk (@elonmusk) December 18, 2022

Факт 4. Илон Мъск съкрати хиляди служители в Twitter - над 50% от работната ръка в компанията. Той изиска оставащите да подпишат писмо за лоялност, в което се съгласяват да работят на "хардкор условия". В последствие в офисите на Twitter се появиха импровизирани спални. Извънредното работно време започна да се превръща в норма, а за облекчаването на проблема Мъск извика софтуерни специалисти от Tesla.

Лошата работна етика на Мъск е добре документирана със служители и в останалите му компании. Често те са принудени да работят до краен предел и на голяма лична цена.

pic.twitter.com/rbwbsLA1ZG

— Elon Musk (@elonmusk) November 18, 2022

Възможно е Мъск искрено да желае подобрение на ситуация в Twitter. Не е изключено противоречивите му решения да доведат до обратен ефект.

За пръв път от 50 години: Пентагонът говори за НЛО

2022 година се оказа толкова богата на събития, че едно от най-интересните от тях мина някак незабелязано.  За пръв път от 50 години Пентагонът официално говори за НЛО. Американските военни публикуваха доклад, в който изследват феномена.

Първоначално документът попари надеждите на мнозина, че Вашингтон ще обяви наличието на извънземен разум. Разузнавателната общност обаче призна, че от 2004 година до сега са документирани и проучени 144 случая на НЛО. От тях само един е успял да получи обяснение.

Докладът се концентрира върху съобщения за неидентифицирани летящи обекти, които идват от пилоти на щатските ВВС и ВМС, а не от уфолози и любители на научната фантастика.

Срещите с НЛО са документирани от камерите и сензорите на самолети и радарни инсталации. По този начин разследването на Пентагона стъпва върху по-ясни данни, макар авторите на документа да признават, че грешки и манипулации са възможни.

Докладът не дава конкретен отговор какво се крие зад феномена НЛО. Вместо това изброява някои възможности, като това обектите да са чужд или собствен строго секретен проект. Под графата "други обяснения" се намира възможността зад НЛО да стои извънземна цивилизация. Пентагонът не отхвърля напълно тази хипотеза.

Около месец след публикуването на доклада, Военното министерство на САЩ създаде Служба за разрешаване на аномалии във всички домейни (AARO). Задачата на органа е да продължи да изследва съобщения за неидентифицирани летящи обекти и аномалии. AARO отговаря не само за проследяването на неидентифицирани обекти в небето, но и под водата или в космоса.

Причините за създаването на службата не е възможността зад НЛО да стоят извънземни. Пентагона се притеснява, че неидентифицираните обекти може да са напреднали дронове и тайни проекти на противникови страни, като Русия или Китай.

Признаването за срещите с НЛО означава, че е вероятно съществуването на много по-напреднали, бързи и маневрени апарати, противоречащи на официално обявените върхове в науката и технологиите.

Провалът на Метавселената

Марк Зукърбърг инвестира 15 милиарда долара в създаването на собствен виртуален свят. През октомври 2021 г. милиардерът смени името на компанията си от Facebook на Meta. Според визията му метавселената трябва да бъде свят, в който потребителите да работят, да учат, да се забавляват и по същество - до живея.

Година по-късно главният изпълнителен директор на Meta продължава да е непоколебим в убеждението си, че бъдещето на човечеството е в неговата виртуална реалност. Преди броени дни той обяви, че една пета от бюджета на Meta за 2023 г. ще отиде за разработката на виртуалния му свят. Междувременно, откакто Facebook стана Meta, акциите на компанията паднаха с 25 процента, достигайки до най-ниските си нива от 2016 г. насам. Много е вероятно сривът в цената им да продължи.

Интересът към метавселената се оказа рекордно нисък. Една от причините за това е изключително лошата и морално остаряла графика, предложена от компанията. Но дори визуалната част да бе на ниво, то проблемите на метавселената нямаше да свършат до тук.

Носенето на VR шлем по-дълго от 30 минути може да предизвика дискомфорт. Ако сте във виртуалната реалност повече от час, то главоболието ви е гарантирано. Това прави трудно постижимо обещанието за живот в метавселената.

Концептуалните проблеми също за значителни. Метавселената на Зукърбърг е един стерилен и ограничен от правила свят. Дори игрите в него изглеждат бутафорно, заради притеснението, че могат да доведат до твърде силни емоции или да промотират насилието.

