Откритието, направено с помощта на телескопа "Хершел" на Европейската космическа агенция (ЕКА), е първото по рода си, което показва, че черните дупки са потискали звездообразуването, когато Вселената е била на по-малко от половината от сегашната си възраст, предаде БТА.

"Целта ни бе да разберем връзката между формирането на звездите и черните дупки. До определен момент двата процеса са били еднакво активни, но след това най-активните черни дупки са "изключили" звездообразуването", казва ръководителят на изследователския екип Матю Пейдж от Университетския колеж в Лондон.

В ранната история на Вселената гигантските светещи черни дупки, наречени активни галактични ядра, са били много по-ярки и енергични, отколкото са сега. Звездообразуването също е било много по-активен процес. През тази епоха галактиките са произвеждали звезди десет пъти по-бързо, отколкото сега. Много от галактиките са били изключително светли - над 1000 пъти по-ярки от Млечния път.

Формирането на звезди след определен момент е намаляло в галактиките с най-активни черни дупки в центровете, изсмукващи големи количества газ. Газът е подхранвал както новите звезди, така и свръхмасивните черни дупки. "Преситените" черни дупки обаче са излъчвали радиация в галактиката, която е възпрепятствала сливането на суровия материал в нови звезди.