Оказва се, че търсенето на живот на най-голямата луна на Сатурн - Титан - може да се окаже по-сложно, отколкото се смяташе досега. Нови компютърни симулации предполагат, че ако наистина има живот там, той вероятно е изключително оскъден - до такава степен, че масата му едва ли би се забелязала.

Ако съществува живот някъде в Слънчевата система извън Земята, Титан е сред най-обещаващите кандидати. Макар температурите там да са доста мразовити - около -179°C, луната има гъста атмосфера, богата на азот, езера, пълни с метан и етан, както и разнообразие от въглеводороди и органични аерозоли, които могат да поддържат сложна органична химия. Освен това има доказателства за подземен океан на дълбочина от 483 км под повърхността. Той е с дебелина между 40 и 100 км, затоплян от хидротермална активност, предизвикана от приливните сили на масивния Сатурн.

Но, както се казва, "дяволът е в детайлите". Международен екип учени, ръководен от Антонин Афолдер от Катедрата по екология и еволюционна биология на Университета в Аризона и Питър Хигинс от Харвардския университет, провежда ново изследване, което се връща към основите.

Чрез компютърно моделиране на възможната екология на Титан, екипът стига до изненадващи изводи.

Ако на Титан има живот, той би бил микробен и доста екзотичен в сравнение със земния. Макар че органичните вещества, изобилстващи по повърхността, изглежда предоставят достатъчно "храна", животът би съществувал в подземния океан - а това означава, че органичните съединения първо трябва да стигнат до него, за да се използват като енергиен източник.

За целите на изследването, симулациите се фокусират върху процеса на ферментация, и по-специално върху ферментацията с участието на глицин - най-простата известна аминокиселина. Ферментацията е интересна, тъй като не изисква кислород, и вероятно се е развила много рано в историята на Земята.

Проблемът, който симулациите установяват, е че макар глицин (или неговите предшественици) да са в изобилие на повърхността на Титан, много малко от него достига до подземния океан - и то най-често вследствие на метеоритни удари, които образуват временни езера, през които веществата могат да проникнат през леда.

В крайна сметка изводът е, че няма достатъчно храна, с която микробите на Титан биха могли да се изхранват. Ако изобщо съществува живот там, той е в невероятно малко количество - колкото да се събере в една обикновена кофа. Това означава, че бъдещите мисии до Титан ще имат изключително трудна задача да открият дори и единични микроби.

"Нашето ново изследване показва, че това количество храна може да поддържа само много малка популация от микроби с общо тегло от няколко килограма - колкото едно малко куче," казва Афолдер. "Подобна микроскопична биосфера би означавала средно под една клетка на литър вода в целия огромен океан на Титан."

Изследването е публикувано в списание The Planetary Science Journal.

ИЗБРАНО