Оказва се, че присъствието на партита във виртуалния свят е задължително и възможно благодарение на заплахи. Но дори тогава служителите на компанията намират начин да си "тръгнат" по-рано.

Някои от критиците изтъкват, че метавселената е "приватизиран интернет". Виртуалната среда е под тоталния контрол на създателите си и всяко действие в нея може да се следи.

Една година след появата на метавселената тя може да се характеризира като пуст и невесел свят. Това поставя резонния въпрос - иска ли човечеството да изостави реалността си, за да живее с VR шлем на главата си?

Цената на прогреса и опитите с мозъчни импланти

Това е вторият път, в който името на Илон Мъск попада в статията ни. Ако милиардерът беше изстрелял марсианската си ракета в орбита, то щеше да има и трети. Но да се върнем към начинанието на Мъск да слее машината и човека в едно цяло. Именно с такава цел предприемачът създаде компанията Neuralink през 2016 г.

Шест години по-късно поставянето на мозъчни импланти на хора все още не се е случило. През 2022 година стана ясно, че Neuralink е злоупотребявала в експериментите си със животни.

Екипът на Мъск е унищожавал части от черепа и мозъка на маймуните, с които е извършвал опити по поставяне на мозъчен чип. След това животните са били са били оставяни да агонизират в клетките си, докато не умрат.

Илон Мъск обеща, че тестовете с хора ще започнат през 2022 година. В последствие смени датата на 2023 г. Кратките срокове влияят на учените и медиците в Neuralink. Експериментите били "пришпорвани", а вниманието било насочено единствено към положителните резултати, твърдят вътрешни лица.

В началото на декември стана ясно, че Neuralink е убила 1500 животни при опитите си да имплантира чип в мозъците им. Вътрешни източници говорят за същински хаос.

Служители признават, че лекарските грешки спрямо животните са чести, а понякога чиповете са имплантирани на грешното място. Това водело до "лошо психологическо състояние" на "тестовите субекти". С този евфемистичен термин се прикриват ужасните страдания, преживявани от животните след експериментите.

Neuralink обещава на първо място да помогне на много хора с нервни заболявания и мозъчни увреждания. Милиардерът обаче омаловажава дълбоките етични въпроси, които ще възникнат, ако планът му за сливането на човек и машина в едно успее.

Планетарната защита на НАСА

Тази година космическата агенция на САЩ за пръв път изпита възможностите си да отклони астероид от траекторията му. Сондата DART на НАСА се удари в астероида Диморфос (Диморф) със скорост от около 24 000 км/ч.

Диморфос е с диаметър около 160 метра и се намира приблизително на 11 милиона километра от Земята. Всъщност той е сателит на друг, по-голям астероид - Дидимос (Дидим). Целта на теста е да бъде променена орбитата на двойката - с малко, но достатъчно, за да може да бъде използван този метод за спасяване на Земята от евентуален фатален сблъсък с астероид.

Телескопите "Джеймс Уеб" и "Хъбъл" заснеха удара на космическия апарат. Оказа се, че очакванията на учените са били надминати. Сблъсъкът е повлиял съществено на орбитата на астероидната двойка.

Това означава, че човечеството вече има изпробвана технология за планетарна защита от астероиди. С нейна помощ обектите могат да бъдат отклонявани от курса си, стига да бъдат открити достатъчно рано преди това.

Учените вече са засекли почти всички обекти с диаметър от над 1 километър, които пресичат орбитата на Земята. Удар с тях би бил фатален за живота на планетата ни. Астрономите са маркирали едва 40% от по-малките обекти. Удар с тях би поставил цивилизацията ни пред сериозно изпитание, но не би могъл да е в състояние да остави човечеството в историята. Мисията DART показа, че можем да се тревожим за един апокалипсис по-малко.

Значението на кибервойната

Войната между Русия и Украйна определено промени света, в който живеем. Едно от проявленията на конфликта разби представите на мнозина за бъдещето на кибервойната. Същевременно през 2022 година се случи киберсъбитие с доста по-голямо значение.

Преди около месец Киев обяви, че Киберармията на Украйна е извършила атаки срещу приблизително 8000 руски мишени, в това число срещу отбранителната индустрия. В украинската IT армия участват близо 215 000 души. Те не са само украинци, а са хора от цял свят.

