Часове остават до обявеното за 11 март изключване на Русия от интернет. Дали Кремъл наистина ще прекъсне връзките с глобалната онлайн мрежа, колко дълго би продължило това, какви биха били последиците и защо подобен сценарий е на масата от поне 8 години?

Фактите

Не по-късно от 11 март всички сървъри и домейни в Русия трябва да бъдат прехвърлени в зоната на руския интернет. Датата посочи официално Кремъл в началото на тази седмица. Правителството нареди на всички държавни уебсайтове и услуги да преминат към руски вътрешен DNS, да спрат да използват чужди хостинг, инструменти за уеб анализ и скриптове.

От Министерството на цифровото развитие уточняват, че разглеждат различни сценарии и нямат план да се изключват от глобалния интернет. По думите им вместо това Русия се подготвя за обратния сценарий - западните страни и компании ефективно да блокират Русия от интернет. За пример те посочват изтеглянето на много от ИТ гигантите от страната.

Властите настояват, че мерките им ще защитят руското онлайн пространство не само от кибератаки, но и от "дигитални санкции". Мнозинството от руските сайтове, включително държавните, ползват тракери на американски компании, като Google и Facebook.

Въпреки това около обявеното решение има редица неясноти. Според опозиционната беларуска агенция Nexta, Кремъл наистина цели да изключи за постоянно Русия от интернет, а сценарият е отдавна написан. 

Подготовката на Русия

От 2014 година Русия проверява как би могла да реагира на изключване от интернет и нови санкции насочени към онлайн сферата. Тогава тестовете са насочени основно към домейните, завършващи на .ru и .rf.

През пролетта на 2015 година Министерството на комуникациите и Роскомнадзор провеждат експеримент, свързан с изключването на Русия от глобалната интернет мрежа. Информацията за това изтича от Андрей Семериков, генерален директор на интернет провайдера "Эр-Телеком". По думите на Семириков експериментът е симулирал пълно отрязване на Русия от интернет, но резултатът му е бил по-скоро неуспешен. Трафикът с външния свят  не спрял, благодарение на малките интернет провайдери, които са независими от държавата и вероятно използват спътникови връзки.

Според Роскомнадзор обаче твърденията на Семериков са "неправилно изтълкувани и не заслужават коментар".

Скоро много от въпросителните все пак отпадат. През 2018 година в Дума-та е представен законопроект, който да наложи технически промени, необходими за независимото функциониране на локалния интернет и отрязването от глобалната мрежа.

Проектозаконът, наречен "Националната програма за дигитална икономика", изисква от руските интернет доставчици да гарантират, че мрежата може да работи в случай, че чуждестранните сили изолират страната онлайн.

През 2019 година е финализирана разработката на необходимите за прекъсването технологии и е извършен първия пълномащабен тест. Тогава президентът Владимир Путин подписва и закон за автономната работа на Рунет - руският сегмент на глобалната мрежа.

Мерките предвиждат изграждането на собствена руска версия на адресната система на мрежата, известна като DNS, така че тя може да работи, ако се прекъснат връзките към сървърите, намиращи се на международно ниво.

Доставчиците на интернет услуги демонстрират, че могат да насочват данните към контролирани от правителството точки за маршрутизиране. Те филтрират трафика, така че данните, изпращани между руснаците, да достигат до местоназначението си, но всички заявки, предназначени за чуждестранни компютри - да се отхвърлят.

В крайна сметка руското правителство иска целият вътрешен трафик да преминава през тези маршрути.  Властите обаче заявяват, че страната би се изключила от глобалния интернет само в случай на голяма заплаха и атака отвън.

Междувременно се появяват и закони, насочени към ползването на сателитен интернет на западни компании. На 1 февруари 2021 година Дмитрий Медведев, заместник-ръководител на Руския съвет за сигурност и бивш президент на страната, обявява, че Русия е технически готова да се изключи от глобалната мрежа. Според него Москва разполага с технологични и законодателни възможности за осигуряване на автономната работа на Рунет. Той нарича подобен развой на събитията "нежелан", а идеята - "резервен план".

Нова Северна Корея или нов Китай

Към този момент има две държави с независим интернет, но и с коренно различни философии.

Гражданите на Северна Корея не могат да влизат в чужди сайтове. На практика за обикновения потребител в страната е достъпна мащабна локална мрежа, която е напълно отрязана от останалия свят. Достъп до глобалния интернет имат само правителствени хакери, военни шпиони и държавни агенции.

