Подобно на Земята на Луната също има трусове. Причините за тях обикновено са доста различни. Оказва се, че спускаемият модул на "Аполо 17", кацнал преди 50, може да е помагал за тези земетресения.

Вижте най-интересните снимки от мисиите "Аполо" на Луната >> >> >>

Луната, както учените от НАСА отбелязват, се разширява и свива въз основа на огромните промени в температурата на повърхността й. Тя може да варира от -130°C до 120° C. На някои места обаче амплитудите са още по-екстремни. Причината за това е липсата на атмосфера.

За да проучат тези трусове, астронавтите на "Аполо 17" поставят три сеизмометрични групи близо до лунната си база, които записват активността на трусовете между октомври 1976 г. и май 1977 г.

За съжаление, тези показания бяха оставени до голяма степен непроучени до последните няколко години.

В новото изследване, публикувано в Journal of Geophysical Research — Planets, изследователите от Caltech са използвали модели за машинно обучение, за да открият, че наред с точно определени времеви тремори от самата Луна, има някои странни допълнителни сеизмични сигнатури.

В крайна сметка те откриват, че трусовете изглежда идват от самата база на "Аполо 17", която също се разширява и свива като лунната повърхност.

"Всяка лунна сутрин, когато Слънцето огрее спускаемия модул, той започва да се тресе леко", каза Алън Хъскер, професор по геофизика в Калифорнийския технологичен институт и съавтор на новото изследване. "На всеки пет до шест минути друг, за период от пет до седем земни часа. Те бяха невероятно редовни и се повтаряха."

Както отбелязва Хъскър, стратегическото разполагане на допълнителни сеизмометри, като например на сенчестия южен полюс на Луната, може да ни помогне да научим повече за естествения ни спътник.