Комета премина на близко разстояние от Марс
Кометата "Сайдинг спринг"* премина на 140 000 км от Марс, съобщи НАСА. Това разстояние е около една трета от дистанцията между Земята и Луната.
Обратно в новинатаКоментари - Комета премина на близко разстояние от Марс | IT.dir.bg
Коментари
"Средното разстояние между Луната и Земята е 384 403 km." " 140 000 км от Марс, съобщи НАСА. Това разстояние е около една трета от дистанцията между Земята и Луната. " :)))
няма снимки, а публикуват винаги художествени интерпретации (имам в предвид първоизточника на информацията, не дира)?
Хубаво, че учените я видяха и изчислиха правилно разстоянието, на което кометата мина покрай Марс, но предполагам, че един сблъсък на тази комета с Марс би ни дал много повече информация за това какво точно се случва при сблъсък на комета с планета подобна на нашата, но и това не интересно разминаване, ако мине такъв обект на такова разстояние покрай Земята сигурно ще ни изправи косите, меко казано!
Няма опасност да мине толкова наблизо в обозримо бъдеще. Други неща обаче редовно ни изправят косите. Подозирам че тази зима ще са сметките за ток.
Айде бе. Всеки момент може да се открие астероид, дето след 1 година ще се натресе право в Земята. Наблюдава се една МАЛКА част от небето. Ей ти пример - кометата от новината е открита миналата година. Въпрос на късмет е (или не, от наша гледна точка да гледаме зрелище), че не уцели Марс. Утре откриват друга комета дето лети право към Земята. И кво правим?
"СЧИТА се, че това небесно тяло идва от Облака на Оорт - сферична област в периферията на Слънчевата система." За Облака на Оорт се ПРЕДПОЛАГА, че има форма на сфера съдържаща комети и обгръщаща Слънцето на разстояние от около 50 000 до 100 000 АЕ[1], разстояние приблизително равно на 1000 орбитални радиуса на Плутон или почти една светлинна година (¼ от разстоянието до най-близката звезда Проксима Кентавър). От енциклопледията Уточнение. Плутон е най-отдалечената планета в слънчевата система която имаше опасност да загуби статут на планета поради малките си размери. Едва видима е за оптическите телескопи. А облака на Оорт е един въображаем облак, който никога не е наблюдаван и чиято вероятност да съществува е твърде съмнителна. Няма как гравитацията на слънцето да влияе на обекти в този облак ефективно, за да привлича в близост до планетите комети или астероиди.
