30 години от най-голямата "космическа бомбардировка" видяна в Слънчевата система
Кометата Шумейкър-Леви 9 можеше да унищожи живота на Земята, ако се бе ударила в нашата планета, а не в Юпитер
На 24 март 1993 от обсерваторията "Паломар" в Калифорния от астрономите Юджийн Шумейкър, Каролин Шумейкър и Дейвид Леви откриват комета, която сякаш е поела курс към сблъсък с Юпитер.
Оказва се, че най-голямата планета в Слънчевата система често улавя опасни обекти в орбитата си. По този начин намалява шансовете вътрешните планети, сред които и Земята, да бъдат ударени от космически скали.
През 1994 година астрономите започват усилено да наблюдават кометата, наречена Шумейкър-Леви 9.
Малко преди сблъсъка, тя обекта се раздробява на над 20 фрагмента. На 16 юли 1994 година те се врязват в атмосферата на Юпитер със скорост 216 000 км/ч.
Ударите оставят видими с месеци петна. Те се забелязват по-лесно от известното Голямо червено петно. Някои от петната са с диаметър, сравним с този на Земята.
Изчислено е, че сблъсъкът на кометата с газовия гигант причинява експлозия с температура над 24 000 градуса по Целзий. Тя причинява изригване на газове на височина до 3000 км от повърхността на планетата.
Най-големият фрагмент G се сблъсква с атмосферата на 18 юли. Възниква петно с диаметър 12 000 км (сравним с диаметъра на Земята).
Енергията на взрива е оценена на цели 6 милиона мегатона тротилов еквивалент (600 пъти повече от общата сила на всички съществуващи ядрени бомби на Земята). За сравнения най-мощната ядрена експлозия, тази на Цар Бомба, е със сила 50 мегатона. Учените са категорични, че подобен удар със Земята би унищожил човечеството, а най-вероятно и живота на планетата ни.
По оценки, подобен сблъсък на Юпитер се случва веднъж на няколко хилядолетия. Сблъсъкът предоставя важна информация за Юпитер и осветлява неговата роля за защита от сблъсък с космически тела на планетите от вътрешната Слънчева система.