Дистанционното обучение накара родителите да "обуят обувките" на учителите, а децата направи по-отговорни | IT.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018
Дистанционното обучение накара родителите да "обуят обувките" на учителите, а децата направи по-отговорни 4
Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Дистанционното обучение накара родителите да "обуят обувките" на учителите, а децата направи по-отговорни

С въвеждането на виртуалните класни стаи включванията на родителите в учебния процес ще намалеят

| Автор: Надежда Христова 0 5083

Дигитализацията на българското образование е кауза на Виваком повече от 5 години. Компанията развива редица инициативи в тази посока като платформите VIVA Cognita и VIVA History, а през 2018 г. заедно с партньори, медии и институции стартира най-голямата си инициатива -Образование 4.0. Тя цели да покаже как въвеждането на технологиите в учебния процес може да го направи по-ефективен, интересен и полезен за учениците, така че те да получават необходимите знания и умения, за да се реализират в живота и на пазара на труда, който ги очаква.

Съвместно с Виваком в поредица материали ще ви покажем добрите примери за дигитализация в образованието и ползите от него.

Въвеждането на извънредно положение заради пандемията от коронавирус у нас преобърна живота ни, но и накара хиляди родители да "обуят обувките" на учителите на своите деца. След два месеца на дистанционно обучение, което толкова много плашеше преди ситуацията да го наложи, се оказа, че "дяволът" не е толкова черен, а мнозина видяха неговите безспорни положителни страни.

От една страна дори най-консервативните преподаватели трябваше да влязат бързо в крак с промените и да използват съвременните технологии, а от друга - родителите се оказаха много по-близо до своите деца и техния образователен процес. Така дигиталното образование даде пресечната точка на родители и учители, която толкова дълго им бе убягвала.

Очаквано най-големи трудности имаха родителите на учениците от началния курс. Тяхната роля бе променена и те трябваше да се превърнат с помощници на преподавателите. Затова и сред родителите на децата от първи до четвърти клас се наблюдава най-голямото недоволство от създалото се положение.

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

"За жалост не мога да намеря нищо, което да ме е изненадало приятно в дигиталното обучение. Изненадах се на това, че изобщо се случи нещо. Може би учителката на моята дъщеря не направи опит да се справи по някакъв удовлетворяващ и двете страни начин. Налага ми се да бъда учител, да преподавам нов материал и да съм над главата на детето нон стоп", споделя Елица Мирчева, майка на първокласничка в столично училище.

Тя допълва, че затрудненията идват от факта, че занятията не се провеждат онлайн с видео връзка, а детето трябва да работи с изпратени снимки по вайбър или като гледа клипчета в You Tube.

"Общо взето не постигаме нищо друго освен да си късаме нервите дружно. На молбите за разяснение на материала ни окуражават, че се справяме прекрасно и керванът си върви. Единственото успокояващо е, че дъщеря ми е в първи клас и целта е да се научи да чете, да научи буквите и да пише що годе грамотно", казва още Мирчева.

Сходно мнение изказва и Диляна Динкова, майка на четвъртокласничка от Ямбол. Според нея, дистанционното електронно обучение е едно добро решение в условията на пандемия, за да могат учениците да завършат успешно учебната година. Но не е достатъчно.

"В класа на дъщеря ми допреди седмица нямаше виртуални класни стаи, а само общи насоки и съвети как да бъдат решени задачите или изпълнени упражненията. Налага се да се включвам и да обяснявам нововъведения материал, както и да проверявам, дали дъщеря ми го е усвоила. Това обаче със сигурност е по-трудно за родители, които нямат възможност да работят в домовете си", споделя Динкова.

Тя отбелязва, че с въвеждането на виртуалните класни стаи включванията й в учебния процес ще намалеят. Но това създава един друг проблем, който за съжаление е факт не само за нейната дъщеря - липсата на техника. Семейството разполага само с един компютър.

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

"Двете с нея ще трябва да работим на един компютър. Ще трябва да се справим някак, нямаме друг избор и да сме благодарни на факта, че малката ми дъщеря все още не е ученичка и не трябва да делим компютъра на три", добавя майката.

Тя обаче е категорична, че дистанционното обучение има своите положителни страни - доста от учителите ще подобрят своите компютърни умения, а много родители могат с помощта на онлайн уроците да повишат своята грамотност.

Елица Мирчева допълва, че дигиталното обучение може да се подобри, като се разработи единна платформа, според нуждите на децата. По думите й, трябва да има онлайн учебници, но с материал, обяснен на достъпен за децата език.

