15 от 23-те маймуни, на които Мъск вгради мозъчни чипове, са починали "в изключителни мъки" | IT.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018
15 от 23-те маймуни, на които Мъск вгради мозъчни чипове, са починали "в изключителни мъки"
Снимка: YouTube скрийншот

15 от 23-те маймуни, на които Мъск вгради мозъчни чипове, са починали "в изключителни мъки"

Почти всяко животно, на което са били поставени импланти в главата, е страдало от много изтощителни последици за здравето, съобщи „Консекуенс“

| Автор: Божидар Божков 229 33328

Най-малко 15 от общо 23 маймуни, на които Илън Мъск постави мозъчни чипове "Нюралинк" в рамките на експеримент, проведен между 2017 и 2020 години в Калифорнийския университет в гр. Дейвис, са починали "в изключителни мъки". Новината бе разпространена от Лекарския комитет за отговорна медицина (ЛКОМ) и вече бе оповестена в "Бизнес инсайдър" и "Ню Йорк пост".

Комитетът е група, застъпваща се за правата на животните. Неговите членове са прегледали над 700 страници документи, ветеринарни записки и доклади от аутопсии, извършени в университета, след като успяха да постигнат обнародването на документите чрез заявка за публичен достъп, съобщи американското издание "Консекуенс".

Фирмата "Нюралинк" бе основана през 2016 г. с цел "да помага на хората да се възстановят от травматични наранявания на мозъка и гръбначния мозък, да лекуват депресия и други психични разстройства" и изобщо да помага на хората да се свързват в интернет с различни възможности - от поточно предаване на музика до почти телепатична комуникация. "Нюралинк" често рекламира своите успехи, като например показа през 2020 година как поставя мозъчен чип в живо прасе, а през 2021 г. - макака Пейджър, също с вграден мозъчен чип, който играе тенис на маса, ползвайки само мислите си.

Проектът привлече голям интерес от известни личности като канадската певица Граймс и американския рапър Лил Узи Верт, а хората, страдащи от парализа, често отправят петиции към Мъск в социалните мрежи с молба да участват в изпитанията, като им поставят и на тях чипове. Мъск вече заяви, че се надява да започне изпитания върху хора през 2021 г., но тази цел беше отложена за 2022 г. ЛКОМ предполага, че причината за това е, че чиповете може би още не са готови.

"Почти всяка една маймуна, на която са били поставени чипове в мозъка, е страдала от сериозни и изтощителни последици за здравето", заяви Джеръми Бекъм, директор по защитата при научни изследвания към ЛКОМ. "Честно казано, те осакатяваха и убиваха животните", добави той.

Чиповете на "Нюралинк" бяха вграждани чрез пробиване на дупки в черепите на маймуните. Един от приматите е развил нелечима кожна инфекция и трябвало да бъде умъртвен. Друг бе открит с липсващи пръсти на ръцете и краката, "вероятно от самонараняване или някаква друга неуточнена травма" и трябваше също да бъде евтаназиран. Трети започва неконтролируемо да повръща малко след операцията и дни по-късно "изглежда, че колабира от изтощение". Аутопсията показа, че животното е получило мозъчен кръвоизлив.

ЛКОМ подаде жалба в Министерството на земеделието на САЩ в четвъртък, обвинявайки Дейвиския университет в Калифорния и "Нюралинк" в девет нарушения на Закона за хуманно отношение към животните. "Много, ако не всички, от маймуните са изпитали изключително страдание в резултат на неадекватните действия спрямо тях и твърде опасните пробиви в главите им по време на експериментите, които са били извършени в преследване на развитието на това, което "Нюралинк" и Илон Мъск публично описват като "мозъчно-машинен интерфейс", пише групата в своята жалба. "Тези твърде опасни опити и свързаният с тях хардуер - чиповете, които се вмъкват в мозъка след пробиване на дупки в черепите на маймуните, предизвикват повтарящи се инфекции при животните, което сериозно уврежда тяхното здраве, както и смисъла на изследването", пише още там.

Представител на университета отговори на жалбата, заявявайки следното: "Ние се стремим да предоставим възможно най-добрата грижа за животните, за които отговаряме. Изследванията върху тях са строго контролирани и Дейвиският университет спазва всички приложими закони и разпоредби, включително тези на Министерството на земеделието на САЩ". Той добави още, че университетът е спрял да работи с "Нюралинк" през 2020 г.

