Коментари - Американски учени повториха успешно революционен експеримент за овладяване на ядрения синтез | IT.dir.bg

Енергията не идва от нищото. След този номер най-общо вече си с две леки ядра назад и имаш едно по-тежко. Нали това пишат, че на този принцип работи и слънцето. В момента, в който звездата си изчерпи запаса от леките елементи ще стартират други процеси, ще стане по-топличко и сме вън от играта...освен ако не ни хрумне нещо тук във форума дотогава

Хайде и аз да се изходя на нервното. 2 мегаджаула са 0.5 киловатчас. Радвайте се, ама аз това искам да видя в промишлени условия. В момента има CO2 лазери, които са с постоянна мощност от киловати, така че тези лазери, които ползват, може и да са специални, но в никакъв случай не са кой знае какво като мощност. А вече сме се нагледали на технологии, дето в лабораторията са ок, ама навън издишат.

Да, не правиш никаква разлика между ядрена и термоядрена енергия. Реакторите с бързи неутрони са си класически ядрени реактори и работят на разпадане, а не на сливане на ядра. Проблем е, че уж с тях трябваше да.се.утилизират ядрени отпадъци, а се оказа, че генерират още по-опасни такива.

Разбрахме! Бомбата била ядрено оръжие, енергията в нея идвала от делене на ядра, т.е. от реакция в ядрата , но иначе била атомна! Мноо си прозд, бе!

Има две революционни технологични предизвикателства, чието решение ще осигури огромен енергиен потенциал. Едното е ядрения синтез. Другото е използването на водата като гориво с добавка на някакъв адитив и подходящ катализатор. И нещата на прага на решаването. И в двата случая се използва вода като източник на водород. При толкова сериозни успехи в соларните технологии получаването на водород се превърна в рутинна операция. И проблемавече не е толкова в получаването, колкото в съхранението. Решавайки и този въпрос ще разполагаме с неизчерпаем източник на чиста енергия. А тъпите арабелници и руските пияндури ще духат супата.

Първия ядрен реактор е построен на един стадион в Чикаго, години преди първата ядрена бомба.

Тези лазери не са като онези лазери. Тук говорим за импулс от порядъка на наносекунда и пикова мощност от порядъка на петавати (1е15 W). И лазерът заема хале колкото футболен стадион.

КПД-то както на днешните лазери, така и на тогавашните силно зависи от това, какъв е лазерът и на какъв принцип работи. Има толкова различни типове лазери, че ти е бедна фантазията. Джобните лазерчета са основно полупроводникови лазерни диоди с малка мощност. Индустриалните лазери, подобно на джобните лазерчета, са лазери в непрекъснат режим. Там КПД-то може да е високо. При импулсните лазери и особено при лазерите с модулация на доброкачествения фактор (Q-switch lasers) нещата стоят по друг начин. А ако отидем в сферата на mode-lock лазерите, нещата с КПД-то изглеждат направо трагично (около и под 1%). Но пък там се ценят други качества на лазера (ултра-къси импулси, широк честотен спектър и пр.). В този случай говорим за лазер с модулация на доброкачествения фактор с продължителност на импулса от около наносекунда и пикова мощност от порядъка на петавати. Също така е важно да има качествен напречен профил на лазерния лъч. За постигането на добър профил се използват редица филтри, при което се губи значителна част от енергията на лъча. КПД от няколко процента до към десетина си е съвсем реалистично.

Единственото, което трябва да се добави на водата за да стане на водород, не е адитив, а енергия.

Абе, бахур, слагай си адитива във водата и прави енергия. Първият термоядрен синтез е с първата водородна бомба през 1950-те. Първият Токамак и той е от тодава. А от 70 години все ни обясняват как аха-аха да имаме термоядрен синтез, ама той все е на хоризонта. За твое сведение от първата верижна реакция през 1930-те минават една 20 години, преди да имаме първият промишлен ядрен реактор. Та вземи си телефона с 50-центовия 6-крак процесор и ми кажи защо ITER, който ще заработи 2025-та (планирано) а ще почне да синтезира едва 2035 (планирано)? Тъкмо може да научиш какво е ITER. Или пък прочети една новина от около 15 години, когато англичаните тестваха нов тип на ядрен синтез в сфера, който уж също даваше големи надежди, ама дотам. Или май някои експерименти не се мащабират като другите? Да ти кажа ли за още такива неща? Аморфният метал от 1980-те? Колко надежди му възлагаха, а така и не можаха да изработят нещо повече от тънки лентички 0,1 мм дебелина. И няма развитие. Или пък за процесорите от GaAs, за които се говореше през 80-те, дето можели да работят на гигахерци (за тогава това си беше много, защото максимумът беше 100 мегаерца)? Къде са? Останахме си с едни GaAs светодиоди и лазери за оптични линии. Или пък хайде, нещо не толкова сложно, да е достойно като за умствения ти потенциал - къде са летящите коли? Защо ги няма? Всичко имаме - и леки материали, и икономични двигатели, и страхотна електроника. Къде са колите? Ти наясно ли си изобщо какво трябва, за да може нещо от лабораторията да стане използвана технология? Даже през 50-те е имало изследвания каква е разликата между лабораторно изследване и промишлен продукт, ама ти явно тия изследвания си ги изпил заедно с адитивите във водата.

Няма как да вкарваш мощност от петавати и да отчиташ 2 мегаджаула. Сериозно. Ако този лазер е колкото цяло хале за да ви играеш с около 0,5 киловатчава, то колко халета ще е този за промишлената инсталация? По-скоро някой е изхарчил едни пари и сега гледа да ги оправдае с някакви весели резултати.

Чиче, рече и отсече, че не може и нямало как да е толкова голям. Аз съм ги виждал тези лазери бе. И са големи. Освен това, прави разлика между енергия и мощност. Един петават мощност, която се отделя обаче само за една наносекунда, прави един мегаджаул. После минути спокойствие. В резултат, осреднената по време мощност е от порядъка на киловати. Колкото и в твоите индустриални лазери. Съветвам те да погледнеш във викито за петаватови лазери и синтез с инерционно удържане (inertial confinement fusion) и да попрочетеш преди да се правиш на експерт.

Това е бъдещето ще се използва и в космонавтиката за далечни разстояния