"В тази платформа всеки учител трябва да има индивидуално направен видео урок според своя педагогически подход и спрямо нуждите на децата в неговия клас. Да има някакъв определен час, в който учителят е онлайн на линия за разяснения на даден урок, тема или въпрос на ученик. Когато ученик има въпрос да може по възможно най-лесният начин да го зададе на съобщение към учителя, а не да се ползват 10 платформи от 10 учителя. С въпросната платформа от бъдещето трябва да може да се работи лесно, не всички ученици са компютърно грамотни - на малките деца им е трудно да се справят без родителска помощ заради сложността на различните програми", казва майката на първокласничка.

Въпреки проблемите, родителите виждат и много положителни страни на дистанционното обучение. Една от тях е, че децата стават по-отговорни и самостоятелни. Това мнение споделя и Мила Христова, която е майка на момче и момиче, съответно във втори и седми клас.

"Като цяло съм доволна от онлайн ученето. Децата са някак по-отговорни, по-стриктни и специално на второкласника му е супер интересно. Приятно ме изненада и желанието на всички да се справят, старанието, което полагат учителите. Това, което виждам в часовете, на които присъствам, е че на учителите страшно много им липсва контакта на живо с всяко едно дете. Опитват се да обърнат внимание на всяко едно поотделно, не винаги успяват, защото времето за часа бързо изтича и по време на самите междучасия, реално децата и учителите не са заедно", обяснява тя.

Снимка: Shutterstock

Според нея, негативите на подобен вид обучение е липсата на социална среда за децата, независимо от възрастта им.

"Това, че синът ми не ходи в училище и не може да се вижда, да тича заедно с приятелите си в двора на училището, както и самите часове в класната стая му липсват страшно много. Мъчно ми е за седмокласничката, защото им е последна година с любимата класна и не могат пълноценно да бъдат заедно. Като цяло съм доволна, предвид обстановката, виждам повече плюсове, отколкото минуси", казва още Христова.

На същото мнение е и Милена Йорданова - майка на петокласничка и осмокласник. Според нея, дистационното обучение е най-доброто, което можеше да бъде направено в извънредното положение, за да не бъде изгубена учебната година за децата. В същото време обаче, по думите на Йорданова, нищо не може да замени обучението в клас, защото:

"Училището е не само учител и ученик. то е общуване, контакт, обратна връзка, израстване, създаване на режим, навици, отговорности и приятелства. Стоенето сам пред един екран не е естествено. Не знам дали подобна система може да се подобри дотолкова, че да замени традиционното учене. Ако целта на училището като такова е само да "обучи" децата може би тази форма на би била удачна, но тъй като функциите са му далеч повече, онлайн обучението не може да ги компенсира в тяхната цялост".

Все пак майката допълва, че при по-големите деца учебният процес онлайн е по-организиран, а синът й определено е по-отговорен.

"В заключение мога да кажа, че приятната изненада идва от това, че учителите, доколкото им позволяват възможностите, успяха да намалят загубите и да подновят учебният процес, за което ги поздравявам. Децата бързо влязоха "в час и се опитаха да учат що годе нормално. И накрая искам да споделя, че за пореден път се оказа, че дори и най - съвършено създадената машина не може да функционира без човека зад нея. Така стана и сега. Човешкият фактор се оказа най-важен. Има сърцати и всеотдайни учители, които дават най - доброто от себе си и учители, които не могат да се адаптират и гледат на нещата доста повърхностно и без желание", завършва Йорданова.

Положително гледа на дистанционното обучение и Нина Овчарова, чиято дъщеря е в шести клас в елитно столично училище. По думите й, тя е била приятно изненадана от организацията на учебния процес онлайн и от факта, че часовете се водят през интернет приложение, като са изцяло съгласно учебната програма за учебния ден: по часове и междучасия.

"Приложението дава възможност едновременно преподавател и целият клас да са онлайн, децата взимат участие, изпращат домашна работа, правят презентации. Водят се часове дори по физическо възпитание чрез тренировки, рисуване чрез показване на рисунки по камерата, музика", обяснява майката.

Овчарова обаче отбелязва като негатив по-слабия контрол от страна на учителите към учениците, както и това, че писмените изпитвания не са толкова активни като обикновено.

"В този смисъл наблюдение от родител е нужно, както и най-вече самият ученик да е съвестен. Като цяло мисля, че процесът е изключително гладък и няма какво да се подобри. Предвид ситуацията, учебните занятия вървят възможно най-пълноценно и съм доволна", заключава тя.

