Медиите срещу Google - кой ще загуби първи | IT.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018
Медиите срещу Google - кой ще загуби първи
EPA/БГНЕС

Медиите срещу Google - кой ще загуби първи

След като проблемите на големи международни вестници се увеличават, някои от тях използват политици, които да лобират Google да заплащат за новини на издатели.

10 228
 През 2009 Рупърт Мърдок нарече Google и други търсачки “клептомани на съдържание”. Основната цел на вестници, които не монетизират съдържанието си е да окажат натиск върху търсачките, на които те гледат като на паразитни агрегатори на новини.
В Германия, политици обмислят закон, който да разшири опазването на авторските права и евентуално дори и при попадане на статии в интернет търсачки, те да бъдат заплатени на издателите. Google е основната мишена: някои директори на вестници в Германия заявиха, че Google се облагодетелстват, показвайки техните публикации в агрегатора си за новини Google News.
Подобни искания се появиха и в Италия. Френските вестници искат същото. На 29  октомври президента Франсоа Оланд предупреди председателя на борда на Google Ерик Шмид, че ако не се обърне внимание на исканията на френските издатели до края на годината, Франция ще приеме закон, подобен на обсъждания в Германия.
В същата посока мислят и издатели от Австрия и Швейцария, пише The Economist, цитиран от prkernel.com.
Предоставянето на заглавието и първото изречение от дадена статия, в много случаи отказва читателите да кликнат сайта на вестника и да прочетат целия материал. Критиците също така допълват, че дори и тези отрязъци от статии означават, че Google могат да продават реклами около тях чрез платформата си за търсене (има се предвид, че Google News не предлагат реклама).
Но има облаги и в обратната посока. Google казват, че насочват 4 милиарда кликвания към информационни сайтове всеки месец; това означава, че може би около 90% от читателите на Google News отиват към сайта на издателя, за да прочетат целия материал.
Отделно, вестниците имат възможност да добавят таг към техните страници, за да не попадат в Google News. Германските законодатели ще започнат да дискутират проектозакона този медец и ако той бъде одобрен, ще може да се приеме следващата пролет.
Ако това се случи, се очаква вестниците да обединят сили в една обща организация, подобна на музикалната индустрия, която събира приходи от песни. Google обявиха, че ако трябва да плащат за статии, това може да застраши тяхното съществуване. Но най-вероятният отговор от тяхна страна ще бъде да премахнат страници на вестници от резултатите от търсенето.
Това ще удари издателите, които разчитат на трафика от търсачки да повишава техните приходи от онлайн реклама. Дори Рупърт Мърдок, който изтегли вестниците си от резултатите от търсене на Google през 2010, през септември тази година реши заглавията и малък текст от материала да се появяват отново.
Системата Google News не е напълно задължителна. През миналия месец над 150 бразилски вестника се изтеглиха от платформата (въпреки че те все още присъстват в резултатите на основната търсачка), обявявайки, че работата им трябва да бъде заплатена. Трафикът намаля само с 5%. Недоволните издатели също така твърдят, че законите за авторското право са на тяхна страна.
Група от белгийски издатели на вестници заведе дело срещу Google за нарушаване на авторски права и успя да спечели. Компанията обжалва присъдата, но изглежда, че ще трябва да плати част от щетите.
Все пак основният въпрос зад всичко това е намаляването на популярността и влиянието на традиционните медии. Във Франция няма нито един национален вестник, който да е на печалба, въпреки директните и индиректни държавни помощи в размер на €1.2 милиарда, според директора на комуникационната фирма MSLGROUP Оливие Флеро, който е и бивш изпълнителен директор във Financial Times. Google лесно могат да бъдат обвинявани за рецесията, намалелите читатели и спадналите приходи от реклама.
Онлайн рекламата не успя да предотврати намалелите печатни реклами в медиите. През 2011, рекламата във вестниците в глобален мащаб е била на стойност от $76 милиарда, което е с 41% по-малко от 2007 г., според Световната асоциация на вестниците. Само 2.2% от рекламните приходи на вестници през миналата година са дошли от дигитални платформи, а дори и тези печалби са заплашени от софтуерите за блокиране на реклами. Дори и някои страни да принудят Google да им плаща за техни заглавия и чест от текстовете, това трудно ще запълни дупките в техните приходи и едва ли ще помогне за реструктурирането им.
Медийният експерт от Съвета на Европа Ян Малиновски смята, че опитите Google да започнат да плащат за съдържание са ”същото, като да се забрани печатната преса на Гутенберг с цел да се предпазят преписвачите на ръкописи”. Юридическият натиск може да бъде превзет от промените в бизнес моделите. Много вестници не заключват съдържанието си с цел да увеличат трафика към уебсайтовете си. Но мисленето води към промяна. Много от бразилските вестници, които се оттеглиха от Google News ще пуснат платени версии през следващата година, казва Карлос Фернандо Линденберг Нето, президент на бразилската вестникарска асоциация.
Налагащият се бизнес модел в днешно време е балансиран платен достъп: няколко безплатни публикации за читателите, и платена версия, ако желаят да четат всичко. Подобни модели са отчели двоен ръст в САЩ през тази година. Други издатели пък се обединяват за да печелят заедно, обобщава КРОСС.
Медиите срещу Google - кой ще загуби първи

Медиите срещу Google - кой ще загуби първи

След като проблемите на големи международни вестници се увеличават, някои от тях използват политици, които да лобират Google да заплащат за новини на издатели.