Сред мишените на Киев бяха руските телевизии, сайтове и транспортни системи. Хакерите успяха да постигнат успех, като затруднят ползването на правителствени сайтове или публикуват собствена информация на тях.

Москва от своя страна осъществи киберофанзива в първите часове на конфликта, блокирайки редица украински сайтове.

Крайният резултат на кибервойната обаче показва, че тя няма силата да определя изхода от бойното поле. Дори атаките срещу инфраструктурата подлежат на бързо поправяне. Опитите на Москва да заглуши интернет връзката на Украйна удариха на камък. Те бяха обезсмислени и от предоставянето на сателитни терминали за интернет на Киев.

И докато хакерите на Русия и Украйна не успяха да осъществят съществени щети на отсрещната страна, то 2022 година показа, че това все пак е възможно.

Спряно електричество, умишлено създаден трафик, отровени водохранилища и унищожени заводи - кибератаките вече имат много по-смъртоносно проявление.

Кибергрупа, наречена Predatory Sparrow, унищожи ирански завод за стомана. Това стана чрез манипулация на системите му и предизвикване на пожар.

Предполага се, че зад атаката стои Израел. Осъществяването й е отговор на неуспешна кибератака от 2020 година. Тогава Иран се опита да хакне израелските водни инфраструктурни системи и да повиши нивото им на хлор.

Ако войната в Украйна показва, че войниците са по-ценни от хакерите, то новината от Иран разкрива, че потенциалът на кибервойните далеч не е достигнал максимума си.

Геоинженерството - евтин метод за справяне с климатичните промени

През 2022 година идеята за "геоинженерство" и по-специално за впръскването на частици в стратосферата намери все повече привърженици. 

Белият дом обяви петгодишен изследователски план за изучаване на геоинженерството. Това показа, че идеята е излязла от сферата на научната фантастика.

Учени от Харвардския университет стартираха проекта SCoPEx. Той има за цел да изследва впръскване на нетоксичен прах от калциев карбонат (CaCO3) в стратосферата. Учените считат, че аерозолът ще намали количеството светлина, което достига до земята. Това ще компенсира ефектите от глобалното затопляне.

Доклад на Междуправителствената комисия по климатичните промени на САЩ предполага, че процедурата SCoPEx може да понижи глобалните температури с 1,5 градуса по Целзий за около 10 милиарда долара годишно.

Разработката на технологията и експериментите струват няколко милиона долара, като финансирането е осигурено от частни дарители, сред които се отличава името на създателя на Microsoft - Бил Гейтс.

Технологията за затъмняване на Слънцето би била икономически по-изгодна спрямо множеството методи за намаляване на парниковите газове. Цената й би била около 10 милиарда долара годишно.

Наскоро Бил Гейтс заяви, че човечеството няма да успее да ограничи затоплянето до 1,5 градуса по Целзий. Според него това означава, че хората ще трябва да се адаптират към по-сурово и по-горещо бъдеще.

За геоинженерството ще се говори все повече през идните години. Концепцията обаче все още не е получила единодушно одобрение от научната общност. Затъмняването на Слънцето може да има непредсказуеми ефекти и да доведе след себе си не само екстремни зими, но и до слаби реколти и световен глад. Еко-активисти, сред които и Грета Тунберг, също са срещу идеята. Заедно те успяха да стопират тест на SCoPEx. Технологията обаче ще продължи да се развива.

Черни облаци над криптовалутите

Точно преди една година цената на биткойн бе достигнала 60 000 долара. През май тя вече бе под 30 000, а сега се приближава към 15 000. Изминалите 12 месеца бяха много лоши за света на криптото. Годината бе белязана от два мащабни фалита.

Криптовалутите UST и LUNA на Terra загубиха стойност от близо 45 милиарда долара в рамките на 72 часа през май. Цената на UST трябваше да е стабилна, но обещанията за това се оказаха напразни.

Последва падението на биткойн. То изтри над 200 милиарда долара от целия криптопазар само за един ден. Мнозина загубиха спестяванията си.

Това накара Съветът за финансова стабилност (FSB), съставен от централните банки на страните в Г-20, да планира установяването на "солидни" световни стандарти за криптовалутите. С друг думи - регулации.