Родителите на най-големите ученици - в 11 и 12 клас, пък намират още положителни страни на дистанционното обучение, като възможността детето да се обучава независимо от това къде се намира, както и че има гъвкавост от страна на преподавателите в организирането на учебния процес.

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Не на последно място те изтъкват и спестяването на време, което обичайно учениците губят в пътуване до училище и обратно.

Майката на единайсетокласничка Веселка Тодорова споделя, че това, което не й харесва са различните изисквания на преподавателите, които затрудняват учениците, както и използването на различни платформи за водене на часовете.

"Липсата на физически контакт пък е свързан с по-трудно възприемане на учебния материал. Забелязвам и че учителите дават повече домашни на учениците спрямо редовната форма на обучение. Не трябва да се пренебрегва и фактът, че има неясни стандарти за оценяване", допълва Тодорова.

Най-критични към дистанционното обучение са родителите на седмокласниците и дванайсетокласниците, на които им предстоят изпити за кандидатстване в гимназии и съответно матури. Майката на седмокласник Нана Димитрова и майката на абитуриентка Лили Ясенова споделят мнението, че преподавателите натоварват прекомерно и без това затрупаните с домашни ученици.

"Нищо не ме изненада приятно, напротив! Така нареченото "дистанционно обучение" е пълна пародия. Дъщеря ми е 12 клас и уроците й са под формата на имейли - какво да учат и куп задачи за домашно. Ако спорадично имат някакъв онлайн урок, то през повечето време все изникват някакви технически проблеми. Единствените онлайн уроци, и то спорадично, са математика. Но какво се случва и там? Учителката им показва решена задача и започва да обяснява как това се случва. Изведнъж обаче гласът й изчезва и урокът продължава като в нямо кино", казва Лили Ясенова.

Липсата на спорт също притеснява родителите. Физическата активност е важна за развитието на децата, но при дистанционното обучение възможност за реално спортуване няма.

В крайна сметка след години на идеи и частичната им реализация, дистанционното обучение в България се случи изведнъж и изненадващо бързо. Въпреки проблемите, е факт, че то е възможност, която не бива да се пропуска с лека ръка. Разбира се, не във всяко училище и във всеки клас нещата се случват по най-безупречния начин, но положителната оценка като цяло на навлизането на новите технологии и дигиталното образование показва, че вече сме на пътя, по който в другите страни също вървят.

Специален проект на Dir.bg u VIVACOM

Дистанционното обучение накара родителите да "обуят обувките" на учителите, а децата направи по-отговорни 5

Дистанционното обучение накара родителите да "обуят обувките" на учителите, а децата направи по-отговорни

С въвеждането на виртуалните класни стаи включванията на родителите в учебния процес ще намалеят

| Автор : Надежда Христова 0 5083 Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Дигитализацията на българското образование е кауза на Виваком повече от 5 години. Компанията развива редица инициативи в тази посока като платформите VIVA Cognita и VIVA History, а през 2018 г. заедно с партньори, медии и институции стартира най-голямата си инициатива -Образование 4.0. Тя цели да покаже как въвеждането на технологиите в учебния процес може да го направи по-ефективен, интересен и полезен за учениците, така че те да получават необходимите знания и умения, за да се реализират в живота и на пазара на труда, който ги очаква.

Съвместно с Виваком в поредица материали ще ви покажем добрите примери за дигитализация в образованието и ползите от него.

Въвеждането на извънредно положение заради пандемията от коронавирус у нас преобърна живота ни, но и накара хиляди родители да "обуят обувките" на учителите на своите деца. След два месеца на дистанционно обучение, което толкова много плашеше преди ситуацията да го наложи, се оказа, че "дяволът" не е толкова черен, а мнозина видяха неговите безспорни положителни страни.

От една страна дори най-консервативните преподаватели трябваше да влязат бързо в крак с промените и да използват съвременните технологии, а от друга - родителите се оказаха много по-близо до своите деца и техния образователен процес. Така дигиталното образование даде пресечната точка на родители и учители, която толкова дълго им бе убягвала.

Очаквано най-големи трудности имаха родителите на учениците от началния курс. Тяхната роля бе променена и те трябваше да се превърнат с помощници на преподавателите. Затова и сред родителите на децата от първи до четвърти клас се наблюдава най-голямото недоволство от създалото се положение.

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

"За жалост не мога да намеря нищо, което да ме е изненадало приятно в дигиталното обучение. Изненадах се на това, че изобщо се случи нещо. Може би учителката на моята дъщеря не направи опит да се справи по някакъв удовлетворяващ и двете страни начин. Налага ми се да бъда учител, да преподавам нов материал и да съм над главата на детето нон стоп", споделя Елица Мирчева, майка на първокласничка в столично училище.

