Черните дупки очевидно могат да имат две различни маси едновременно
Физиците са останали изумени
Обратно в новинатаКоментари - Черните дупки очевидно могат да имат две различни маси едновременно | IT.dir.bg
Коментари
Тези учени трпбва да изследват българското население, след това нищо няма да може да ги изуми.
Анализът се сблъсква с проблема, че няма разработена теория за гравитацията на квантово ниво. Дали, след като една часдтица е ,,на няколко места едновременно", то и масата ѝ се умножава по броя на местата. Според Теорията на относителността гравитацията дори не е сила. Обаче дори Общата и Специалната теория на относителността не могат да обяснят какво става вътре в черната дупка, което е празнота в идеите на Айнщаин. Вътрешността на ч.д. трябва да е безкрайно малко място с безкрайно голяма маса. А щом има безкрайности в дадени изчисления, значи те не са верни или съответната формула не става за описване на дадено явление. Така, както обикновената формула за скорост не важи за скорости, близки до скоростта на светлината. Това е един от най-големите проблеми във физиката, да се обединят/съгласуват теориите на Айнщайн и квантовата физика.
Черните дупки са и червееви дупки те са като тунел на времето през тях можем да минем за по-напряко и да се отзовем в съвършено друго време което е обратно на нашето тече в обратна посока
Принципно съм тънка и висока, ма днеска кво ми станА??!!! Ние сме паразити и ще заразим цялата галактика!!!
"Дали, след като една часдтица е ,,на няколко места едновременно", то и масата ѝ се умножава по броя на местата. " Частицата е с някъква вероятност на няколко места едновременно - същото би трябвало да се отнася и до масата и.
Вярно си написал, че според ОТО на Айнщайн гравитацията не е сила, а изкривяване на пространство-времевия континуум. Не е вярно, че закона за скоростите не работи при скорости близки до С. Всъщност, закона за скоростите в СТО на Айнщайн е верния, а класическия не. Просто при скорости много под С това не може да се измери с нашите уреди и в приближение може да се приеме, че работи достатъчно добре.
Когато Айнщайн е писал ОТО, тогава е било прието всяка физична теория да отговаря на критериите за причинност и локалност. И неговата теория отговаря на тези критерии. С навлизането на квантовата механика обаче, става ясно че условието за локалност може да не се изпълнява. И в квантовата механика то не се изпълнява поради принципа на суперпозицията, например при спрегнати частици.
