Група биохимици под ръковдството на Джеймс Ляо от щатския университет в Лос Анджелис са провели опити с няколко щама на бактерията Ралстония еутрофа. Тя се отнася към особен клас бактерии, които могат да се хранят с водород и не се нуждаят от кислород или други "специални" условия на средата, за да оцелеят. Ферментите от окислители на водорода са ключов елемент за микроба и неговото оцеляване. Дълго време учените се опитват да "прочетат" молекулярната структура на разтворимата версия на този фермент, което би позволило да се синтезира и използва той и без участието на бактериите.

Ляо и колегите му вмъкнали в генома на Ралстония еутрофа няколко гена, които да я накарат да превръща излишъците от енергия в бутанол и други органични спиртни съединения.

Останало да се намери безопасен източник на водород, защото използването на чистия водород би било взривоопасно. Авторите се възползвали от навика на бактерията да използва мравчената киселина като източник на водород. Ралстония поглъща молекулите на киселината, разделя я на водород и въгледвуокис и използва първия като "гориво", а втория, в качеството му на строителен материал, за клетката си.

Мравчена киселина се получава лесно при едновременно преминаване на CO2 и електрически ток през водата. Биохимиците проверили работата на системата, но за тяхно съжаление токът блокирал ръста на бактериалната колония, защото в течността постоянно се появявали токсичните за микробите водороден прекис, азотен окис и атомарен кислород.

Изследователите решили проблема, като обгърнали анода – положителния полюс на устройството - с тънък слой пореста керамика. Керамиката заработила като полумембрана и предпазила полезните организми от отровите.

По оценките на Ляо и колегите му може да се изработва приемливо количество биогориво. Както преценяват учените, тяхното изобретение може да се приложи при получаване на биогориво от електричеството получено от слънцето, ветрогенераторите и други възобновяеми източници на енергия.