"Българската следа в Космоса" е темата на априлския брой на списание ЛИК | IT.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018
"Българската следа в Космоса" е темата на априлския брой на списание ЛИК
Снимка: БТА/Архив

"Българската следа в Космоса" е темата на априлския брой на списание ЛИК

В исторически план България е една от страните пионери в космическите изследвания

| Редактор: Стоян Гогов 7 411

"Българската следа в Космоса" е темата на априлския брой на списание ЛИК, който ще излезе от печат през втората половина на месеца, пише БТА.

Изданието е вдъхновено от 45-ата годишнина от полета в околоземна орбита на първия български космонавт Георги Иванов, която се отбелязва днес - 10 април.

В тематичната хронология на списанието са поместени акценти от публикациите в архива на Българската телеграфна агенция (БТА), които отразяват дългогодишната история на връзката между България и Космоса.

Приносът на българската наука към космическите изследвания започва още в средата на миналия век - през петдесетте години. БТА отразява участието на български учени в различни симпозиуми и семинари, посветени на проучването на космическите възможности, коментира разработването на първите български космически апарати, говори за включването на страната ни наравно с други държави в различни проекти.

С особен възторг в емисиите на БТА са отразени двата космически полета, в които участват български космонавти - през 1979 година е полетът на Георги Иванов, а през 1988 година - на Александър Александров.

"От разстояние 300 - 400 км Земята изглежда много красива, виждат се синьо-зелени океани и морета. Виждат се и големи бели пелени от облаци, а звездите са много по-ярки. Тогава, по време на нашия полет, Луната беше във фаза пълнолуние и на фона на черното небе беше много красива. Тогава успях да направя с моя фотоапарат десетки снимки, красиви фотографии на Земята и на Луната от Космоса. Земята, нашата родна планета Земя, е много малка, крехка и беззащитна. Затова трябва да я пазим за следващите поколения", казва в интервю за списание ЛИК космонавтът Георги Иванов.

Сред авторите на броя е проф. д-р Георги Желев - директор на Институт за космически изследвания и технологии-БАН. "В исторически план България е една от страните пионери в космическите изследвания. Това датира от далечната 1957 година, когато 2 месеца след извеждането в орбита на първия изкуствен спътник на Земята "Спутник" група учени, инженери и специалисти създават в София Българското астронавтическо дружество", пише той за изданието на БТА.

В списание ЛИК могат да бъдат прочетени още интересни материали, както и интервюта с учените доц. д-р Владимир Божилов, който е астрофизик и зам.-декан на Физическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", и Милена Георгиева - доцент по молекулярна биология към БАН.

Изданието е богато илюстрирано със снимки от архива на БТА, свързани с Космоса и неговото изследване от учени през миналия и настоящия век, както и с кадри от подготовката на двата космически полета с български космонавти на борда.

"Българската следа в Космоса" е темата на априлския брой на списание ЛИК

"Българската следа в Космоса" е темата на априлския брой на списание ЛИК

В исторически план България е една от страните пионери в космическите изследвания

| Редактор : Стоян Гогов 7 411 Снимка: БТА/Архив

"Българската следа в Космоса" е темата на априлския брой на списание ЛИК, който ще излезе от печат през втората половина на месеца, пише БТА.

Изданието е вдъхновено от 45-ата годишнина от полета в околоземна орбита на първия български космонавт Георги Иванов, която се отбелязва днес - 10 април.

В тематичната хронология на списанието са поместени акценти от публикациите в архива на Българската телеграфна агенция (БТА), които отразяват дългогодишната история на връзката между България и Космоса.

Приносът на българската наука към космическите изследвания започва още в средата на миналия век - през петдесетте години. БТА отразява участието на български учени в различни симпозиуми и семинари, посветени на проучването на космическите възможности, коментира разработването на първите български космически апарати, говори за включването на страната ни наравно с други държави в различни проекти.

С особен възторг в емисиите на БТА са отразени двата космически полета, в които участват български космонавти - през 1979 година е полетът на Георги Иванов, а през 1988 година - на Александър Александров.

"От разстояние 300 - 400 км Земята изглежда много красива, виждат се синьо-зелени океани и морета. Виждат се и големи бели пелени от облаци, а звездите са много по-ярки. Тогава, по време на нашия полет, Луната беше във фаза пълнолуние и на фона на черното небе беше много красива. Тогава успях да направя с моя фотоапарат десетки снимки, красиви фотографии на Земята и на Луната от Космоса. Земята, нашата родна планета Земя, е много малка, крехка и беззащитна. Затова трябва да я пазим за следващите поколения", казва в интервю за списание ЛИК космонавтът Георги Иванов.

Сред авторите на броя е проф. д-р Георги Желев - директор на Институт за космически изследвания и технологии-БАН. "В исторически план България е една от страните пионери в космическите изследвания. Това датира от далечната 1957 година, когато 2 месеца след извеждането в орбита на първия изкуствен спътник на Земята "Спутник" група учени, инженери и специалисти създават в София Българското астронавтическо дружество", пише той за изданието на БТА.

В списание ЛИК могат да бъдат прочетени още интересни материали, както и интервюта с учените доц. д-р Владимир Божилов, който е астрофизик и зам.-декан на Физическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", и Милена Георгиева - доцент по молекулярна биология към БАН.

Изданието е богато илюстрирано със снимки от архива на БТА, свързани с Космоса и неговото изследване от учени през миналия и настоящия век, както и с кадри от подготовката на двата космически полета с български космонавти на борда.