Тя допълва, че затрудненията идват от факта, че занятията не се провеждат онлайн с видео връзка, а детето трябва да работи с изпратени снимки по вайбър или като гледа клипчета в You Tube.

"Общо взето не постигаме нищо друго освен да си късаме нервите дружно. На молбите за разяснение на материала ни окуражават, че се справяме прекрасно и керванът си върви. Единственото успокояващо е, че дъщеря ми е в първи клас и целта е да се научи да чете, да научи буквите и да пише що годе грамотно", казва още Мирчева.

Сходно мнение изказва и Диляна Динкова, майка на четвъртокласничка от Ямбол. Според нея, дистанционното електронно обучение е едно добро решение в условията на пандемия, за да могат учениците да завършат успешно учебната година. Но не е достатъчно.

"В класа на дъщеря ми допреди седмица нямаше виртуални класни стаи, а само общи насоки и съвети как да бъдат решени задачите или изпълнени упражненията. Налага се да се включвам и да обяснявам нововъведения материал, както и да проверявам, дали дъщеря ми го е усвоила. Това обаче със сигурност е по-трудно за родители, които нямат възможност да работят в домовете си", споделя Динкова.

Тя отбелязва, че с въвеждането на виртуалните класни стаи включванията й в учебния процес ще намалеят. Но това създава един друг проблем, който за съжаление е факт не само за нейната дъщеря - липсата на техника. Семейството разполага само с един компютър.

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

"Двете с нея ще трябва да работим на един компютър. Ще трябва да се справим някак, нямаме друг избор и да сме благодарни на факта, че малката ми дъщеря все още не е ученичка и не трябва да делим компютъра на три", добавя майката.

Тя обаче е категорична, че дистанционното обучение има своите положителни страни - доста от учителите ще подобрят своите компютърни умения, а много родители могат с помощта на онлайн уроците да повишат своята грамотност.

Елица Мирчева допълва, че дигиталното обучение може да се подобри, като се разработи единна платформа, според нуждите на децата. По думите й, трябва да има онлайн учебници, но с материал, обяснен на достъпен за децата език.

"В тази платформа всеки учител трябва да има индивидуално направен видео урок според своя педагогически подход и спрямо нуждите на децата в неговия клас. Да има някакъв определен час, в който учителят е онлайн на линия за разяснения на даден урок, тема или въпрос на ученик. Когато ученик има въпрос да може по възможно най-лесният начин да го зададе на съобщение към учителя, а не да се ползват 10 платформи от 10 учителя. С въпросната платформа от бъдещето трябва да може да се работи лесно, не всички ученици са компютърно грамотни - на малките деца им е трудно да се справят без родителска помощ заради сложността на различните програми", казва майката на първокласничка.

Въпреки проблемите, родителите виждат и много положителни страни на дистанционното обучение. Една от тях е, че децата стават по-отговорни и самостоятелни. Това мнение споделя и Мила Христова, която е майка на момче и момиче, съответно във втори и седми клас.

"Като цяло съм доволна от онлайн ученето. Децата са някак по-отговорни, по-стриктни и специално на второкласника му е супер интересно. Приятно ме изненада и желанието на всички да се справят, старанието, което полагат учителите. Това, което виждам в часовете, на които присъствам, е че на учителите страшно много им липсва контакта на живо с всяко едно дете. Опитват се да обърнат внимание на всяко едно поотделно, не винаги успяват, защото времето за часа бързо изтича и по време на самите междучасия, реално децата и учителите не са заедно", обяснява тя.

Снимка: Shutterstock

Според нея, негативите на подобен вид обучение е липсата на социална среда за децата, независимо от възрастта им.

"Това, че синът ми не ходи в училище и не може да се вижда, да тича заедно с приятелите си в двора на училището, както и самите часове в класната стая му липсват страшно много. Мъчно ми е за седмокласничката, защото им е последна година с любимата класна и не могат пълноценно да бъдат заедно. Като цяло съм доволна, предвид обстановката, виждам повече плюсове, отколкото минуси", казва още Христова.

На същото мнение е и Милена Йорданова - майка на петокласничка и осмокласник. Според нея, дистационното обучение е най-доброто, което можеше да бъде направено в извънредното положение, за да не бъде изгубена учебната година за децата. В същото време обаче, по думите на Йорданова, нищо не може да замени обучението в клас, защото:

"Училището е не само учител и ученик. то е общуване, контакт, обратна връзка, израстване, създаване на режим, навици, отговорности и приятелства. Стоенето сам пред един екран не е естествено. Не знам дали подобна система може да се подобри дотолкова, че да замени традиционното учене. Ако целта на училището като такова е само да "обучи" децата може би тази форма на би била удачна, но тъй като функциите са му далеч повече, онлайн обучението не може да ги компенсира в тяхната цялост".