10 228 EPA/БГНЕС
 През 2009 Рупърт Мърдок нарече Google и други търсачки “клептомани на съдържание”. Основната цел на вестници, които не монетизират съдържанието си е да окажат натиск върху търсачките, на които те гледат като на паразитни агрегатори на новини.
В Германия, политици обмислят закон, който да разшири опазването на авторските права и евентуално дори и при попадане на статии в интернет търсачки, те да бъдат заплатени на издателите. Google е основната мишена: някои директори на вестници в Германия заявиха, че Google се облагодетелстват, показвайки техните публикации в агрегатора си за новини Google News.
Подобни искания се появиха и в Италия. Френските вестници искат същото. На 29  октомври президента Франсоа Оланд предупреди председателя на борда на Google Ерик Шмид, че ако не се обърне внимание на исканията на френските издатели до края на годината, Франция ще приеме закон, подобен на обсъждания в Германия.
В същата посока мислят и издатели от Австрия и Швейцария, пише The Economist, цитиран от prkernel.com.
Предоставянето на заглавието и първото изречение от дадена статия, в много случаи отказва читателите да кликнат сайта на вестника и да прочетат целия материал. Критиците също така допълват, че дори и тези отрязъци от статии означават, че Google могат да продават реклами около тях чрез платформата си за търсене (има се предвид, че Google News не предлагат реклама).
Но има облаги и в обратната посока. Google казват, че насочват 4 милиарда кликвания към информационни сайтове всеки месец; това означава, че може би около 90% от читателите на Google News отиват към сайта на издателя, за да прочетат целия материал.
Отделно, вестниците имат възможност да добавят таг към техните страници, за да не попадат в Google News. Германските законодатели ще започнат да дискутират проектозакона този медец и ако той бъде одобрен, ще може да се приеме следващата пролет.
Ако това се случи, се очаква вестниците да обединят сили в една обща организация, подобна на музикалната индустрия, която събира приходи от песни. Google обявиха, че ако трябва да плащат за статии, това може да застраши тяхното съществуване. Но най-вероятният отговор от тяхна страна ще бъде да премахнат страници на вестници от резултатите от търсенето.
Това ще удари издателите, които разчитат на трафика от търсачки да повишава техните приходи от онлайн реклама. Дори Рупърт Мърдок, който изтегли вестниците си от резултатите от търсене на Google през 2010, през септември тази година реши заглавията и малък текст от материала да се появяват отново.
Системата Google News не е напълно задължителна. През миналия месец над 150 бразилски вестника се изтеглиха от платформата (въпреки че те все още присъстват в резултатите на основната търсачка), обявявайки, че работата им трябва да бъде заплатена. Трафикът намаля само с 5%. Недоволните издатели също така твърдят, че законите за авторското право са на тяхна страна.
Група от белгийски издатели на вестници заведе дело срещу Google за нарушаване на авторски права и успя да спечели. Компанията обжалва присъдата, но изглежда, че ще трябва да плати част от щетите.
Все пак основният въпрос зад всичко това е намаляването на популярността и влиянието на традиционните медии. Във Франция няма нито един национален вестник, който да е на печалба, въпреки директните и индиректни държавни помощи в размер на €1.2 милиарда, според директора на комуникационната фирма MSLGROUP Оливие Флеро, който е и бивш изпълнителен директор във Financial Times. Google лесно могат да бъдат обвинявани за рецесията, намалелите читатели и спадналите приходи от реклама.
Онлайн рекламата не успя да предотврати намалелите печатни реклами в медиите. През 2011, рекламата във вестниците в глобален мащаб е била на стойност от $76 милиарда, което е с 41% по-малко от 2007 г., според Световната асоциация на вестниците. Само 2.2% от рекламните приходи на вестници през миналата година са дошли от дигитални платформи, а дори и тези печалби са заплашени от софтуерите за блокиране на реклами. Дори и някои страни да принудят Google да им плаща за техни заглавия и чест от текстовете, това трудно ще запълни дупките в техните приходи и едва ли ще помогне за реструктурирането им.
Медийният експерт от Съвета на Европа Ян Малиновски смята, че опитите Google да започнат да плащат за съдържание са ”същото, като да се забрани печатната преса на Гутенберг с цел да се предпазят преписвачите на ръкописи”. Юридическият натиск може да бъде превзет от промените в бизнес моделите. Много вестници не заключват съдържанието си с цел да увеличат трафика към уебсайтовете си. Но мисленето води към промяна. Много от бразилските вестници, които се оттеглиха от Google News ще пуснат платени версии през следващата година, казва Карлос Фернандо Линденберг Нето, президент на бразилската вестникарска асоциация.
Налагащият се бизнес модел в днешно време е балансиран платен достъп: няколко безплатни публикации за читателите, и платена версия, ако желаят да четат всичко. Подобни модели са отчели двоен ръст в САЩ през тази година. Други издатели пък се обединяват за да печелят заедно, обобщава КРОСС.