20 години от клонирането на овцата Доли
На 5 юли 1996 г. се ражда първият клониран бозайник - овцата Доли. Какви са перспективите и каква е историята на клонирането?
0
488
Успешното раждане на клонираната овцата Доли породи надежди за значими пробиви в областта на здравеопазването, като например производство на органи в лабораторна среда, предаде Франс прес, цитирана от БТА.
До подобни чудеса обаче не се стигна поради опасения от ексцесии - наред с големите надежди, новината за клонираната овца Доли разбуни духовете сред по-консервативните и религиозни общности.
Човешкото клониране, от своя страна се оказа сложно, рисковано и най-вече неприемливо от етична гледна точка.
"Клонирането за медицински цели не бе на висотата на очакванията", заяви Росарио Исаси от Института по биоетика и здравна политика към университета в Маями.
Овцата Доли е първият бозайник, клониран с помощта на технология за соматичен клетъчен ядрен трансфер.
Ядрото на възрастна клетка заедно с нейната ДНК е отнето и имплантирано в неоплодена яйцеклетка, чието ядро предварително е било отнето. С помощта на различни технологии, включително електрически шок, се получава ембрион.
По този начин обаче не е създаден човек, тъй като клонирането като технология за човешка репродукция бе отхвърлено в целия свят заради етични съображения и санитарни рискове.
При животните само малък брой ембриони оцеляха след раждането си и много от тях по-късно имаха здравословни проблеми.
Технологията използвана през 1996 година все още не е била достатъчно съвършена, а освен това е била и доста скъпа.
Днес успеваемостта на клонирането е достигнало до сравнително високи нива. През 1996 година от 29 клонирани ембриона е оцелява само един, а днес от 10 ембриона оцеляват 7-8.
Процеса е започнал дори да се механизира - корейската компания Sooam Biotech произвежда по 500 животински ембриона на ден.
Историята на клонирането започва още през далечната 1928 година, когато немският биолог и нобелов лауреат Ханс Шпеман извършва първата крачка към клонирането - извършен е соматичен клетъчен ядрен трансфер.
На базата на тази технология през 1952 , Робърт Бригс и Томас Кинг успешно клонират първото в света животно - жаба.
Въпреки че клонираните ембриони вече имат по-голям шанс да оцелеят, родените клонинги остават все така застрашени от дефекти.
Това е така, защото ДНК-то от възрастен организъм има скъсени теломери (окончанията на хромозомите). Това предразполага към здравословни проблеми и дефекти, а дори и те да бъдат избегнати клонираният организъм ще има по-малка продължителност на живота.
Според някои учени именно развитието на технологията свързана с модификацията на теломерите може да доведе до успешно клониране и дори до обръщане на процеса на стареене.
Японски учени от центъра РИКЕН, начело с доктор Терухико Уакаяма са успели да създадат 25 поколения от клонирани мишки, който са с нормална продължителност на живота и без здравословни отклонения.
Японците са подобрили соматичния клетъчен ядрен трансфер и са модифицирали някои ДНК функции, без да изменят ДНК-то на мишките.
Освен този успех, японският лекар е успял да направи клонинг на замразена от 16 години мишка.
Учените вече могат да създават стволови клетки, използвайки технологията, свързана с клонирането на Доли, като според изследователите бъдещето на клонирането е свързано не със създаването на човешки клонинг, а със клонирането на човешки органи.
В тази област обаче все още не са постигнати успехи. Възможно е дори човечеството да не развие тази технология, ако тя се окаже твърде скъпа и рискова, а междувременно се намери по-сигурна алтернатива.
До подобни чудеса обаче не се стигна поради опасения от ексцесии - наред с големите надежди, новината за клонираната овца Доли разбуни духовете сред по-консервативните и религиозни общности.
Човешкото клониране, от своя страна се оказа сложно, рисковано и най-вече неприемливо от етична гледна точка.
"Клонирането за медицински цели не бе на висотата на очакванията", заяви Росарио Исаси от Института по биоетика и здравна политика към университета в Маями.
Овцата Доли е първият бозайник, клониран с помощта на технология за соматичен клетъчен ядрен трансфер.
Ядрото на възрастна клетка заедно с нейната ДНК е отнето и имплантирано в неоплодена яйцеклетка, чието ядро предварително е било отнето. С помощта на различни технологии, включително електрически шок, се получава ембрион.
По този начин обаче не е създаден човек, тъй като клонирането като технология за човешка репродукция бе отхвърлено в целия свят заради етични съображения и санитарни рискове.
При животните само малък брой ембриони оцеляха след раждането си и много от тях по-късно имаха здравословни проблеми.
Технологията използвана през 1996 година все още не е била достатъчно съвършена, а освен това е била и доста скъпа.
Днес успеваемостта на клонирането е достигнало до сравнително високи нива. През 1996 година от 29 клонирани ембриона е оцелява само един, а днес от 10 ембриона оцеляват 7-8.
Процеса е започнал дори да се механизира - корейската компания Sooam Biotech произвежда по 500 животински ембриона на ден.
Китай строи мегафабрика за клониране >> >> >>
Историята на клонирането започва още през далечната 1928 година, когато немският биолог и нобелов лауреат Ханс Шпеман извършва първата крачка към клонирането - извършен е соматичен клетъчен ядрен трансфер.
На базата на тази технология през 1952 , Робърт Бригс и Томас Кинг успешно клонират първото в света животно - жаба.
Британски учен: Клонират човек до 50 години >> >> >>
Въпреки че клонираните ембриони вече имат по-голям шанс да оцелеят, родените клонинги остават все така застрашени от дефекти.
Това е така, защото ДНК-то от възрастен организъм има скъсени теломери (окончанията на хромозомите). Това предразполага към здравословни проблеми и дефекти, а дори и те да бъдат избегнати клонираният организъм ще има по-малка продължителност на живота.
Според някои учени именно развитието на технологията свързана с модификацията на теломерите може да доведе до успешно клониране и дори до обръщане на процеса на стареене.
Японски учени от центъра РИКЕН, начело с доктор Терухико Уакаяма са успели да създадат 25 поколения от клонирани мишки, който са с нормална продължителност на живота и без здравословни отклонения.
Японците са подобрили соматичния клетъчен ядрен трансфер и са модифицирали някои ДНК функции, без да изменят ДНК-то на мишките.
Освен този успех, японският лекар е успял да направи клонинг на замразена от 16 години мишка.
На крачка от човешкото клониране >> >> >>
Учените вече могат да създават стволови клетки, използвайки технологията, свързана с клонирането на Доли, като според изследователите бъдещето на клонирането е свързано не със създаването на човешки клонинг, а със клонирането на човешки органи.
В тази област обаче все още не са постигнати успехи. Възможно е дори човечеството да не развие тази технология, ако тя се окаже твърде скъпа и рискова, а междувременно се намери по-сигурна алтернатива.