Китай преследва коренно различна политика. Пекин е обградил своите потребители на интернет с т.нар. The Great Firewall - "Великата огнена стена". Благодарение на нея мнозинството от западни сайтове, като Facebook, Twitter, YouTube и Google, са недостъпни.

Въпреки това страната не се е отрязала напълно от глобалната мрежа. "Великата огнена стена" лесно може да бъде прескочена с употребата на VPN услуги, които маскират местонахождението на потребителя, а той получава достъп до всички забранени сайтове. Употребата на VPN попада в "сивата зона" на китайското законодателство. Властите си затварят очите за чужденци с VPN, но ако бъдат разкрити, местните потребители могат да се сблъскат със сериозни неприятности.

Според киберекспертите Русия може да предприеме мерки, подобни на тези в Китай, създавайки своя "велика кибер стена", без да се затваря напълно като Северна Корея. Въпреки това съществува сценарий и за по-мащабно изключване от интернет.

Проведените досега тестове са симулирали именно пълната изолация на Русия от глобалната мрежа.

Преките последствия

Корпоративни гиганти, като Meta, Google и Apple, които винаги са се представяли като неутрални технологични фирми, сега забраняват продуктите си в Русия. Netflix, Amazon, PayPal и големи корпорации за електроника, като Nvidia и Samsung, също спряха достъпа на Русия до своите продукти.

Американският онлайн конгломерат Cogent също прекъсва достъпа ресурсите си. С Cogent работят Ростелеком, VimpelCom, MegaFon, Yandex и VK. Решението на западна компания може да доведе до намаляване на свързаността на руския сегмент на интернет с глобалната мрежа и да повлияе на качеството на достъпа на руснаците до чужди интернет услуги в близко бъдеще, предупреждават експерти.

Междувременно Москва предприе ответни мерки, блокирайки Twitter и Facebook, TikTok.

Онлайн търговията е първата жертва на санкциите. Компании, продаващи руски продукти на европейския и американски пазар, на практика не могат да осъществяват дейността си.

Руският премиер Михаил Мишустин подписа указ, чрез който Русия няма да плаща за патенти върху софтуерни продукти от "враждебни" страни. Според коментаторите на практика това легализира пиратството. Опитът на държави като Иран, Северна Корея, а дори и Китай е, че нелегалното сваляне на софтуерни продукти е ефективна мярка, с която могат да се пренебрегнат много от ефектите на санкциите в ИТ сферата.

Според някои анализатори Кремъл ще успее да се снабди с чипове и електроника, внасяйки ги през трети по-близки страни. Дори и да работи, това решение би оскъпило цената им. Нестабилността на рублата вече е довела до спад на вноса на смартфони, лаптопи и всякаква електроника от Китай.

Най-големите последици от изключването на Русия от интернет ще са за самия интернет.

Добре дошли в "Сплинтернет"

Ако Русия се изолира в собствена автономна мрежа, това би провокирало и други по-изолирани страни да приложат подобни мерки. Куба и Иран почти са преминали към подобен тип мрежи. Ако към тези страни се включат и други, като Китай и Турция, можем да заговорим за "Сплинтернет" - разцепеният интернет, в който различните страни имат локални мрежи.

През 2015 година бившият шеф на Google Ерик Шмид предсказва подобен развой на събитията по време на Световния икономически форум в Давос. Той заявява, че дните на интернет в сегашния му вид са преброени. През 2018 година Шмид допълва, че в светът ще има две различни мрежи, които няма да са особено свързани помежду си. Едната ще е доминирана от САЩ, а другата от Китай. Бившият шеф на Google прогнозира, че появата на "Сплинтернет" ще настъпи през 2028 г.

Изключването на Русия от световната мрежа може да е необходимият за стартирането на процеса катализатор. Москва е твърде слаба, за да се справи сама, но ако обедини сили с Китай, може да създаде напълно независима и отделна дигитална сфера. Ако двете страни създадат собствени чипове, без ползването на западни патенти, процесът би преминал още по-гладко.

Подобен съюз би струвал много на Китай, който продава множество продукти и услуги в Европа и Америка. Азиатската страна също е изправена пред санкции, които ограничават размера на търговията със западните страни. Именно от калкулирането на икономическите и политически ползи и загуби за Китай зависи дали ще станем свидетели на глобалното разцепване на интернет.