Факт: Мързелът свидетелства за висок интелект | IT.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018
Факт: Мързелът свидетелства за висок интелект
freeimages.com

Факт: Мързелът свидетелства за висок интелект

Учени от САЩ установиха, че мързелът свидетелства за висок интелект.

67 509
Направен бил научен експеримент с няколко десетки студенти. Те е трябвало да изберат между няколко варианта за действие при сложни задачи, пише „Индипендънт“, позовавайки се на „Journal of Health Psychology“, цитирани от БГНЕС.

Според резултатите са били подбрани две групи участници.

Едните са заявили, че са получили удовлетворение от изпълнението на задачите, включващо намиране на нови пътища за решаване на проблеми.

Другите са казали, че мислят върху проблемите само тогава, когато възниква необходимост за това.

На участниците в експеримента са били поставени електронни гривни, отчитащи степента на физическата им активност.

Установено било, че групата на „мислещите“ студенти извършва значително по-малко движения отколкото тези, които признали, че не обичат да се замислят върху изпълнението на задачите.

В резултат от анализа на резултатите, учените са стигнали до заключението, че хората, които не са склонни много да мислят, се поддават по-лесно на скука. Ето защо у тях възниква необходимостта да запълнят свободното си време с физическа активност.

Мързелът според учените е признак, че хората са склонни да се потапят в собствените си мисли, а физически активните хора просто нямат достатъчно време за размисъл.

Все пак учените казват, че високият коефициенти на интелигентност не е оправдание за заседнал начин на живот.
ИЗБРАНО
Факт: Мързелът свидетелства за висок интелект

Факт: Мързелът свидетелства за висок интелект

Учени от САЩ установиха, че мързелът свидетелства за висок интелект.

67 509 freeimages.com
Направен бил научен експеримент с няколко десетки студенти. Те е трябвало да изберат между няколко варианта за действие при сложни задачи, пише „Индипендънт“, позовавайки се на „Journal of Health Psychology“, цитирани от БГНЕС.

Според резултатите са били подбрани две групи участници.

Едните са заявили, че са получили удовлетворение от изпълнението на задачите, включващо намиране на нови пътища за решаване на проблеми.

Другите са казали, че мислят върху проблемите само тогава, когато възниква необходимост за това.

На участниците в експеримента са били поставени електронни гривни, отчитащи степента на физическата им активност.

Установено било, че групата на „мислещите“ студенти извършва значително по-малко движения отколкото тези, които признали, че не обичат да се замислят върху изпълнението на задачите.

В резултат от анализа на резултатите, учените са стигнали до заключението, че хората, които не са склонни много да мислят, се поддават по-лесно на скука. Ето защо у тях възниква необходимостта да запълнят свободното си време с физическа активност.

Мързелът според учените е признак, че хората са склонни да се потапят в собствените си мисли, а физически активните хора просто нямат достатъчно време за размисъл.

Все пак учените казват, че високият коефициенти на интелигентност не е оправдание за заседнал начин на живот.
ИЗБРАНО