Dnevnik.bg
Груповото пазаруване в интернет стана хит
Всички обичат отстъпките. Това много добре знаят сайтове като Groupon и LivingSocial, които предлагат всеки ден различни услуги и продукти, които могат да бъдат използвани или купени с отстъпка заради голямото поръчано количество от различни потребители. Ако минималният брой клиенти не бъде достигнат - офертата отпада.
Ролята на двата сайта е в социалния елемент - обединяването на потребителите, които търсят един и същ продукт или услуга, но биха искали да се възползват от отстъпка, пише в. "Дневник". Това кара част от анализаторите на пазара да наричат дейността на двете компании "социално пазаруване". На този принцип работят и над 35 български сайта, а интересът към тях не спира да расте от средата на 2010 г., когато се появиха първите модели за колективно пазаруване и у нас.
Моделът предизвика голям интерес сред потребителите, както и сред предприемачите в България. Месеци след появата му се появиха и компании, които събират на едно място информацията от всички сайтове и я предлагат на едно място с цел удобство на потенциалните клиенти. "Моделът, който предлагаме, дава равна възможност на двете страни - търговци и потребители, да трупат позитиви", коментира Дима Костова, управляващ директор на "Колектива България". Сайтът на компанията е сред най-големите в страната с над 250 хил. регистрирани потребители. Лидер по този показател е Grabo.bg с над 270 хил. регистрации.
"Доставчиците рекламират и промотират услугите, които предлагат, а потребителите намират интересен начин да се грижат за външния си вид, здравето и забавни идеи за изкарване на свободното време", добавя тя. Именно в предлагането на различни услуги се крие успехът на сайтовете в България.
Разликата между българския и американския модел обаче е в критичния минимум за всяка услуга. С други думи, българските сайтове за колективна търговия на практика не задават минимален брой поръчки, при които е валидна определена отстъпка, освен ако търговецът не изиска това.
"В момента този тип сайтове набират критичната маса търговци, които искат да популяризират услугите си сред потенциални клиенти, до които иначе не биха имали достъп", смята Петър Ванчев, председател на Българската асоциация на електронните търговци (БАЕТ). Според него обаче, докато в САЩ има мащаб - т.е. сделки сключват много повече хора и дори и с отстъпка резултатът от сключена сделка е позитивен, в България повечето търговци жертват част от печалбата си с цел собствена реклама. "Мисля, че след половин година голяма част от търговците ще се отдръпнат", коментира Ванчев. Не на това мнение обаче са колективните търговци в България. "Има голям интерес към груповото пазаруване, реализират се трицифрен, понякога четирицифрен брой продажби за дадени сделки. Търговците се връщат за последващи сделки, което показва, че има ефект и за тях", коментират от Zadrujno.bg.
"През последните месеци брутният оборот през сайта ни е между 10 и 25 хил. лв., а над 50% от потребителите ни проверяват за нови оферти всеки ден", казва Иво Апостолов, управляващ директор на Слон.бг. "Колективното пазаруване е факторът, който ще промени завинаги отношението към онлайн пазаруването като цяло в България", прогнозират от Deals.bg.
"Колективната търговия расте твърде бързо", смята обаче Димитър Ганчев, директор на агрегатора "Моите сделки". Сайтът му, подобно на още около 10 подобни, събира на едно място информацията от водещите уебстраници за колективна търговия. "Напоследък се появиха толкова много подобни сайтове, че за потребителите става невъзможно да следят всички накуп и съответно има опасност да изпуснат отстъпка. Тук е и нашата роля - да съберем цялото това съдържание на едно място", обяснява Ганчев. Статистиката на "Моите сделки" показва, че преди 3 седмици в България са функционирали 28 сайта за колектива търговия, преди седмица те са били 31, а до вчера бройката им се е увеличила до 35.
Точна статистика за оборотите, които генерират тези сайтове, няма, но Ганчев изчислява, че той е в размер на "няколко милиона лева годишно". "В момента кипи безсмислена конкуренция, която сваля стойността на модела и разбива пазарния му механизъм благодарение на многото малки играчи. Скоро това няма да е фактор", твърди Дима Костова. Което означава, че "голяма част от тези сайтове ще бъдат отсети, тъй като няма място за всички играчи на пазара", твърди Ганчев.
