Тераформирането на Марс не е невъзможно. Ето как ще изглежда първата стъпка
В Червената планета трябва да бъде блъснат обект от пояса на Кайпер
Тераформирането на Марс е дългогодишна мечта за писатели на научна фантастика и милиардери. Но според мнозинството от учените, технологията не е нито по научните, нито по финансовите възможности на човечеството.
Въпреки това полският учен Лешек Чеховски е на мнение, че е постижимо условията на Червената планета да станат "земеподобни".
Докладът му, озаглавен "Енергийни проблеми на тераформирането на Марс", разглежда реалността по отношение на количеството газ, необходимо за повишаване на атмосферното налягане до "приемливо" ниво. Както посочва д-р Чеховски, водата в човешкото тяло би започнала да кипи незабавно при сегашното налягане на Марс, което означава, че всички на планетата трябва да носят скафандри.
Все пак има места на Марс, които са една идея по-близо до "издържимо" налягане — около 1/10 от земното, при което водата би кипяла при 50 °C — малко над нормалната телесна температура. Все отнякъде трябва да се започне.
Най-близко до това налягане е районът Hellas Planitia — "долината" на Марс, където средното налягане е около 1/100 от морското равнище на Земята, или 1/10 от необходимото, за да не се случи моментална смърт при излагане на открит въздух.
Ако първо се тераформират именно тези региони, то цената на начинанието би била няколкократно по-ниска.
Откъде ще вземем необходимият атмосферен материал? От Пояса на Кайпер, разбира се. Или поне така твърди д-р Чеховски.
Той е разгледал и възможността за използване на астероиди от главния пояс, тъй като са по-близо до Марс, но те нямат достатъчно вода и азот, нужни за изграждането на атмосфера, подобна на земната.
Облакът на Оорт, съставен почти изцяло от ледени тела, има предостатъчно материал за атмосферата на Марс. Но според изчисленията на д-р Чеховски, ще отнеме 15 000 години, за да бъде докарано едно такова тяло достатъчно близо до Марс, за да окаже реално влияние.
И тук думата "влияние" има буквално значение - защото моделът предполага удар на обекта в Марс, освобождавайки както материала му, така и топлина, която ще помогне за затопляне на планетата.
Обектите от пояса на Кайпер изглеждат най-подходящи - съдържат много вода и биха могли да бъдат докарани до Марс в рамките на десетилетия, а не хилядолетия. Проблемът е, че тези обекти са непредсказуеми в близост до Слънцето - могат да се разпаднат, особено ако се използва гравитационно ускорение, което може да ги разкъса.
Заключението на д-р Чеховски е просто: поне теоретично можем да осигурим достатъчно материал за повишаване на атмосферното налягане на Марс до ниво, в което хората няма да умират моментално при излагане.
Но за да го направим, ще трябва да блъснем голям леден обект от пояса на Кайпер в Марс. Това изисква създаване на нова система за задвижване, която не разчита на гравитацията за насочване на обекта.
В края на публикацията си, д-р Чеховски предлага използване на термоядрен реактор, захранващ йонен двигател, но не дава подробности за самата технология.
Може да има и други подходи за тераформиране — като използване на биоинженерство — но дори те биха изисквали абсурдно много енергия, както посочва и изследователят Фрейзър.
С оглед на технологичните изисквания, изглежда сме далеч от реализирането на тази визия. Но това няма да спре мечтателите на Марс — дори ако това означава да го обстрелваме с ледени скали, за да го направим обитаем.