Изследване на навиците за търсене в Уикипедия на близо 500 000 души от 50 държави разкрива как настроението, образованието, полът и "културният фон" влияят върху начина, по който търсим знания, съобщава NewAtlas.

Учените идентифицират три основни типа читатели в Уикипедия: "ловци", "любопитковци" и "танцьори".

Кои са трите основни стила на четене?

Любопитковци - Те скачат от тема на тема без конкретен план, водени от любопитство и стремеж към новото.

Ловци - Те имат целенасочен подход и търсят специфични отговори, без да се отклоняват много от основната си цел.

Танцьори - Те също преминават между различни теми, но свързват знания от различни области по креативен начин, който създава нови идеи и връзки.

Тези различни подходи към четенето представляват индивидуални стилове на любопитство и разкриват личен отпечатък в начина, по който хората търсят знания.

Как културата и обществото влияят на стила

Изследването разкрива значителни разлики в стиловете на четене в страни с различно ниво на образование и равенство.

В държави с по-висока степен на неравенство, като например по-ниска равнопоставеност между половете, хората са по-склонни към "ловческо" четене, т.е. съсредоточено върху конкретни цели.

В страни с повече равенство, като Финландия и Норвегия, се наблюдава по-свободен стил на четене, типичен за "любопитковците".

Стилове на четене и сфера на интереси

Любопитковците често четат по социални и културни теми, включително медии, изкуство, философия и религия.

Ловците са склонни да четат повече по теми от науката и технологиите. В някои езици и държави, те предпочитат и теми свързани с история и общество.

Значение за образованието и нови приложения в изкуствения интелект

Тези открития може да помогнат в създаването на по-персонализирани методи на обучение, които да съответстват на различните стилове на любопитство. Например, дете с "ловчески" стил би имало нужда от различен подход в сравнение с дете, което е "любопитковец".

Изследването също така отваря път за нови разработки в изкуствения интелект - разбиране на любопитството и търсенето на знания може да бъде полезно за усъвършенстването на AI системи, които да се учат по-естествено от човешкото взаимодействие.

Изследването подчертава, че стилът на любопитство зависи от широк спектър от фактори и разкрива как нашата културна среда оформя начините, по които търсим знания.

Това разбиране на различията в любопитството може да има важно значение за образованието и технологиите, показвайки как тези различия могат да се използват за подобряване на начините, по които удовлетворяваме нашата жажда за знание.