Постижението им дава основа за култивирането на разновидности с по-добри поносимост към суша, болести, устойчивост на насекоми, качество, продуктивност и по-дълъг срок на годност, съобщават Ройтерс и БТА, позовавайки се на публикация в сп. "Nature Genetics".

Ананасите са опитомени преди около 6000 години на територията на днешни Югозападна Бразилия и Източен Парагвай.

В наши дни плодовете се отглеждат в тропически и субтропически региони в 80 страни по света и са вторият икономически най-значим плод след бананите. Годишната продукция се оценява на над 8 милиарда долара.

От икономическа гледна точка най-съществената характеристика на ананасите е специфичната им форма на фотосинтеза, която се различава от тази при повечето растения.

Повечето растителни видове използват един от трите типа фотосинтеза, известен като C3. Растенията като ананаса с фотосинтеза CAM използват между 20 и 80 процента по-малко вода от типичните културни растения и могат да виреят в неподходящи за останалите сухи региони.

Имайки предвид прогнозите за глобални климатични промени, изследователите смятат, че дешифрирането на генома на ананаса може да помогне други растения да бъдат модифицирани, за да станат по-устойчиви на суша.

Според специалистите е възможно дори растения като ориза и пшеницата с C3 фотосинтеза да бъдат видоизменени да използват CAM фотосинтеза.

"Със спецификата си CAM фотосинтезата може да промени съществено цялата хранителна индустрия", смятат учените.

Изследователите обясняват, че някои от гените на фотосинтезата при ананасите се управляват от гените, отговорни за биологичния им часовник.

Това дава възможност на плода да прави разлика между деня и нощта и съответно да адаптира метаболизма си.

CAM фотосинтезата позволява на растенията да затварят порите на листата си през деня и да ги отварят през нощта, за да съхранят влагата.

След време, чрез генно модифициране с тези възможност ще разполагат и други растения.

ГМО-то ни плаши >> >> >>