Затварянето на Центъра за безопасен интернет отваря нови възможности за онлайн престъпниците и оставя децата ни без защита

15:13 | 19 декември 2022 0 1514

В края на годината единственият център в страната, който се занимава със защита на децата в интернет, ще затвори врати. Защо се налага тази мярка и има ли начин организацията, която вече 16 години помага на деца жертва на онлайн тормоз и на техните родители, да бъде спасена? Отговорите търсим заедно с Яна Алексиева, изпълнителен директор на Асоциация "Родители", и Антоанета Василева, координатор на Консултативната линия 124 123 на Центъра за безопасен интернет.

Яна Алексиева е изпълнителен директор на Асоциация "Родители" и психолог, работещ по темите за правата на децата, образованието и семейството. От 2009 година неин фокус са и въпросите и проблемите, свързани безопасния интернет и дигитално-медийната грамотност. По това време започва и изграждането на Консултативната линия към Национален център по безопасен интернет.

Антоанета Василева е координатор в Националния център за безопасен интернет и Асоциация "Родители" от четири години и отговаря за Консултативната линия за онлайн безопасност и развиването на дигитално-медийната грамотност на деца, родители и учители. Тя е експерт по права на човека, права на децата, трафик на хора и онлайн безопасност за децата, над 18 години.

Националният център за безопасен интернет работи вече 16 години, какъв е основният фокус на работа?

Антоанета Василева: Центърът за безопасен интернет вече 16 години работи в защита на децата на България. Нашата дейност е свързана с изграждането на по-безопасна интернет среда и освен децата подкрепяме също родителите, учителите, образователните специалисти и хората, които учат децата как да сърфират безопасно и да използват възможностите на интернет. През годините дейността ни се разви и в посока на развиване на дигитално-медийната грамотност както на децата, така и на родителите и учителите, защото това е най-добрият начин да защитим децата.

Реално имаме две ключови услуги. Едната е Горещата линия, на която се докладват случаи на кибер престъпления срещу деца, като това включва онлайн сексуални посегателства, измама, изнудване и неподходящо съдържание. Фокус на нашата дейност са и откраднатите фалшиви профили, чрез които често се упражнява онлайн тормоз и изнудване. Както и неподходящото или вредно съдържание, до което децата стигат. За тази година имаме средно над 1600 сигнала месечно на Горещата линия, като 90% от тях са за сексуална онлайн експлоатация на деца.

Другата ни много важна услуга е Консултативната линия за онлайн безопасност, като хората достигат до нея по два начина - чрез телефон 124 123, на който всеки може да се обади и да разговаря с нашите консултанти, или чат модула ни, който децата и тийнейджърите предпочитат при нужда от съдействие. Освен да споделят проблем, много хора ни търсят и да се консултират дали конкретна ситуация е рискова или как да предпазят децата си от нещо в онлайн пространството, което са видели или чули.

Важно е да отбележим, че тези две услуги изпълняват политики, които България е длъжна да реализира по няколко международни инструмента. Конвенцията за борба със сексуалната онлайн експлоатация на деца и Конвенцията за правата на детето са само част от документите, които България е поела като ангажимент преди 10 години, но реално Центърът изпълнява немалка част от ангажиментите на държавата ни по тях.

В момента Центърът е поставен в критична ситуация и е пред затваряне заради липса на съфинансиране. Какво е отношението на българските институции и доколко са наясно те със същината на проблемите, с които се занимавате, както и с Вашата роля в националния, европейски и глобален мониторинг на онлайн безопасността на подрастващите?

Яна Алексиева: През годините сме имали доста добри партньорства с институциите и те са ни подкрепяли в изпълнението на тази нелека задача. Обаче тези партньорства са свързани с пари. Центърът винаги се е издържал сам на проектен принцип и финансиран на 50% от европейската програма "Безопасен интернет". Истината е, че това е задължение, което нашата държава трябва да изпълнява, за да могат децата да бъдат в безопасност от гледна точка на онлайн средата, както и техните умения да бъдат надградени с достатъчно добро ниво на медийна грамотност.

Центърът е създаден от две неправителствени, граждански организации и благодарение на нашите усилия успяхме да станем част от европейската мрежа InSafe и InHope, обединяващи европейските центрове, работещи по темите на онлайн безопасността на децата. За разлика от нас повечето други центрове имат финансиране от своите държави. При нас това ключово финансиране липсва.

Каква помощ могат да окажат българските институции - правителство, министерства, агенции, за да намерят решение Вашите проблеми?