Все пак майката допълва, че при по-големите деца учебният процес онлайн е по-организиран, а синът й определено е по-отговорен.

"В заключение мога да кажа, че приятната изненада идва от това, че учителите, доколкото им позволяват възможностите, успяха да намалят загубите и да подновят учебният процес, за което ги поздравявам. Децата бързо влязоха "в час и се опитаха да учат що годе нормално. И накрая искам да споделя, че за пореден път се оказа, че дори и най - съвършено създадената машина не може да функционира без човека зад нея. Така стана и сега. Човешкият фактор се оказа най-важен. Има сърцати и всеотдайни учители, които дават най - доброто от себе си и учители, които не могат да се адаптират и гледат на нещата доста повърхностно и без желание", завършва Йорданова.

Положително гледа на дистанционното обучение и Нина Овчарова, чиято дъщеря е в шести клас в елитно столично училище. По думите й, тя е била приятно изненадана от организацията на учебния процес онлайн и от факта, че часовете се водят през интернет приложение, като са изцяло съгласно учебната програма за учебния ден: по часове и междучасия.

"Приложението дава възможност едновременно преподавател и целият клас да са онлайн, децата взимат участие, изпращат домашна работа, правят презентации. Водят се часове дори по физическо възпитание чрез тренировки, рисуване чрез показване на рисунки по камерата, музика", обяснява майката.

Овчарова обаче отбелязва като негатив по-слабия контрол от страна на учителите към учениците, както и това, че писмените изпитвания не са толкова активни като обикновено.

"В този смисъл наблюдение от родител е нужно, както и най-вече самият ученик да е съвестен. Като цяло мисля, че процесът е изключително гладък и няма какво да се подобри. Предвид ситуацията, учебните занятия вървят възможно най-пълноценно и съм доволна", заключава тя.

Родителите на най-големите ученици - в 11 и 12 клас, пък намират още положителни страни на дистанционното обучение, като възможността детето да се обучава независимо от това къде се намира, както и че има гъвкавост от страна на преподавателите в организирането на учебния процес.

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Не на последно място те изтъкват и спестяването на време, което обичайно учениците губят в пътуване до училище и обратно.

Майката на единайсетокласничка Веселка Тодорова споделя, че това, което не й харесва са различните изисквания на преподавателите, които затрудняват учениците, както и използването на различни платформи за водене на часовете.

"Липсата на физически контакт пък е свързан с по-трудно възприемане на учебния материал. Забелязвам и че учителите дават повече домашни на учениците спрямо редовната форма на обучение. Не трябва да се пренебрегва и фактът, че има неясни стандарти за оценяване", допълва Тодорова.

Най-критични към дистанционното обучение са родителите на седмокласниците и дванайсетокласниците, на които им предстоят изпити за кандидатстване в гимназии и съответно матури. Майката на седмокласник Нана Димитрова и майката на абитуриентка Лили Ясенова споделят мнението, че преподавателите натоварват прекомерно и без това затрупаните с домашни ученици.

"Нищо не ме изненада приятно, напротив! Така нареченото "дистанционно обучение" е пълна пародия. Дъщеря ми е 12 клас и уроците й са под формата на имейли - какво да учат и куп задачи за домашно. Ако спорадично имат някакъв онлайн урок, то през повечето време все изникват някакви технически проблеми. Единствените онлайн уроци, и то спорадично, са математика. Но какво се случва и там? Учителката им показва решена задача и започва да обяснява как това се случва. Изведнъж обаче гласът й изчезва и урокът продължава като в нямо кино", казва Лили Ясенова.

Липсата на спорт също притеснява родителите. Физическата активност е важна за развитието на децата, но при дистанционното обучение възможност за реално спортуване няма.

В крайна сметка след години на идеи и частичната им реализация, дистанционното обучение в България се случи изведнъж и изненадващо бързо. Въпреки проблемите, е факт, че то е възможност, която не бива да се пропуска с лека ръка. Разбира се, не във всяко училище и във всеки клас нещата се случват по най-безупречния начин, но положителната оценка като цяло на навлизането на новите технологии и дигиталното образование показва, че вече сме на пътя, по който в другите страни също вървят.

Специален проект на Dir.bg u VIVACOM