Космически кораби ще се задвижват от Слънцето
Материалът чудо графен може да послужи за строеж на космически кораби, които да се задвижват без гориво, само със слънчева светлина.
Обратно в новинатаКоментари - Космически кораби ще се задвижват от Слънцето | IT.dir.bg
Коментари
С моите приятели, на експедиция високо в Андите, открихме златен кондор, който се задвижва от силата на Слънцето. Народът на изчезналата цивилизация Хива ви е изпреварил с хилядолетия!
още като прочетох 'Екипът не е съвсем сигурен как се случва това' и ми става ясно че става дума за източна наука =) много са добри, като построят кораба и излетят, може да установят че космоса е малко по големичак и доста бързо сланцето сте стане малко и не толкова близо че да бута кораба, но нищо - сте направят един ултра-мега лазер които да покрива цял китаи и от там сте стрелят по кораба да го бутат =)
Графенов окис ? А какви ли невероятни свойства ще покаже диамантеният или графитен окис ! Още повече пък фулереновият , че и нанотръбният окис !
Ем, то принципно и западната наука е в това състояние в момента. Само дето си вярва повече.
Теоритичния подход - на теория всичко е наред, разучено и трябва да работи - но на практика не работи. Практическия подход - на практика работи ама не се знае защо и как. Ние съчетаваме теорията с практиката - Не работи и не знаем защо!
Явно има ефекти, за които съвременната наука няма добре развита теория. Сравнително наскоро откриха тяга от микровълни (EmDrive) и даже още не са единодушни как работи, но ако наистина работи, пак е вид двигател задвижван от слънце (ток). С подходяща траектория може много сериозно да се засили докато слънцето е голямо и да стигне по-близките звезди по инерция.
И преди години съм чувал, за задвижване от слънчевия вятър. Един вид платноходи. Проблема е много ниското начално ускорение. Нататък вече ще се ускорява все повече. Все пак сигурно зависещо от количеството слънчев вятър, а отдалечавйки се ще намалява.
еле пък в Перник. Там даже има и научен институт, занимаващ се с чудните му характеристики - "Винкел" Перник.
Въздух под налягане. Електроните се избиват и служат като реактивна сила, ама няма безкрайно електрони в един кораб. Изобщо това са смешни напъни. Единственият реален начин е използването на реактивната сила, а тя изисква изхвърляне на материя. Слънчев "вятър" може да направи нещо, доколкото това са материални частици и предават импулса си, но светлината е друга бира и тя не може директно да бута.
Дано някой ден днешната цивилизация тръгне по пътя на това, което беше представено в това увлекателно анимационно филмче. Цъбуди приятни спомени с този пост. Благодаря.
Да четеш подобни новини в дира-а е наказание.Сигурен съм,че поне 30% е грешно преведено...
В момента в космическата индустрия не е проблеме горивото за летене в космоса. Проблемът е в извеждането на летателната машина до околземна орбита. 80% от теглото на един космически апарат, който трябва да достигне тази височина е гориво. Ако проблемът беше горивото, то Voyager 1 едва ли щеше да стигне пориферията на Слънчевата система. Друг проблем е, че всички сляпо вярвят в ОТО на Айнщайн, според която не може да се лети с големи ускорения в космоса. След като сме в безтегловност /значи не тежим, или тежим 1 грам/, то представете си, колко малка сила ни е необходима да се ускорим в космическото пространство, което пък от своя страна е доста слабо наситено с елементарни частици. Наскоро прочетох една книга Единство и развитие на Вселената на един български физик, където с много физика, математика и логика се излага една нова възможност за летене в космоса и не само това...
абе има малка разлика между тегло и маса ама аиде подробности кои ти гледа. важното е да има конспирация.
Точно така! Има тежка маса и инертна маса. Тежката маса изразява количеството вещество. Айнщайн смята, че тежката и инертната маси са еквивалентни навсякъде. На повърхността на Земята това е така, но при по-слаба гравитация, дали е така? Може би Нютон е по-прав от Айнщайн?
Остави назад - как се спира е въпросът. Освен да се врежеш челно в някоя планета трудно ще убиеш набраната инерция.
Не си ги разбрал. Тежката маса е резултат от гравитация, инертната от ускорение. По слабата гравитация намалява тежката маса по-същия начин както по-слабото ускорение -инертната.
Именно затова, колкото повече се отдалечаваме от Земята /централната гравитационна маса, която ни привлича гравитационно/, толкова по-голямо ускорение можем да прилагаме на летящата машина. След като тежката маса намалява с намаляване на гравитацията /а тя намалява с квадрата на разстоянието/, а инертната се увеличава /в следствие на приложеното ускореие/, дали ще се чустваме в безтегловност в космоса при подходящо ускорение?! Можем ли да ходим по пода на движещ се космически апарат и при какви условия, или това нещо не сме го разбрали, щото било сложно за обяснение... Гравитационните полета на телата не се разпространяват безкрайно, именно това неразбиране на нещата води до парадокси, които Айнщайн не може да обясни. Не е лесно да се мисли, затова не всички го правят!
Обръщаш "платната" към звездата пред теб и така лека полека спираш. Т.е. половината път се ускоряваш като ненормален, после се ....(как е обратното на "ускорение" на български?) ...докато стигнеш целта. Нещо като 50:50 :)
Отново не го разбираш напълно. Нали като прилагаш ускорение за инертна маса пък било то и далеч от център на гравитация ти пак увеличаваш масата. Това и ти казва Айнщайн- двете маси са еквивалентни. Ако увеличиш инертната маса на космически кораб ти ще увеличиш и масата на всичко вътре в него, което ще ти позволи да ходиш на пода му, но ще забави движението на кораба и локалното му време поради ОТО и СТО, което означава че ще ти трябва все повече и повече енергия за да достигаш големи скорости, докато в един момент кораба не се разпадне със всичко живо вътре в него. Има далеч по практични и авангардни подходи за решаване на проблема, но ти няма да ги прочетеш в книги като тази.
Не! Всяко тяло дори и в покой има и относителна маса, която произтича от квантовите характеристики на елементите от което се състои. Единственото известно нещо до момента с относителна маса "0" е фотона. Масата на молекула или по голяма структура е положително число дори и в покой.
Ако моята гравитационна маса е 100 кг, колко ще моята относителна маса ако съм извън гравитационно поле и без инерция, т.е. в "абсолютен" покой? Като се замисля, май нищо не е в такъв "покой" освен фотона, след като спре да съществува и масата му стане "0"
Точно така. В оригиналната вселена единствено Вейдър пилотира TIE-advanced (в Епизод IV - в Звездата на Смъртта).
Графенът дори може да се яде в малки количества. И е безвреден за човешкия организъм, защото не се обработва а се изхвърля без да нанесе вреда.
В Нютоновото F=m.a няма гравитация и гравитационна маса и е в сила без какъвто и да било източник на гравитация наоколо. За да постигнеш ускорение ти трябва сила, правопропорционална на масата (не гравитационна, а пряка функция на броя протони и неутрони, съставящи обекта, който ще се ускорява)
Слънце друг път. Ако ставаще със слънчева енергия, нефтените компании по света нямаше да са най-богатите (като изключим патентния трол Айпъл).
Ти луд ли си бе? Ще ми ядеш графен. Знаеш ли колко е скъп? Набивай там трюфели и хайвер.
А тези електро-ни, като ги подмами някой як магнитен импулс, накъде ли ще се заприпкат, чудя се.