Самата "Нюралинк" на Мъск засега не е коментирала.

15 от 23-те маймуни, на които Мъск вгради мозъчни чипове, са починали "в изключителни мъки"

15 от 23-те маймуни, на които Мъск вгради мозъчни чипове, са починали "в изключителни мъки"

Почти всяко животно, на което са били поставени импланти в главата, е страдало от много изтощителни последици за здравето, съобщи „Консекуенс“

| Автор: Божидар Божков 229 33328 Снимка: YouTube скрийншот

Най-малко 15 от общо 23 маймуни, на които Илън Мъск постави мозъчни чипове "Нюралинк" в рамките на експеримент, проведен между 2017 и 2020 години в Калифорнийския университет в гр. Дейвис, са починали "в изключителни мъки". Новината бе разпространена от Лекарския комитет за отговорна медицина (ЛКОМ) и вече бе оповестена в "Бизнес инсайдър" и "Ню Йорк пост".

Комитетът е група, застъпваща се за правата на животните. Неговите членове са прегледали над 700 страници документи, ветеринарни записки и доклади от аутопсии, извършени в университета, след като успяха да постигнат обнародването на документите чрез заявка за публичен достъп, съобщи американското издание "Консекуенс".

Фирмата "Нюралинк" бе основана през 2016 г. с цел "да помага на хората да се възстановят от травматични наранявания на мозъка и гръбначния мозък, да лекуват депресия и други психични разстройства" и изобщо да помага на хората да се свързват в интернет с различни възможности - от поточно предаване на музика до почти телепатична комуникация. "Нюралинк" често рекламира своите успехи, като например показа през 2020 година как поставя мозъчен чип в живо прасе, а през 2021 г. - макака Пейджър, също с вграден мозъчен чип, който играе тенис на маса, ползвайки само мислите си.

Проектът привлече голям интерес от известни личности като канадската певица Граймс и американския рапър Лил Узи Верт, а хората, страдащи от парализа, често отправят петиции към Мъск в социалните мрежи с молба да участват в изпитанията, като им поставят и на тях чипове. Мъск вече заяви, че се надява да започне изпитания върху хора през 2021 г., но тази цел беше отложена за 2022 г. ЛКОМ предполага, че причината за това е, че чиповете може би още не са готови.

"Почти всяка една маймуна, на която са били поставени чипове в мозъка, е страдала от сериозни и изтощителни последици за здравето", заяви Джеръми Бекъм, директор по защитата при научни изследвания към ЛКОМ. "Честно казано, те осакатяваха и убиваха животните", добави той.

Чиповете на "Нюралинк" бяха вграждани чрез пробиване на дупки в черепите на маймуните. Един от приматите е развил нелечима кожна инфекция и трябвало да бъде умъртвен. Друг бе открит с липсващи пръсти на ръцете и краката, "вероятно от самонараняване или някаква друга неуточнена травма" и трябваше също да бъде евтаназиран. Трети започва неконтролируемо да повръща малко след операцията и дни по-късно "изглежда, че колабира от изтощение". Аутопсията показа, че животното е получило мозъчен кръвоизлив.

ЛКОМ подаде жалба в Министерството на земеделието на САЩ в четвъртък, обвинявайки Дейвиския университет в Калифорния и "Нюралинк" в девет нарушения на Закона за хуманно отношение към животните. "Много, ако не всички, от маймуните са изпитали изключително страдание в резултат на неадекватните действия спрямо тях и твърде опасните пробиви в главите им по време на експериментите, които са били извършени в преследване на развитието на това, което "Нюралинк" и Илон Мъск публично описват като "мозъчно-машинен интерфейс", пише групата в своята жалба. "Тези твърде опасни опити и свързаният с тях хардуер - чиповете, които се вмъкват в мозъка след пробиване на дупки в черепите на маймуните, предизвикват повтарящи се инфекции при животните, което сериозно уврежда тяхното здраве, както и смисъла на изследването", пише още там.

Представител на университета отговори на жалбата, заявявайки следното: "Ние се стремим да предоставим възможно най-добрата грижа за животните, за които отговаряме. Изследванията върху тях са строго контролирани и Дейвиският университет спазва всички приложими закони и разпоредби, включително тези на Министерството на земеделието на САЩ". Той добави още, че университетът е спрял да работи с "Нюралинк" през 2020 г.

Самата "Нюралинк" на Мъск засега не е коментирала.