Яна Алексиева: Години наред се опитваме да имаме ефективен диалог с държавата по темата, но от разговорите става ясно, че липсата на политика и механизъм за финансова подкрепа е основен проблем. Ние още се надяваме, че разговорите, които продължаваме да провеждаме, ще доведат до някакво решение, защото държавата има ангажимент да закриля децата, да се грижи за техните права и да им осигури възможност да живеят в една добра и безопасна среда. И това трябва да започне да се случва.

Антоанета Василева: Ние имаме нужда държавата не да помогне, а да изпълни своята отговорност и да поеме част от финансирането на Центъра. Големият проблем е, че няма ясна политическа воля това да се случи. Ако имаше, сме убедени, че много бързо ще се намери механизъм и решение. Ние даже предложихме няколко различни варианта за подкрепа, но така и не получихме ясен отговор от страна на управляващите. Ще дам за пример една малка държава като Кипър - техният център е финансиран наполовина от Министерството на образованието. Средствата, от които имаме нужда, за да продължим, са незначително малка сума за държавния бюджет, но без тях стотици хиляди деца ще бъдат изложени на риск в онлайн пространството, а тези, които вече имат проблеми в мрежата, няма да имат към кого да се обърнат. Няма да има кой да им помогне.

Ние сме в една много трудна ситуация и заради нестабилната политическа ситуация, защото част от нещата, които искаме, трябва да се случат и чрез промяна на политики. А тези политики не могат да се променят или да се създадат, защото нямаме редовно правителство.

Какво е най-належащо да се направи в следващите един или два месеца, за да се спаси Центърът?

Антоанета Василева: Предвид, че нямаме постоянно правителство, е важно служебното да намери начин под някаква форма да съфинансира Центъра еднократно, така че да можем да оцелеем в следващите 6 месеца. След това, когато вече има постоянно правителство, очакваме да се намерят по-устойчиви форми на съфинансиране, защото ние не очакваме държавата изцяло да поеме издържането на Центъра. Трябва да бъде поет ангажимент към Центъра, защото такава услуга, до която да имат достъп деца, родители и професионалисти, трябва да съществува в нашата държава най-малкото защото има нужда, както и заради европейските ангажименти, които следва да изпълняваме. Освен двете линии, които поддържаме, вярваме, че трябва да има и още редица услуги за семействата и за децата в страната, но те липсват. Не може да закриваме услуга след услуга просто така. Вярваме, че Центърът в момента, с капацитета, който има, трябва да бъде запазен, както и цялата форма на взаимодействие с държавни и неправителствени организации, защото това е най-успешната форма в цяла Западна Европа, а и не само в Европа. Минималната сума, необходима на Центъра, за да успее да задържи експертите си, да продължат да функционират двете линии за докладване на онлайн престъпления и подкрепа, както и да има възможност да се провеждат обучения, е 200 000 лева за 12 месеца.

Освен психологическа подкрепа, какви конкретни стъпки инициирате, за да се намалят заплахите сред младежите в интернет?

Антоанета Василева: Нека да дадем един пример от нашата практика. През август тази година момиче се запознава с мъж в мрежата и разменят голи снимки. Той се представя за 15-годишен, а тя е на 14 г. Но когато решават да се видят на живо, момичето установява, че срещу нея стои 30-годишен мъж, а не тийнейджър като нея. Тя, уплашена от ситуацията, прекратява отношенията си, изтрива акаунта си в социалните медии, но той започва да я преследва и заплашва, че ще разпространи снимките. Натискът върху нея продължава няколко месеца, през които той качва снимките ѝ на страница във Facebook. В един момент майката на момичето разбира и се свързва с нас. Само за няколко часа успяхме да свалим тази страница. Ако Центърът спре да работи, няма кой да направи това за нашите деца.

Дори и хората да пишат на Facebook, че такова нещо се случва, няма кой да реагира толкова бързо. Социалните медии имат доста бавни процедури, а Центърът е доверен партньор на Facebook, Instagram, YouTube, Google, TikTok, Pornhub дори. И когато сигнализираме за проблем в някоя от тези платформи, той се разглежда с приоритет и се реагира мигновено.

Яна Алексиева: Също така при нас се обаждат родители на малки деца, които търсят съвет от дали децата им са зависими от интернет и колко е допустимото време, което едно дете да прекарва пред екран дневно. Ние разполагаме с информация и съвети за всеки, който потърси консултация, свързана с онлайн тормоз, сексуална експлоатация, екранно време при децата в различните възрастови групи. Оказваме и голяма психологическа подкрепа за родителите чрез нашата Консултативна линия. Те могат да се обадят и да обсъдят своите страхове абсолютно анонимно. В нашата работа ние говорим за баланс и за това, че дигиталният свят е едно море от безкрайно много възможности. Разбира се, крие рискове, но родителят е този баланс, който трябва да насочва детето си в дигиталния свят, и той трябва да е информиран не само за рисковете, но и за интересите на детето си в интернет. Да спечели доверието му, за да може то да сподели, ако попадне в критична ситуация онлайн. Ние сме изключително против това, което се пропагандира за страшната зависимост на децата от интернет. Нашата практика е доказала, че има работещи процеси, с които да напътстваме децата в техните онлайн преживявания, и като родители сме длъжни да разберем начините за това и, разбира се, ако забележим, че нещата излизат извън норма, да имаме кого да попитаме. Аз например наскоро получих въпрос от родител какво да направи, когато 5-годишното му дете изпада в истерия при спирането на детското филмче, което гледа. Ние имаме отговори на тези въпроси. Те не са магически, не са лесни, но родителят се успокоява дори само като разбере, че не е сам в тази ситуация и има с кого да се посъветва.

