Според данни на изследването, процесът на застудяване вече е започнал. След пика през 2005 г. сега средната температура на Земята е намаляла с 0,3 градуса и се е върнала към равнището от 1996-1997 година. През 2015 г. тя ще падне с още една и половина десети от градуса, което ще съответства на климата от началото на 80-те години на миналия век.

2020 г. ще накара жителите на северните ширини да си спомнят за суровите зими от 1978-ма и 1979-та година, а през 2040-та година планетата ни ще започне да "замръзва". Тогава ще сме свидетели на температурен спад от 0,5 градуса по Целзий в сравнение със сегашния показател.

Причината за тези климатични промени не е свързана с човешката дейност, а се намира в космоса, твърдят руските учени. В атмосферата на Земята постоянно попадат частици от космически прах. Според различни наблюдения количеството варира от 400 до 1000 тона на денонощие.

Прашните частици са ефективни ядра за кондензация на водна пара. Колкото повече космически прах достига Земята, толкова по-мощна е облачната покривка на планетата, отразяваща в космоса потока на слънчевата радиация. Следователно и климатът става по-студен. Оказва се, че периодите на застудяване съвпадат с тези, когато нашата планета е обвита в плътен облак от междупланетен прах.

"Главен доставчик на този космически прах са кометите - разказва главният научен сътрудник на ФИАН, докторът на физико-математическите науки Юрий Стожков. - Приближавайки се към Слънцето на разстояние по-малко от две астрономически единици, кометите свалят от себе си замръзналите "шуби" от прах и газ и образуват газови опашки. След това космическият прах попада в атмосферата на Земята, а с времето пада на нейната повърхност."

Количеството на идващия към нас космически прах зависи от разположението на планетите, поясняват учените. "В зависимост от разположението им се променя траекторията на кометите и тяхното количество в пространството между Слънцето и орбитата на Марс, където се намира зодиакалният прашен облак. Ако изхождаме от тези разсъждения, в промяната на концентрацията на космическия прах и климата на Земята трябва да има периодичност, подобна на разположението на планетите" - казва Стожков.

За да проверят тези предположения, изследователите са сравнили периодичността в разположението на двойка планети и периодичността на глобалните промени в климата на Земята. Оказало се, че температурните данни от глобалната мрежа от метеорологични станции и изчисленият от учените "трафик" на космическия прах на практика съвпадат. Разликите са били най-много от 1 до 3 процента. Използвайки откритата закономерност, руските учени са съставили прогноза за промените в климата през следващите 50 години.