В продължение на почти век астрономите използват константата на Хъбъл-Льометр, за да обяснят ускоряващото се разширяване на Вселената, присъща част от пъзела, което подкрепя теорията за Големия взрив.

Константата се базира на идеята, че скоростта, с която галактиките се отдалечават една от друга, е право пропорционална на това колко далеч са една от друга. Но действителните наблюдения разкриха, че това не е така.

Учени от Университета в Бон, Германия и Сейнт Андрюс, Шотландия предлагат нова концепция.

Тяхната нова теория се основава на скорошни наблюдения, които предполагат, че нашата слънчева система е разположена в регион, където има сравнително малко материя - "балон от празнота". Според теорията на учените подобен по-малко плътен район обгражда и галактиката ни.

"Следователно изглежда, че Вселената се разширява по-бързо в близост до нас - тоест до разстояние от около три милиарда светлинни години - отколкото в нейната цялост", обясни астрофизикът и професор от университета в Бон Павел Крупа, съавтор на нова статия, публикувана в списанието Monthly Notices of the Royal Astronomical Society, в изявлението.

Заключението може да помогне да се обясни защо астрономите наскоро забелязаха, че има локална "недостатъчна плътност" в нашия регион на космоса.

"Ето защо те се отдалечават от нас по-бързо, отколкото всъщност би се очаквало", добави изследователят от университета Сейнт Андрюс и съавтор Индранил Баник.

Тъй като настоящият стандартен модел не отчита тези "балони", изследователите предполагат, че трябва да преразгледаме някои фундаментални закони, които датират от преди повече от 100 години.

"Стандартният модел се основава на теория за естеството на гравитацията, представена от Алберт Айнщайн", каза Крупа. "Въпреки това, гравитационните сили може да се държат по различен начин, отколкото Айнщайн е очаквал."