Lockheed Martin произвежда огромни дирижабли
Lockheed Martin е получил “зелена светлина” за построяването на огромен хибриден въздушен кораб, който ще дебютира през 2018 година.
Обратно в новинатаКоментари - Lockheed Martin произвежда огромни дирижабли | IT.dir.bg
Коментари
Това като го духне по-силен вятър какво прави?
не знам колко са надеждни но един от тия падна в вашингтон дц преди седмица ако следите новините сте чули
беше го духнал вятара от земята. нещо не е бил "закотвен" както трябва и го отвял ветреца нанякаде си
Дирижабъл за пренасяне на тежки товари ми се струва, че е малко неуместно да се прави. Представете си, че това въздухоплавателно средство носи 500 тона полезен товар (примерно дизелов генератор) Пренасянето добре, но след като откачи товара ще трябва да закачи на връщане 500 тона баласт. В противен случай след разтоварване може да отлети в космоса.
Още пред 30те години са измислили изпомпването на газта до нужното количество, а сега пред 21 век може да имат и "по-модерни" запушалки и просто да изхвърлят ненужния хелий.
Начини има много. Измислено е отдавна. Това с дирижаблите още Хитлер го е практикувал. Там е имало обаче проблем ,че са били с Водород който като се запали става лошо! С хелия тоя проблем го няма.
Този дирижабъл се нарича хибриден, защото е по тежък от въздуха и може да лети благодарение на подемна сила , която се формира 80 % , както при балоните и 20 % както при самолетите. Това означава че след разтоварване , дирижабълът няма да отлети в космоса , защото е по тежък от въздуха , който измества. По това се отличава от другия тип дирижабли , които са по леки от въздуха , който измествават и летят на височина 21 км над морското равнище , където ветровете били относително най слаби , а плътността на въздуха само 5 % от тази на морското равнище. 21 км била достатъчна височина за да покриват голяма площ за цел на телекомуникациите. Колко е радиусът на окръжността , която е сечение на приблизително сферичната земнз повърхност и сегментът от земната повърхност от който има пряка видимост към дирижабъла, може да се определи от питагоровата теорема и тригонометричните функции , а именно r = x cos алфа , където x е равен ((R+21)(R+21) - R*R)^ 1/2, а алфа е равен на arctag (x/R), R е земният радиус и смятайки го на ум и с калкулатор получих 516 км. Някога имах 6 по стериометрия в гимназията и ако сега не съм sбъркал , оше съм на ниво. Наистина това още не е доказателство за инженерна диплома , но се чудя как лица , които и това не знаят дават категорично мнение , кой бил инженер и кой не.
Lockheed прави и летателни средства по леки от въздуха , издигащи се на 21 км височина за целите на телекомуникациите ( или възнамерява да произвежда) . Та възможнаостта да се спусне здраво съвсем леко въже от височина 21 км и да се изтегли лека ракета която да стартира от такава височина става съвсем реална и това би било първа стъпка , а космическия асансьор , който все още е нереализуем и дава хляб по - скоро на сензационната журналистика би бил следващата. В случая е важно , че се намира частен комерсиален пазар , което поевтинява подобни апарати.
ти си инженер колкото баба ми е мъжка ... ще ми теглиш ракета с въже !!!!
Това може да се намери в интернет. Иначе темата е интересна и има определени експерименти. "Space tethers are long cables which can be used for propulsion, momentum exchange, stabilization and altitude control, or maintaining the relative positions of the components of a large dispersed satellite/spacecraft sensor system."
Ще закачим примерно 50 тонна ракета на 21 км. въже (колко ли ще тежи?) и ще я вдигаме с дирижабъл, чиято товароподемност е 19 тона! супер!!!!
Значи няма да е 50 тонна ракета ,а ракета която тежи два тона примерно . Американците имат такава ракета и отношението на теглото на ракетата към структурната маса е към 18 при ISP 294 , но иначе това отношение спада към 15 16 , ако се отчете и теглото на болтовете за закрепяне. Южна Африка и Израел разработваха такава ракета с отношение 20 към 1 . Това беше в края на миналия век . Сега всичко е засекретено , понеже тези ракети с твърдо гориво имат най - голямо приложение във военната техника. Но има естествено значителем успех , ако съдим по косвени съобщения. Като се изтеглят толкова ракети ( ускорители колкото може да носи апарата и се монтират към извейдания товар , може да си извеждат в орбита малки сателити, което иначе е по - скъпо.
А хелият нали е тънък газ и има свойството да се просмуква през материали. Как ще го задържат в балона?
Цепелини за чудо и приказ :-) (или по съветскому дирижабли) ще правят хората, що не. Откога се канят. С хелий поне няма да стане като фон Хиндебург (или както там му беше името). Приложението над Арктика може и да ги направи практични, то за там много други опции няма.
Построеният преди 80 години Хинденбург е бил значително по-голям! Ето параметрите му: Дължина - 245 м; Най-голям диаметър - 41 м; Вместимост на газове (водород или хелий)- 190 000 куб. м; Съоръжен с 4 дизелови двигателя Даймлер с мощност 1100 к.с.; Максимална скорост (при попътен вятър) - 150 км/час; Полезен товар - 90 т; Максимално разстояние за прелитане без зареждане - 15 000 км; На първия си полет то Ню Йорк вози: 36 пътници, 14 стюарди, 22 механика и 25 летци. В багажното отделение има 900 кг куфари и 2 кучета. Браво на Локхийд ... има още доста хляб да ядат, докато настигнат немските инженери от преди Хитлер.
Наблягай на съдържанието, не на формата. Иначе хората все така ще правят самолети, а ти все така ще откриваш печатни грешки.
Чели ли сте "Небесните господари" ? Явно не е фантастика. Както и книгите на Жул Верн , Айзък Азимов и много други.
при приложение за отбрана е идеална мишена - огромна и почти неподвижна. с пушка се сваля, като патица. голяма отбрана ще е!
всъщност дирижаблите имат някои съществени предимства, като например това, че за да стоят във въздуха не им трябва гориво. Освен това лесно могат да достигнат и надминат височини недостижими за ПВО и изтребители.