Какви тревожни тенденции за онлайн тормоз забелязвате и колко сериозни последици могат да имат те?

Антоанета Василева: Онлайн тормозът е един от най-големите рискове за българските деца. По време на пандемията тенденцията децата да се тормозят в мрежата се засили, защото всички деца бяха там и защото интернет им дава усещане за анонимност и безнаказаност. Преди говорехме за тормоз в училище, сега той се прехвърли и в интернет и така се получава много комплицирана ситуация за децата, за разрешаването на която е необходим холистичен, цялостен подход.

По време на COVID-19 вълната забелязахме, че децата се чувстват безнаказани в интернет и са още по-смели да тормозят, да обиждат и да се подиграват на своите съученици, когато са в мрежата.

И тук искам да отбележа нещо много важно. Нашата образователна система обикновено реагира в тези случаи на принципа на виновен - невинен. Истината е, че в ситуация на онлайн тормоз и двете замесени страни имат нужда от помощ. Детето, което е агресивно спрямо другите, не се държи така без причина, има нещо, което го тормози. Натрупаното напрежение, агресия, неразбиране, усещане, че си необичан, изоставен, вкъщи никой не ти обръща внимание освен да те нахрани и облече, също генерира у детето много сериозна негативна емоция, с която то не може да се справи само. Особено по-малките деца не разбират тези чувства и инстинктивната им реакция е да ги изразят чрез агресия, затова на тях трябва да им се обърне наистина специално внимание.

Много притеснителна е и още една тенденция, на която не се отделя достатъчно внимание, е драстично увеличаване на случаите на сексуална онлайн експлоатация на деца. Тази тема е табу за обществото ни, но на Горещата линия на Центъра ние регистрираме нарастване на подобни случаи. Много често родителите не си дават сметка, че на децата им хрумва да говорят с непознати и да се събличат пред тях, особено на по-малките. Големите деца са с още по-рисково поведение, защото те правят секстинг - флиртуват онлайн, като създават и разпространяват видеа и снимки с еротично и сексуално съдържание, и рисковете от злоупотреба с подобно съдържание са огромни. В повечето случаи няма кой да поеме отговорността да говори по темата, защото и учителите, и родителите я избягват. По този начин децата остават слабо информирани и ако попаднат в подобна ситуация, те не знаят как да реагират и рискът да пострадат е огромен. Ние можем да им помогнем бързо и адекватно както на тях, така и на техните родители.

Важно е да се знае също, че от всички мрежи и платформи, които децата използват, има една, която е изключително опасна, защото върху нея няма никакъв контрол, и това е Telegram. Всички вредни онлайн практики, които вече сериозно се контролират от другите платформи, сега се преместиха в Telegram. Затова е много важно родителите да не инсталират това приложение на устройствата на децата си. Имахме случай, в който момче беше качило голи снимки на момиче в канал в Telegram и дори органите на реда, които се занимават с киберпрестъпления, не успяха да ги свалят от там.

Това, което правят консултантите по време на една консултация, е да се запознаят подробно със ситуацията, за да подберат правилния начин на действие - имаме консултации, които изискват моментално сваляне на съдържание, намиращо се онлайн, за да не достигне до много хора. В случаи на откраднати профили се изговарят ясни и подробни стъпки, които трябват да се следват, за да се възстанови или блокира даден профил. И не на последно място се оказва психологическа подкрепа - наясно сме, че всеки преживял неприятна ситуация онлайн може да изпитва различни емоции. За нас е важно да говорим за тези емоции и да окуражим детето или младежа, като му покажем, че то не е само. Стимулираме децата да разкажат на родителите си за случилото се, ако не са споделили, за да могат да имат и жива подкрепа. Така, ако едно дете има подкрепата на близките си и от Центъра за безопасен интернет, по-лесно ще може да преживее ситуации в мрежата, които могат да са доста неприятни.

Материалът е предоставен от Центъра за безопасен интернет.

ИЗБРАНО