Той се оказва много по-стар, отколкото се предполагаше досега. Откритието е на екипа на Акилеш Реди от университета в Кембридж. Учените идентифицираха един специфичен ензим - пероксиредоксина, който бил кръстен "дядото часовник". Той бил открит при мишките, мухите винарки, в растения, в гъби, във водорасли, дори и в археата - най-примитивната форма на клетъчен живот.

След като изследователите извършили подробен генен анализ на ензима, те установили, че той започнал да действа преди 2,5 милиарда години, когато започнал да се натрупва в атмосферата кислородът, изпускан от растенията.

Според Реди ензимът пероксиредоксин е предпазвал примитивните клетки от разрушаване, като е повишавал нивата си, когато е имало върхови точки във фотосинтезата през деня, свързани с дневната светлина и по-високите концентрации на кислород.

Този ензим бил прародителят на биологичния часовник, който позволил на организмите да оцелеят. Когато се появил, Земята се въртяла по-бързо и денонощието тогава траело само 11 часа. С времето биологичният ни часовник се адаптирал с по-дългия дневен и нощен цикъл.