Европейският съюз и Германия призоваха за въвеждането на глобални правила за контрол върху индустрията на криптовалутите.

През ноември фалира една от най-големите криптоборси в света - FTX. Загубите за инвеститорите отново се оценяват на милиарди. Собственикът й Сам Банкман-Фрайд е обвинен, че е ползвал десетки милиони долари от сметките на своите клиенти. С тяхните пари той е "купувал" политическо влияние в САЩ.

През 2022 година стана ясно и още нещо. Криптото не е толкова анонимно. Поне не за всички. Coinbase, една от най-големите борси за криптовалути, предоставя на властите в САЩ набор от инструменти за проследяване и идентифициране на потребителите на платформата. 

Според вътрешни източници Coinbase работи усилено в сътрудничество с различни американски правителствени агенции, включително Службата за вътрешни приходи, Тайната служба и Администрацията за борба с наркотиците. Coinbase също така заяви, че компанията се ангажира да помага за гарантиране на националната сигурност на САЩ.

Възможно е инфлацията да накара още потребители да изтеглят спестяванията си в крипто. Това може да предизвика верижна реакция, която да доведе до нов цикъл от обезценяване.

Европейската централна банка заяви в началото на декември, че вижда "последните издихания на биткойн".

"Биткойн не е подходящ нито като платежна система, нито като форма на инвестиция, той не трябва да се легитимира", заявиха от ЕЦБ.

Като алтернатива централната банка предлага създаването на дигитално евро. То би представлявало електронна форма на пари, емитирани от ЕЦБ и националните централни банки от еврозоната. За разлика от криптото, то не би имало дори минимална анонимност.

Международния Валутен Фонд подкрепя развитието на дигиталните валути на централните банки (CBDC). Редица страни, като Индия обявиха, че ще преминат към мащабни тестове. Нигерия пък постави ударение на плана си да осъществи преход към безкешово общество, в което CBDC ще играе ключова роля. Китай пък е своеобразен лидер в областта на дигиталните валути.

2022 година бе тежка за криптото, а дигиталните валути на централните банки минаха в подем. Това със е лоша новина не само за биткойн-ентусиастите, но и за хората, желаещи по-голяма финансова свобода и анонимност.

Възходът на изкуствения интелект като творец

В миналото смятахме, че изкуственият интелект ще замени човека от скучните и монотонни дейности, като му позволи да се концентрира в по-творческа насока. През 2022 година се оказа, че изкуственият интелект може да бъде по-добър творец от човека.

Проведен в средата на годината конкурс на Панаира на изкуствата в щата Колорадо връчи най-голямата си награда на картина, нарисувана от изкуствен интелект. Журите не знаеше, че зад платното стои алгоритъм. Много художници бяха бесни на провокацията.

"Изкуството е мъртво", заяви Джейсън М. Алън пред в. "Ню Йорк Таймс". Именно Алън дал на изкуствения интелект задачата да нарисува картина за конкурса. Новината породи страх сред гилдията, че ново поколение AI генератори на изображения може да заеме работните им места. 

Само няколко месеца по-късно това започна да става факт. В мрежата се появиха някои наистина впечатляващи графични редактори, които могат да превърнат снимките ви в произведения на изкуството или аниме аватари. Творбите на алгоритми, като Stable Diffusion и Midjourney, са наистина внушителни.

Но изкуственият интелект не се спря до тук. Приложението Mubert AI за генериране на музика може да създаде правдоподобно звучащи кратки поп песни. Audio LM на Google пък е в състояние да завършва вече започнати композиции.

Усъвършенствания езиков генератор GPT-3 на OpenAI показа, че писателите също трябва да се чувстват застрашени. Алгоритъмът може да пише разкази, есета и дори да реди стихове. GPT-4 е още по-усъвършенстван.

Изкуственият интелект на OpenAI може да промени и образованието. Публикувания чатбот ChatGPT е в състояние да пише домашни и да помага на ученици по време на изпит.

Кевин Брайън, доцент по стратегически мениджмънт в Университета на Торонто, бил "шокиран" от възможностите на изкуствения интелект да дава отговори на изпит.

"Вече не можете да давате домашни изпити/домашни", споделя доцентът.

Ако възможностите на изкуствения интелект са толкова високи през 2022 година, то какви ли биха били през 2032?