Ролята на двата сайта е в социалния елемент - обединяването на потребителите, които търсят един и същ продукт или услуга, но биха искали да се възползват от отстъпка, пише в. "Дневник". Това кара част от анализаторите на пазара да наричат дейността на двете компании "социално пазаруване". На този принцип работят и над 35 български сайта, а интересът към тях не спира да расте от средата на 2010 г., когато се появиха първите модели за колективно пазаруване и у нас.
Моделът предизвика голям интерес сред потребителите, както и сред предприемачите в България. Месеци след появата му се появиха и компании, които събират на едно място информацията от всички сайтове и я предлагат на едно място с цел удобство на потенциалните клиенти. "Моделът, който предлагаме, дава равна възможност на двете страни - търговци и потребители, да трупат позитиви", коментира Дима Костова, управляващ директор на "Колектива България". Сайтът на компанията е сред най-големите в страната с над 250 хил. регистрирани потребители. Лидер по този показател е Grabo.bg с над 270 хил. регистрации.
"Доставчиците рекламират и промотират услугите, които предлагат, а потребителите намират интересен начин да се грижат за външния си вид, здравето и забавни идеи за изкарване на свободното време", добавя тя. Именно в предлагането на различни услуги се крие успехът на сайтовете в България.
Разликата между българския и американския модел обаче е в критичния минимум за всяка услуга. С други думи, българските сайтове за колективна търговия на практика не задават минимален брой поръчки, при които е валидна определена отстъпка, освен ако търговецът не изиска това.
"В момента този тип сайтове набират критичната маса търговци, които искат да популяризират услугите си сред потенциални клиенти, до които иначе не биха имали достъп", смята Петър Ванчев, председател на Българската асоциация на електронните търговци (БАЕТ). Според него обаче, докато в САЩ има мащаб - т.е. сделки сключват много повече хора и дори и с отстъпка резултатът от сключена сделка е позитивен, в България повечето търговци жертват част от печалбата си с цел собствена реклама. "Мисля, че след половин година голяма част от търговците ще се отдръпнат", коментира Ванчев. Не на това мнение обаче са колективните търговци в България. "Има голям интерес към груповото пазаруване, реализират се трицифрен, понякога четирицифрен брой продажби за дадени сделки. Търговците се връщат за последващи сделки, което показва, че има ефект и за тях", коментират от Zadrujno.bg.
"През последните месеци брутният оборот през сайта ни е между 10 и 25 хил. лв., а над 50% от потребителите ни проверяват за нови оферти всеки ден", казва Иво Апостолов, управляващ директор на Слон.бг. "Колективното пазаруване е факторът, който ще промени завинаги отношението към онлайн пазаруването като цяло в България", прогнозират от Deals.bg.
"Колективната търговия расте твърде бързо", смята обаче Димитър Ганчев, директор на агрегатора "Моите сделки". Сайтът му, подобно на още около 10 подобни, събира на едно място информацията от водещите уебстраници за колективна търговия. "Напоследък се появиха толкова много подобни сайтове, че за потребителите става невъзможно да следят всички накуп и съответно има опасност да изпуснат отстъпка. Тук е и нашата роля - да съберем цялото това съдържание на едно място", обяснява Ганчев. Статистиката на "Моите сделки" показва, че преди 3 седмици в България са функционирали 28 сайта за колектива търговия, преди седмица те са били 31, а до вчера бройката им се е увеличила до 35.
Точна статистика за оборотите, които генерират тези сайтове, няма, но Ганчев изчислява, че той е в размер на "няколко милиона лева годишно". "В момента кипи безсмислена конкуренция, която сваля стойността на модела и разбива пазарния му механизъм благодарение на многото малки играчи. Скоро това няма да е фактор", твърди Дима Костова. Което означава, че "голяма част от тези сайтове ще бъдат отсети, тъй като няма място за всички играчи на пазара", твърди Ганчев.